Без лекции и парти в общежитията за празника на БГ студенти в Германия

Без лекции и парти в общежитията за празника на БГ студенти в Германия

Българите на Острова събират пари за благотворителна кауза

Без лекции, речи от президента и парти в общежитието или навън са само част от дейностите от програмата на българите в чужбина по случай студентския празник в Германия. Техните колеги от Англия пък организират голямо събитие, като печалбата от него даряват за благотворителна кауза.

Как протича студентският живот в чужбина и какво правят на 8 декември разказаха трима възпитаници на университети в Германия и Англия, които продължиха обучението си извън България с помощта на ЕДЛАНТА. Евтим Костадинов е завършил немската гимназия в Бургас, а тази година е първокурсник в Техническия университет в Мюнхен, специалност „Гейм инженерство“. Ремина е на 20 години и учи психология в Университета в Съри, Англия. Йоанна Маринова пък е първокурсник в специалност „Комуникационни науки“ във Вестфалски Вилхемс университет в Мюнстер, Германия.

- Какво бихте споделили за студентския живот в страната, в която учите? Как прекарвате времето си? Членувате ли в клубове?

- Евтим: В Мюнхен е доста трудно. Разбира се, има мероприятия както във всички университети - купони, празненства, всякакви клубове и т.н., те обаче се посещават предимно от студенти в горните курсове. За нас, първокурсниците, все още е прекалено натоварено. Засега нямам много свободно време, но когато имам, излизам да се поразходя или да спортувам. Не членувам в студентски клубове, но бих искал, тъй като те се занимават с най-различни и интересни дейности. Реших за сега да не избързвам и да изчакам първия семестър да отмине.

- Ремина: Студентският живот в Англия е много динамичен и изпълнен с всякакви възможности. Освен в лекции и учене, времето ми минава и в почасова работа в библиотеката на университета. Обичам да разпускам със спорт и срещи с приятели. Членувам в доста клубове към студентския съвет, но с времето се фокусирах върху дейностите, които най-много ми допадат. Член съм на българското общество в университета и с удоволствие участвам в дейности като народни танци и събирания по празници. Още от гимназията се интересувам от дебати, затова се включих и в обществото по дебати в университета през първата си година. През втората година ме избраха за президент и се ангажирах с нелеката задача да заинтригувам учениците към дебатите, да ги вдъхновя да използват тези умения в университета и комуникацията си с останалите. През последната година водя и обучения по преговори към обществото по право. Доставя ми удоволствие да се ангажирам в процеса на обучение, да дискутираме различни казуси от реалния живот. Участваме в състезания по преговори в Англия и Европа и се гордея с успехите ни. Скоро станах и студентски посланик на „Заедно в час” и като такъв организирам публични дискусии на тема развитие и подобрение на образованието в България. Харесва ми да вдъхновявам хората да мислят нестандартно, да дават идеи в тази посока и съм щастлива, че в университета ни има много хора, които подкрепят каузата не само с много идеи, но и като участват в обучения за лидери.

- Йоанна : Студентският живот в Мюнстер е страхотен. Това е типичният град за студенти - навсякъде има млади хора, колела, столова за хранене, както и много и разнообразни мероприятия. Хубавото тук е, че има и много библиотеки и студентите прекарваме повечето си време в тях. През свободното си време обичам да се разхождам из града, понеже той е известен с красотата си, посещавам музеи и концерти.

По какъв начин отбелязвате студентския празник в чужбина?

- Евтим: Отменят се лекциите и се събираме в кампуса в центъра на града (понеже имаме 2 - в града и извън него) и президентът държи реч, има различни програми.

- Ремина: Българското общество в Университета в Съри всяка година организира голямо събитие по повод студентския празник, като всяка година даряваме печалбата от него за добра благотворителна кауза. Обикновено го провеждаме в студентския клуб с хубава музика и много позитивно настроение. Това сплотява всички ни изключително много, независимо кой на какъв етап е от своето академично развитие.

- Йоанна: Студентският празник тук се празнува от многобройните българи. В почти всеки град в провинцията в Северна Вестфалия на 7-и срещу 8 декември ще има купони, организирани от българи. Но има и такива хора като мен, които ще го отпразнуват в по-тесен кръг от приятели в общежитията. Малко танци, приказки и забавни студентски истории ще присъстват на този ден.

- Разкажете любопитна история от живота си в чужбина или от практиката в университета.

- Евтим : За краткото време тук все още нямам интересни истории. За първокурсниците в момента е голям стрес и се борим за мястото си в университета. Изискванията са големи и не ни остава свободно време (поне на по-голямата част от нас), през първия семестър всеки трябва да докаже, че е способен да се справи с очакванията на университета, ако иска да продължи да следва там. Учим невероятни и най-съвременни неща, които още в началото можеш да разбереш, че ще ти бъдат от голяма полза. Университетът е на изключително ниво и предоставя всичко, от което имаш нужда. Няма студент, който би се оплакал от това. Фирмите редовно ни посещават и се опитват да привлекат нови попълнения. Мъчно ми е, че напуснах България, но образованието тук е на световно ниво и шансът не е за изпускане. А и Мюнхен е страхотен град, макар и да нямах достатъчно време да го поразгледам повече.

- Ремина : Една любопитна история от живота в университета за мен беше сблъсъкът с предизвикателството да си готвя сама. Нямах търпение да започна да готвя всякакви български гозби, но съквартирантите ми имаха съвсем друго разбиране за пълноценно хранене. За тях нормалната храна бяха полуфабрикати и пържени продукти, които лесно да опекат във фурната за няколко минути. Когато започнах да си готвя и да научавам нови рецепти, едно от първите ястия, които направих, беше мусака. Съквартирантите ми с любопитство гледаха какво готвя и всеки път разпознаваха аромата в кухнята. Един ден двама от тях се престрашиха и ги почерпих с моята мусака. Толкова много им хареса, че често питаха кога ще готвя отново и организираха вечери за цялата къща да опитат моето кулинарно творение! Така българската мусака се запомни като символ на България (както и домашната лютеница на баба ми).

- Йоанна: Интересното в Мюнстер няма край. Самият начин на живот на германците (или поне в този град) е доста необичаен за нас, българите. Като пример бих посочила това, че за тях колелото е главно средство за придвижване. За тях не съществува студ, дъжд, сняг. Те винаги карат колело. А за мен всеки ден е приключение и всеки ден откривам нещо ново.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.