С лед абсолютните си хитове на „родния Бродуей“ - „Арт“ (доскоро в Сатирата) и „Богът на касапницата“ в Народния, режисьорът Антон Угринов е решил да повтори успешната формула и с трета пиеса на нашумялата французойка Ясмина Реза, този път в театър „Българска армия“.
След абсолютните си хитове на „родния Бродуей“ - „Арт“ (доскоро в Сатирата) и „Богът на касапницата“ в Народния, режисьорът Антон Угринов е решил да повтори успешната формула и с трета пиеса на нашумялата французойка Ясмина Реза, този път в театър „Българска армия“.
Само че с „Белла фигура“ (Bella figura на италиански ще рече „добро впечатление“) това едва ли ще се получи. Или – не чак дотам. На първо място защото с тази трагикомедия за „суетата и абсурда на всекидневния живот“ авторка сякаш е дала кратка ваканция на острото си и забавно перо, което българските зрители познават от споменатите две заглавия и „Живот х 3“. Или може би на места сконфузената й сериозност е била наложена от поръчителите на текста и спецификите на съответната публика – известния германски режисьор Томас Остермайер и берлинския театър „Шаубюне“, кой знае...
В „Белла фигура“ привидно успешен бизнесмен (Станислав Ганчев) открадва за себе си и за любовницата си малко време за романтична вечеря „сред обществото“ на изискан ресторант. Жестът му е само привидно рисков, защото съпругата му отсъства от града, и това ще подразни младото момиче (Гергана Плетньова), но не щеш ли, на паркинга двойката се натъква на негови семейни приятели (Стефка Янорова и Георги Къркеланов), дошли да отпразнуват рождения ден на привидно любимата свекърва (Елена Райнова). Ситуацията е доста неловка, но в разработването й като че ли няма и следа от пенливата като шампанско игривост на Реза, пък и на Угринов. Въпреки натежалата от недоизказаност атмосфера, в която зад привидното „добро впечатление“ на социалните маски тлеят страхове, неудовлетворение и дори непоносимост, в „Белла фигура“ липсват и сериозна екзистенциална драма, и ярки характери. Гергана Плетньова прави чудеса за героинята си, но по драматургия не й е дадено да я заяви до крайност като „жената в сянка“, изправена от обстоятелствата до стената. Обича ли любовника си, ще остане ли с него, или просто не й пука?! Експресивна е и играта на Стефка Янорова, но дилемата на героинята й – да каже ли на приятелката си за изневярата на нейния съпруг, или да си замълчи дискретно по европейски, някак не ни убеждава, че това е чак толкова съдбовно. Ексцентричната хипохондричка на Елена Райнова – свекървата, също отлично изпълнение, внася малко гъдел във вялото действие, каквато според щампите е функцията на ексцентричните стари дами в драматургията. Но в крайна сметка на финала всичко си остава същото, каквото за удобство е било...
Монитор
