Амазонската джунгла, Аляска, Кения, Алпите, Хималаите, Сахара. Беър Грилс можеше да влезе в любопитните ви четива със стотици истории за местата, на които е оцелявал не само като телевизионен водещ, но и като военен, скаут и най-вече – като луд авантюрист.

Но не? От редовия читател до последния редактор във водещи медии – всички го вкараха в българската митология като „ручащия жабета“. Преди да „клъвне“ две жабки в Рила през 2017-та и Министерството на околната среда и водите да се самосезира през 2019-та и да му предвиди лична глоба и санкция за българските му организаторите на снимки, с което влязохме мигновено в световния информационен обмен, обаче, ирландецът беше най-младият британец изкачил Еверест – едва на 23 г., най-младият Главатар на Скаутите (които наброяват 28 милиона души по цял свят) – за пръв път поема длъжността на 35 г и в момента е избран за втори мандат, собственик на световния рекорд за най-високо прелитане с парапланер, с който минава над Еверест през 2007 г. и още куп неща.

Най-впечатляващото обаче – 18 месеца преди да качи Еверест не му се отваря напълно основния парашут при рутинни скокове в Кения, пада и чупи три прешлена на гръбнака. Прогнозата на лекарите – парализиран за цял живот, като най-оптимистичният вариант е – в инвалидна количка до края на дните си.

След тази случка започва още по-шеметния живот на Беър, който по паспорт е един обикновен Едуард, а „мечка“ го нарича сестра му като съвсем малък. Още преди да си помисли да документира преживелиците си, той започва да създава спомени.

Веднага след като завършва училище – престижното „Итън“, и преди да постъпи във военните части заминава на първото си голямо приключени в Хималаите, в Сиким и Западен Бенгал в Индия, на границата с Тибет. Крастата да се катери му е закодирана в ДНК-то, още когато баща му му заявява като съвсем невръстно дете, че трябва да си избере собствена лудост и му показва катеренето, а после му подарява и снимка на Еверест. Точно тази снимка го превръща от парализиран военен, уволнен по болест, в най-младия британски алпинист стъпил на Покрива на света (всъщност рекордът му вече е подобрен). 18 месеца лечение, самосъжаление и вперен поглед в тази снимка го превръща в истинска машина. Учи се да оцелява още по време на тренировките, за влизане в специалните части SAS, където се подвизава от 1994 до 1997-ма. Там става професионален оцеляващ и дори инструктор, както и най-младия парашутист в частите.

На Покрива на света едва на 23

Беър Грилс стъпва на Еверест на 26 май 1998 г. в 7:22 часа сутринта. „Това беше приключение, което промени живота ми. Мечтаех да се катеря откакто бях на 8 и за мен беше важно да изкача Еверест докато баща ми беше жив. Самият връх е голям колкото масичка за кафе, но стъпването там промени живота ми по много начини, направи ме благодарен за целия живот, който водя и до днес. По пътя нагоре срещах смъртта на няколко пъти“, признава Беър Грилс пред британския вестник „Telegraph“ преди година. „Чувстваш се много слаб. Можеш да правиш по две крачки в минута, след което трябва да седнеш с глава между коленете, защото хипервентилираш. Сякаш имаш чифт чорапи в устата, докато се опитваш да направиш 400 м спринт и така час след час“, описва накратко чувството да се изкачваш към Еверест той.

Включва се в експедицията на късмет. Негов стар приятел – капитан Нийл Лафтън, бивш командос от военноморските сили на Великобритания, вече бил част от националната експедиция за изкачване по югоизточния маршрут за 1998 г. след като две години по-рано не успял да стигне до върха. Съгласил се да включи и Беър в експедицията, в която вече били австралиецът Алън Силва, Джофри Станфорд – офицер, най-добрият приятел на Грилс - Мик Кростуайт и канадецът Майкъл Даун. „Няколко седмици се аклиматизирахме в подножието на Хималаите, за да позволим на телата си да свикнат с липсата на кислород. Отне ни 6 седмици, за да стигнем до Лагер 4, от където се атакува върха. Оттам започва Мъртвата зона, място където човешкото същество не би следвало да оцелее. Един път влязъл в прегръдката на планината тялото ти започва да умира. Всеки час е откраднато време. Там не можеш да приемаш храна, а тялото ти отслабва все повече. Докато се подготвях за финалната атака се опитвах да се сетя за най-скъпите си неща – семейството, дома, гаджето ми. Но не можех да ги визуализирам. Липсата на кислород ограбва спомените ти, чувствата и силите ти. Единственото, което ти се иска да направиш на тази височина, е да се свиеш на топка и да останеш сам. Решихме да започнем атаката в 9 вечерта, часове преди останалите, защото прогнозата обещаваше силни ветрове, които да стават все по-мощни с идването на деня. В 1 след полунощ Нийл, Алън и аз стигнахме до Балкона. Трябваше да изчакаме шерпите си да ни донесат пълни бутилки с кислород, които да ни стигнат за изкачването и слизането до същото място. Температурата беше -40 градуса. В 2 след полунощ още нямаше и следа от шерпите, а кислородът беше на свършване. Изведнъж цялото небе се освети. Проблесна светкавица. Не би трябвало да се случва, си помислих. Идваше буря. Джофри и Майкъл решиха да се върнат. Чак в 3 часа видяхме светлината от челниците на шерпите. Тръгнахме нагоре, когато един от тях внезапно спря. Без да каже дума кимна към небето, обърна се и си тръгна. На такова място всеки сам взима решенията си и трябва да живее с тях. Спогледахме се с Нийл и поехме към върха. Силите ме напускаха, но виждах Стъпалото на Хилъри и нещо дълбоко в мен знаеше, че мога да се справя...

Изправих се на върха и започнах да се оглеждам. Кълна се, че можех да видя половината свят. Технологиите могат да отведат човек до Луната, но не могат да го качат тук. Наистина има някаква магия в това място“. Такива са спомените (със съкращения) на Беър, които той споделя в автобиографията си „Кръв, пот и сълзи“ преведена и на български.

Осем години по-късно, през 2007-ма се връща в Хималайте за да постави рекорд за прелитане с парапланер над Еврест. Стартира от 4 400 м височина на 8 мили от планината, за да се издигне над покрива на света, докато уредите му показват, че температурата е -60 градуса по Целзии. Достига до около 9000 м височина при екстремно малко количество кислород във въздуха. Това е с 3000м по-високо от предишния рекорд. Всичко това е документирано във филм, излъчен по „Дискавъри“ и по британския „Channel 4“.

Панама сити е любимият му град

След като е обиколил най-красивите, най-далечните, най-труднодостъпните, най-богатите и най-бедните, най-студените и най-топлите места по света, Беър твърди, че любимият му град е Панама сити. „От там можеш да започнеш толкова много приключения. След няколко интензивни авантюри в джунглата обикнах вибрациите и шума на този град – последна спирка преди да се прибера у дома“, описва го пътешественика.

Всъщност Панама е интересно място, което като столица събира не само историята на граничната държава, но и нощния й живот, добрата храна и културния календар. Безспорно топ дестинацията е Панамският канал с цялата му история и политически препирни. Около него пък се намира така наречения „Cuidad del saber” (Града на знанието) – изцяло екологично и зелено място, където да избягаш от градския шум. По улиците на града се гонят „diablo rojo“ - автобуси, приличащи на стари ученически возила, но шарено пребоядисани и украсени. Непосредствено до града е Causeway – малко островче, свързано с континента с път, построен от останките от градежа на Панамския канал. На него може да се хапне вкусна морска храна, да се разходиш или да покараш колело. Около града, за ден, може да се отскочи до дивите острови на Сан Бласт, където няма нищо друго освен невероятни плажове и някоя и друга колиба на племето Куна, чиято собственост са.

Има собствен остров

През 2001-а Беър Грилс си купи собствен остров. Той е съвсем малко парче земя с името Св. Тюдвал срещу бреговете на Уелс, което пътешественикът е придобил срещу 95 000 паунда. Няма ток и течаща вода, но Грилс няма и намерение да прокарва. Твърде ексцентричен е. Все пак в Лондон живееше в лодка в Темза. Но пък острова си има своя огромна пързалка от скалите, с която да цамбурнеш директно в морето. Самият водещ разказа преди време, че е облагородявал мястото за живеене в продължение на 4 години, като всяка година е инвестирал по 100 000 паунда в него и в момента стойността му е около 1 милион паунда. Превърнал го е в личното си скривалище. „Това е мястото, където обичам да прекарвам времето със семейството си и винаги ми напомня кои са нещата всъщност, които имат значение в живота. Нямаме ток или вода и правим всичко напълно „извън мрежата“. Преди години идваха и моите скаути тук, за да ги уча да се катерят, да готвят на открито и споделяхме истории по цяла вечер. Беше много специално“, разказва Беър. Самият той става скаут, когато е 8-годишен.

Прекосява Северния Атлантик с надуваема лодка

През 2003 г. Беър Грилс събира екип от още петима луди, включително приятеля си от детинство и колега в SAS, с когото изкачват и Еверест – Мик Кростуайт, за да прекоси Северния Атлантик в 11-метрова надуваема лодка тип „риб“. Плуват с убийствени ветрове от 8 степен по 12-бална скала, което ще рече ветрове със скорост 70 км в час. В компанията на огромни вълни и слалом от айсберги, през които трябва да минат според предварително начертания маршрут между Халифакс, Нова Скотия до Шотландия.

Катери в Антарктика благотворително

През 2008, заедно в екип от 4-ма, планира изкачване на един от най-рядко покоряваните върхове в света в Антарктика. Целта е да събере пари за благотворителната фондация в помощ на деца - Global Angels, и да рекламира използването на алтернативни източници на енергия. Планът бил да изследват крайбрежието с надуваема лодка и джетове задвижвани от био гориво, след което да прекосят ледената пустиня с кайт ски и електрическа шейна. Но мисията е прекратена след като Грилс чупи рамо. Докато кара кайт ските развил 50 км в час, но попаднал на лед, което го вдигнало във въздуха и при падането се потрошил. Наложило се да го евакуират.

В благотворителните си начинания, най-често посветени на деца, той е събрал над 2,5 милиона долара.

Австралия го принуди да пие собствената си урина

Едно от местата, които докараха Беър Грилс до крайност беше Австралия. Преди повече от 10 години водещият снима там един от епизодите си на предаването Man vs. Wild. Бившият командос от специалните части трябваше да оцелее в Кимбърли – район, обхващащ цялата северозападна част на Австралия, който е три пъти по-голям по площ от Англия, но с едва 40 000 души население. Известен като едно от последните диви места в света. Територията изобилства както от вода на много места, така и на други не може да бъде намерена капка сред величествените й каньони.

Основните градове в този район са два – Бруум и Кунунура. Първият се слави с 22-километрова плажна ивица от ситен бял пясък и е най-подходящият изходен пункт да се гмурнете в дивата природа. Ако не искате да се правите на Беър спокойно може да се насладите на удобствата на петзвездните хотели в града или на традиционната бира от манго. Може да пояздите камила (Австралия е страната с най-голяма популация от тези животни в света). Друг вариант е да инвестирате в круиз, с който да обиколите бреговете на Кимбърли. Част от луксозните кораби си имат свои хеликоптери и предлагат еднодневни екскурзии,с които да се полюбувате на дивата природа от високо.

Накара Обама да яде риба, наръфана от мечка

Беър Грилс е единственият човек, който успя да извади от обувките му бившия президент на САЩ Барак Обама. През 2015 г., когато Обама все още е начело на държавата, той го закара в Аляска, където двамата оцеляваха два дни за предаването Running Wild. Именно там го нагости и със сурова сьомга, за която му спести, че е остатък от обяда на някоя заблудена мечка.

Първото си предаването Escape to the Legion снима през 2005 г. В архива си има още Worst-Case Scenario (2010), Man vs. Wild (2006-2011), Get Out Alive with Bear Grylls (2013), Surviving the Island (2014), Bear Grylls Wild Weekends (2011-2014), Escape From Hell (2013-2014), Breaking Point (2015), Survivor Games with Bear Grylls (2015-2016), Survival School (2016), Mission Survive (2015-2016), The Island (2014-2018), Face the Wild (2018), Running Wild with Bear Grylls (2014-2018), Bear's Mission With... (2017-2018). Повечето си продукции снима за британския „Channel 4“, а не малка част за закупени и от научно-популярния гигант „Дискавъри“, благодарение, на който гледаме „мечката“ и у нас.

През 2019-та предстои да пусне най-новата си риалити надпревара „Eco-Challenge“, в която отбори ще се състезават да оцеляват по цял свят.

По темата: Беър Грилс
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

С до 45% скочи времето, което прекараме в игри

Времето, прекарано пред монитора за видеоигри, се е увеличило драстично. В ежемесечната си анкета относно потреблението на игри, Nielsen Games е разговаряло с близо 3000 души в САЩ, Германия, Франция и Великобритания. Според резултатите, с до 45 на сто се е увеличило времето, което прекарваме в разцъкване на видеоигри в седмицата между 23 и 29 март.