Покупката на държавни ценни книжа или влогове у нас вече няма да дава право за получаването на БГ паспорти. Това предвиждат поправки в закона за българското гражданство, коита са внесени от депутати от ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти”, а с тях се правят и промени в текстове и от закона за чужденците у нас.

Като цяло с измененията се прави опит за затягане на правилата за получаване на т.нар. „ивестиционно” гражданство срещу краткосрочни инвестиции. Самите поправки са плод на работата на временната анкетна комисията, която бе създадена миналата година, за да нищи проблемите около схемите за получаване на БГ паспорти.

Всъщност през октомври 2019 година МС също излезе със свой закон за БГ гражданството, в който се забраняваше въобще получаването на такова срещу краткосрочни инвестиции, тъй като се оказа, че много голяма част от тях не са в реалната икономика или в капитала на родно дружество, а в ценни книжа или банкови влогове, които не са поддържани и са продавани още в периода докато тече процедурата за БГ паспорт.  Така от правителството искаха да остане възможността за гражданство само за инвестиции в големи проекти от тип клас А или Б.

Анкетната комисия пък излезе с доклад преди няколко седмици, в който препоръчва инвестиционното гражднаство да остане, но да се затегне контрола и на свой ред да се направят някои изменения. Така те предлагат да отпаднае възможността да се получава българско гражданство срещу ценни книжа или договори с лицензирани кредитни институции, каквито са по същество влоговете или депозитите.

Процедурата предвижда първо един чужденец да инвестира у нас и едва след това да получи разрешение за постоянно пребиваване срещу тази инвестиция.

Досега първоначалният капитал е бил над 1 млн. лева или инвеститорът трябва де е увеличил сумата в същия размер. Сега депутатите предлагат диференциран подход и различни прагове за видовите инвестици. Ако ще се купуват акции или облигации в родни търговски двужества, трябва да са поне на стойност 2 млн. лева, ако се купува право на концесионен договор – поне 1 млн. лева. Предлагат и включването на нов вид инвестиции. Така ще може да се придобие право на пребиваване и ако чужденец се е сдобил с дялове и акции поне за 1 млн. лева в български колективни инвестиционнни схеми или пък с акции за поне 1 млн. лева в алтернативни инвестиционни фондове.

Предлага се те задължително да поддържат инвестицията си 5 години, колкото е и разрешеният срок за пребиваване у нас.

За да се сдобие с БГ паспорт един чужденец обаче, той трябва да има поне от 1 година разрешение за пребиваване и да да е увеличил поне до 2 млн. лева своите вложения. Сега обаче се предлага  задължително да е удвоил инвестиицията. Т.е, ако е купил дялове в БГ компания за 2 млн. лева, за да се сдобие с БГ паспорт, той трябва да е увеличил сумата до 4 млн. лева и т.н., според  праговете, които въвеждат в закона депутатите.

Народните избраници се аргуменрират, че така ще се намалят злоупотребите  и заобикалянето на закона и ще се насърчат инвестиции в капиталови пазари и в дългосрочни маетриални активи  и работни места.

Наред с това те предлагат и още една опция за получаване на БГ граждансво. Така чужденцът, освен разрешение за пребиваване поне от 1 година, трябва да е вложил поне 1 млн. лева и да е развил поне 20 работни места.

Освен за завършили проекти, чужденците ще могат да кандидатсват за документи, и ако в момента реализират инвестиционен проект. 

Въвеждат се и други текстове, според които гражданство или разрешение за постоянно пребиваване може да се отнема ако даденият човек не съобщи, че има промени, инвестицията е прехвърлена или друго, което е било основание да вземе български документи.

Занапред освен МВР, ДАНС, от правосъдното министерство ще чакат становище и от Агенцията за инвестиции, които пък ще могат да правят проверки дали вложенията са реални.

Забранява се активи, получени в резултат на такива вложения, да се ползват за обезпечаване на кредити към банки за пет години.

Създават се условия, съпругите на инвеститорите, също да имат право да получат гражданство.

Когато дадено ведомство иска българско гражданство за заслуги, това най-често са спортисти и исвестни личности или учени, то трябва да е мотивирано какъв е родният интерес и какъв е конретният принос в съответната област.

Създават се някои облекчения за българите от диаспорите, които искат да получат паспорт заради български произход.  Досега се даваше удостоверение от Българската агенция по чужднците (ДАБЧ). Занапред, ако те имат официален документ за наличието на поне един възходящ роднина, трябва да го приложат към молбата. Едва, ако нямат такъв, ще се събира консултативен съвет към ДАБЧ, а критериите за това трябва да се изработят с акт на МС.

Съкращават се и някои срокове за получаване на БГ паспрт.  Така за гражданство по произход вместо 12 месеца, ще се чака само 9 месеца. За обикновената натурализация пък времето се свива с 6 месеца. Така занапред вместо 18 месеца, процедурата ще отнема 12 месеца.

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Гешев предлага мораториум върху актуализирането на заплатите на съдиите

Главният прокурор на Република България Иван Гешев поиска от Прокурорската колегия да предложи на Пленума на Висшия съдебен съвет приемането на решение за налагането на мораториум до края на 2020 г. върху актуализирането на основните месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, на съдебните служители в Прокуратурата на Република България, както и да се дадат препоръки на административните ръководители на органите на съдебната власт за ползването от магистрати и служители на платения годишен отпуск по време на извънредното положение.  

България приветства старта на преговори със Скопие и Тирана за ЕС

България приветства приемането на положително решение за започване на преговори с Република Северна Македония и Република Албания, което е важно както за сигурността на региона, така и за доверието на гражданите на тези страни в европейските институции, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

Държавата ще поеме заплатите и осигуровките в културните институти

Осигурява се субсидия за изплащане на брутните трудови възнаграждения и за начисляване на дължимите осигурителни вноски от работодател на работещите в държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, съобщиха от МС.