Стряскаща е новината, че първата белодробна трансплантация у нас ще се направи през 2021 година. Тя дойде непосредствено след друга – Австрия спира трансплантациите за чужденци. Така еуфорията след успешното присаждане на бял дроб на българка, след години на провалени надежди на чакащите пациенти, (някои от които починаха), се превърна в поредната мъка за тях.

Но повод за недоволство не са само тези пациенти, но и неуредиците със стотиците, чакащи лечение в чужбина. Крайно време е да се сложи ред в тази дейност, която министерството на здравеопазването изцяло взе под контрол. В конкретния случай е добре чиновниците бързо да намерят друга болница, където да се извършат операциите по присаждането. Не е по силите на отделни клиники и техните директори да уреждат операциите, благодарение на личните си контакти. Това, което те трябва да свършат, с помощта на министерството, отново е да осигурят екипите, които ще бъдат обучавани в чужди клиники. Също така по -най-бързия начин трябва да бъде внесено съответното оборудване за нашия (или нашите) трансплантационен център. 2021 г. е твърде далеч и ако не се предприемат съответните мерки, смъртта на тези пациенти ще е неизбежна. И тя не може да се оправдае с по-строгите мерки срещу търговията с органи, нито по начина, по който бе направено с предишните пациенти, които вече починаха. Силата на държавата се измерва точно в такива хуманни действия, когато тя показва, че цени човешкия живот и прави всичко възможно да го спаси.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кокошкари никога не тръгват на бунт

Преди няколко години мой познат чужденец бе осъден за наркотрафик в Гърция. Мъжът от далечна Африка попадна в затвор за рецидивисти в южната част на страната. Колкото и да е строг режимът, и там явно важи правилото кой както се уреди.

Екомини със закъснител

Напоследък екобедствията избухват като мини със закъснител. Добрата новина е, че реакциите стават все по бързи.

Кой е по-голям от комплекса си?

„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.