Бербатов: Не бях мързелив, а умен футболист

Бербатов: Не бях мързелив, а умен футболист

Българинът с голямо интервю за BBC Radio 5 Live

Бившият голмайстор на "Тотнъм" и "Манчестър Юнайтед" Димитър Бербатов даде интересно интервю за BBC Radio 5 Live, в което по време на разговор със своя съотборник Джърмейн Джинас говори за стила си на игра.

Въпреки че отбеляза 94 гола в 229 мача в Премиър лийг и бе определян като един от най-елегантните играчи, българинът често търпеше критики заради това, че не тича достатъчно и действията му на терена са "мързеливи". Бербатов обаче остава верен на стила, като според него скоростта на мисълта му по отношение на играта е компенсирала останалото. Голмайстор №1 говори и за начина, по който е бил посрещнат в "Манчестър Юнайтед", като разкри, че дори сър Алекс Фъргюсън никога не е искал от него да променя стила си. Ето какво сподели Бербо (със съкращения):

Всеки е различен по отношение на това как вижда футбола и играе. Аз се различавах по това, че на моменти може да ти се струва, че не участвам в играта, но в същото време сканирах терена, за да видя къде да се позиционирам в точния момент, в онзи точен отрязък, в който може да ми дадете топката, така че да имам повече време и никой да не е зад гърба ми. Когато разполагам с такова време и пространство, имам възможност да помисля къде точно да пратя топката.

Някои хора не го разбират, но когато имаш ум в главата си, можеш да бъдеш бърз дори и на ниска скорост.

Ако трябва да подредя своите съотборници в "Тотнъм" по това кой би тичал най-много, бих посочил Джърмейн Дефоу, Роби Кийн и след това всички останали. Аз оставам най-накрая по отношение на това. Но моето тичане бе в главата ми. Когато виждах, че някой е в по-добра позиция, винаги му давах топката. Нямаше никакъв егоизъм. В крайна сметка печелим и губим заедно.

Аз съм от малка страна - от България. Надявах се през цялата си кариера да играя в един отбор в Англия („Нюкасъл“, б.р.). Но не стана така. Трябваше да работя, за да постигна моите успехи, започвайки от родината си, а след това и в Германия, и в Англия.
Върхът на моята планина от успехи бе "Манчестър Юнайтед". Когато отидох там, знаех, че някои хора ще се разочароват. Особено феновете на "шпорите". Но аз следвах моя път и знаех, че ако пропусна този шанс, може никога да не получа втори подобен. Така е устроен футболът.

Всички бяха много гостоприемни и дори когато не говориш много, можеш да научиш достатъчно.

В отбора имаше играчи, които бяха шампиони и бяха спечелили требъл. Казвах си "Берба, най-накрая успя". Затова работих през целия си живот. Бях щастлив, но заедно с това се питах "Какво правя тук?". Бях като дете. Това понякога може да ти попречи да покажеш истинските си възможности.

Сър Алекс се държеше страхотно с всички. Знаеше как да подходи към всеки индивидуално. С някои трябва да бъдеш по-внимателен, с други - по твърд. Той знаеше как да го прави. Дори той никога не ми е казвал, че трябва да се променя. Това беше хубаво. Той ми вярваше по своя си начин.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.