Бет Харт: Писането на песни за мен е пътна карта през живота

Бет Харт: Писането на песни за мен е пътна карта през живота

В България като че ли всички са израснали и възпитани правилно

В тишината сядам до Бог и виждам колко съвършено е всяко негово творение, казва певицата в интервю за "Монитор"

- Здравей, Бет. Публиката в България те чака с нетърпение да се завърнеш след страхотния ти концерт в края на 2018 г. Какво помниш от тази първа среща с феновете си у нас, от нашата храна и държава?

- Забавно е, че знам защо ме питаш този въпрос. Всеки, който дойде в България, винаги се впечатлява от тези неща. Публиката, вече знам, е невероятно топла и любяща. Това, което обаче обичам най-много в България, дори повече от феноменалната ви храна, са земните и истински хора, те нямат претенции и не се опитват да са това или онова. Когато дойда, имам усещането, че съм в страна, където хората са израснали и възпитавани правилно, в добри семейства, с добри ценности като уважение и любов.

- Какво подготвяш за концерта си на 10 декември в „Арена Армеец“?

- Не знам все още. Всеки път, когато съм на турне, правя промени във всеки концерт точно преди да се кача на сцената. Затова и групата ми винаги знае всички мои песни, плюс всички възможности да изсвирим нещо встрани от тях. Единственото сигурно е, че ще сменя сетлист, като пристигна. В повечето случаи чакам да усетя вибрациите на мястото, когато съм зад сцената, или правя проба на звука. Тогава подреждам програмата. Да знаете, правете това, което сте в настроение да правите, така ще свършите по-добре работата си.

- Идваш и с чисто нов, фантастичен албум - War In My Mind, който не един критик нарече „най-добрия за годината“. Какво те вдъхнови за него?

- Всеки мой проект е много личен – за моето семейство, за отношенията със съпруга ми и с бившите ми гаджета, за болката и радостта от детството, за връзката ми с Бог, надеждите и мечтите ми, страховете ми, нещата, които мразя в себе си, и тези, които мисля, че са забавни в мен. Писането на песни за мен е като пътна карта през живота. Сякаш в пианото има нещо, което ми помага да си намеря пътя и ми дава отговори. В този албум специално различното е, че засягам темата за сексуалното насилие над деца - нещо, което не съм правила досега. И по-специално в песента Woman Down. Малко е странно, защото докато я пишех, мислех, че я правя за едно мое гадже – Майк. Аз бях само на 14, а той на 24. Бяхме заедно 4 години. По-късно осъзнах, че всъщност е за мъжа, когото срещнах, когато бях още по-малка - на 12, а той беше на 32. Бяхме заедно 6 месеца. Никога обаче не бях мислила, че е твърде стар, и това между нас всъщност е сексуално насилие над дете. Никога не съм гледала на връзката ни така, защото бях луда по него. Сега съм на 47 и това изживяване наистина ме притеснява. Това е нещо, върху което се опитвам да работя в момента.

- Поведението ти на сцената най-често е описвано като „огън“ и „експлозия“. Какво пали този огън в теб и такава ли си и у дома?

- Аз съм страстен човек. Докато съм в градината си, което правя всеки ден, никога не се задоволявам с това да работя в нея 1 - 2 часа. Оставам 6 - 8 часа. После съм покрита цялата с кал и пот. Такава съм - когато нещо ми е интересно, го правя на максимум. Обожавам и да готвя. Дори когато готвя само за мен и съпруга ми, приготвям толкова храна, че да нахраня 30 човека. Идиотско е. Обичаме да черпим съседите, прибираме във фризера и храним приятелите си, които събираме всеки ден в продължение на две седмици след мое влизане в кухнята.

- Много влиятелни артисти признават, че не са имали пълноценно детство, за да постигнат нивото, на което са. Ти си седнала на пианото на 4 г. Какво детство имаше?

- Когато бях наистина малка, започнах да свиря, не да пея, и да ходя на уроци. Това беше единственото, което исках да правя. Бях тотално пристрастена, каквато съм и сега. Още не знаех какво точно правя, просто обожавах начина, по който ме караше да се чувствам. Когато и да срещнех приятели - и в градината, и в училище, ги водех вкъщи, сядах на пианото и им свирех. Когато идваха майките им да ги вземат, децата казваха, че никога повече не искат да ми идват на гости, защото пианото е скучно, а единственото, което съм правила аз, е да свиря с часове. Тогава брат ми, помня го сякаш беше вчера, ме хвана за ръка и ме водеше от къща на къща в квартала. Чукаше на вратите и казваше: „Здравейте, случайно да имате син или дъщеря на годините на сестра ми, които да искат да си играят с нея?“ Защото аз нямах нито един приятел. Веднага щом създадях приятелство, водех детето вкъщи и започвах да му свиря и го гонех.

- Не криеш обаче, че си имала и много трудни моменти в детството. Кои от тях белязаха живота ти?

- Когато баща ми ни напусна. Напусна ни и след година се озова в затвора. Не го бях виждала много дълги години. Това беше опустошително за мен. Белязала ме е и връзката с онзи 32-годишен мъж, но в онзи момент не осъзнавах колко ме е наранило. Също и когато сестра ми Шарън беше диагностицирана със СПИН, когато бях на 12. По онова време никой болен от СПИН не оцеляваше дълго, нямаше лекарства. Може би най-много ме беляза един обир на дома ни, когато бях в 1-ви клас. Имах птичка и я бях научила да спи с мен. Една нощ обаче явно съм легнала върху нея и съм я убила. На следващата сутрин бях толкова съсипана, че мама ми позволи да не ходя на училище. Стоях вкъщи и чистех, обожавам да чистя от малко дете. Бях в банята на сестра ми, която в този момент се къпеше, и един мъж дойде зад гърба ми. Беше много рано сутринта, той имаше маска на лицето и нож. Само каза: „Отивай в спалнята!“ Завлече ме там заедно със сестра ми. Чувахме как майка ни крещи от другия край на къщата. Доведоха и нея. Държаха ни там цял ден. Моят психиатър твърди, че биполярното ми разстройство се е отключило точно заради този грабеж. Да, аз имам фамилна обремененост – майката на баща ми, бащата на майка ми и неговата майка също са се самоубили. Било е въпрос на време да се прояви и при мен, но грабежът е бил поводът да се отключи толкова рано.

- Музиката ли е най-добрият ти приятел в трудни моменти? Използваш ли я като терапия?

- Има толкова много неща в живота, които ми носят комфорт. Номер едно в списъка е Бог. Обичам църквата, обичам майка ми и баща ми, моя красив съпруг Скот, моите стари приятели от училище, обичам да се смея и да разказвам вицове. Обичам си градината, обичам да готвя и да рисувам и, разбира се, да пиша песни. Винаги съм използвала музиката като терапия. Никога не сядам да пиша, ако не търся някакъв вид самолечение. И е така, откакто бях съвсем малка. Знам дори причината, поради която за пръв път седнах на пианото, когато бях на 4 години. Това беше моментът, в който осъзнах за пръв път, че родителите ми се развеждат.

- Въпреки всичко си стигнала до върха. Но си била и уличен музикант. Какви емоции носиш от този период от живота си?

- Свирех по клубовете дълги години, когато бях още тийнейджър, но се явих в шоу за таланти по телевизията и спечелих много пари - 120 000 долара. Изхарчих ги всичките за 6 месеца. Бях останала без една стотинка. Вместо да се върна отново в клубовете, защото в онзи момент не вярвах на никого в музикалния бизнес, реших да изляза и да свиря на улицата. Така изкарах едно цяло лято. Беше страхотно, много освобождаващо. Не ми пукаше дали някой ще ме наеме на работа, дали ще имам мениджър. Просто правех музика. Точно така срещнах мениджъра си Дейв Уолф, който е с мен вече 25 години.

- Публиката усеща какво е музиката за теб. Но какво е тишината?

- Тишината е в моя двор, където има толкова много цветове, въздух и слънце. В такива моменти имам чувството, че съм седнала до Бог и мога да видя и да усетя колко перфектно е проектирал всичко. Когато в ежедневието започна да съдя някого или себе си, отивам на тихо място - това ми напомня как всички тези неща, които си мисля, че са важни, са пълен боклук и нямат никакво значение. Единственото, което има значение, е да осъзнаеш колко перфектно е създадено всичко, изпълнено с магия, чудеса и любов.

- Работила си с много големи имена като Джо Бонамаса, Джеф Бек и Слаш. Трудно ли ти беше? Имахте ли и забавни моменти?
- За Бога, с никого не ми е било трудно да работя. И тримата имат много сходни качества, затова са и много успешни. И тримата се фокусират върху работата си и ме оставят да свърша своята. Не се опитват да ми кажат какво трябва да правя, не ми показват мускули. Така осъзнах че част от успеха им не е само талант. В нашия бизнес някои хора имат гигантско его и нужда да доминират и контролират. Те обикновено нямат добри отбори, а в музиката, пък и във всеки друг бизнес, ти трябва силен отбор. Никой човек не е самотен остров. Това е голямата грешка, която много артисти правят. Накрая се сриват от страховете си. Ако не се страхуваш, ако съзнанието ти е отворено, можеш да изкараш толкова повече от себе си като позволиш на останалите да те вдъхновяват и да ти влияят. Точно това правят тези тримата.
Сещам се за една история със Слаш. Той беше толкова тих, че аз си помислих: „Боже, не мисля, че ме харесва!“. Затова попитах звуковия инженер: „Всичко ли е ок?“ а той ми отговори; „Да, той просто си е срамежлив, така се държи с всички“. Не можах да повярвам.

- Дори най-големите музиканти имат сценична треска. При теб как е? Как я бориш?

- Винаги съм нервна, преди да се кача на сцена, много често повече от останалите, но ме движи дисциплината. Затова мое правило е да не правя повече от 3 - 4 концерта на седмица и никога да не съм на турне повече от 5 - 6 седмици, след което правя почивка от пътувания поне 4 седмици. Опитвам се да не ям захар, да не пуша много и да не прекалявам с кафето, защото вредят на гласните струни. Но! Реалността е, че обичам захарта, обичам кафето и обожавам да пуша. Затова – това остава нещото, върху което постоянно работя. Когато успея, виждам колко по-добре се представя гласът ми, но когато полудея, веднага си викам допълнително кафе. Обичам да плувам преди концерт. Също така обичам да правя йога и правя по много – сутрин, преди концерт и дори нощем след концерт.

- Ако напишеш автобиография, как ще я кръстиш?

- „Благодарна“. Но не мисля, че това заглавие ще привлече много хора да я прочетат. Въпреки това в този момент заглавието би било „Благодарна“.

- А как се запозна със съпруга ти, който толкова ти помага?

- Спомням си, когато бях по-млада, след като баща ни ни напусна, единственото, което исках, беше да бъда с лоши момчета. Сякаш това бяха мъжете, които заслужавам – лоши, каквато съм и аз. Със Скот в началото просто работехме заедно. Един ден вървяхме заедно към копирен център. И в онзи момент сякаш ме удари гръм и усетих колко комфортно и сигурно се чувствам с него, усещане за мир. Такова, каквото не бях изпитвала, откакто бях съвсем малка, преди татко да си тръгне. Тогава, отдавна... имах страхотен живот - всички бяхме много щастливи и близки, мама правеше страхотни семейни вечери, имахме чудесен дом, плувахме заедно, ходехме в кънтри клуба да играем тенис – беше като мечта, която една нощ просто си отиде. И в един момент се усетих да вървя с този висок, разкошен мъж и за пръв път отново почувствах това усещане за дом от детството. След като някой те накара да се почувстваш така, трябва да си пълен тъпак да го оставиш да си тръгне.

ВИЗИТКА:

- Бет Харт е 47-годишна певица и музикант(свири на пиано, китара, перкусии, виолончело и бас), която гилдията до днес не може да определи стилово между блус, рок, соул, джаз въпреки десетте самостоятелни албума зад гърба й

- „Тя е Тина Търнър! Тя е Джанис Джоплин! Тя е голяма работа!“, казва за нея легендарният китарист Джо Бонамаса, с когото имат три общи албума

- Свирила е с най-големите имена, сред които Джеф Бек и Слаш

- Шест пъти е оглавявала най-престижната класация за албуми „Билборд“. Има номинация за „Грами“ и пет поредни години номинации за Американските блус награди, от които е наредила 4 статуетки на рафта си

- От дете страда от биполярно разстройство, преборила се е с алкохолизма и днес открито говори за всичките си демони

- Преди няколко месеца пусна последната си тава War In My Mind

- Само след дни, на 10 декември, предстои вторият й концерт у нас, този път в зала „Арена Армеец

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.