Кога се загуби връзката между дете и родител? Кога децата станаха жестоки и безчувствени към хората, дарили ги с живот?

Белите коси, склонността да позабравят и може би нуждата да разкажат нещо няколко пъти са се превърнали в повод за пренебрежение и арогантност на забързаните работещи деца и внуци.

Все нямат време, все бързат и са някак натоварени от „ангажимента“ - стария родител.

Но това е добрата страна на монетата, лошата е още по-страшна - тази на децата, на които все си длъжен! Детето, което е вече на 40, но смята, че човекът, който осигурява пари и дом, все още е родителят, това дете, което не е успяло да реализира себе си и отново длъжен е родителят, това дете, което смята, че да има осигурен дом – отново е задължение на мама и тате.

Това е една изкривена проекция на вечно незадоволеното и вечно изискващо „същество“, на което родителят все е длъжен. Разликата е в това, че някогашното ревящо и мрънкащо дете се е превърнало в насилник над човека, който цял живот се стреми да не му липсва нищо.

Да, дали непрекъснатото „угаждане“ не го е превърнало в чакащо и постоянно искащо „мекотело“, склонно да тормози и бие, защото единственият човек, който му осигурява всички прищевки и приумици, не може да покрие поредния каприз, защото времето е оставило своя траен отпечатък.

Да, времето, което прави старините на прекалено „добрите“ и вечно даващи родители трудни, страшни и неспокойни. И тогава идва големият въпрос: Къде е границата?

Как да не сме хиперопека на своите деца?

Авторитаризъм и разглезване - и двете са основани на неудържимия стремеж към загриженост.

Авторитарните родители се стремят да контролират всяка стъпка на своите наследници, стараят се да предотвратят и да обезопасят всичко. За тях най-безопасният и комфортен сценарий е тоталният контрол.

Тези, които глезят децата си, също често са пример за хиперопека, но в друг контекст – стараят се да изпълнят всички желания на детето, да му угодят и да го зарадват с надеждата, че така ще избегне разочарования.

Тези типажи очевидно са силно преувеличени, но са много характерни. И в единия, и в другия случай възрастните забравят, че всяко дете има нужда от самостоятелност в действията и вземането на решения, за да се развива хармонично. Затова рано или късно тези родители рискуват да получат рязък отпор.

Хиперопеката винаги предизвиква конкретен стереотип на поведение, който оставя отпечатък за цял живот. Най-разпространените последствия от нея са невъзможност да мисли и действа самостоятелно, невъзможност да взема решения и да прави избор, чувство на вина за всичко.

Много родители мислят, че грижа е, когато правят всичко за децата си, но малките просто не могат да бъдат отговорни за последствията от неща, които не са били избрани от тях, а от родителите им.

Всички родители обичаме децата си, но обичта ни трябва да ги направи хора, а не мекотели. Тази обич, която ще те накара да плачеш след изречени думи и наказания, е по-силната обич. Защото тя прави от детето отговорен човек, способен да прави избор, способен да размисли над ситуацията, след като изтрие сълзите си.

И това дете ще е благодарно и загрижено за своя родител, защото ще знае, че урокът днес е урок за това как да живее живота, да мисли и да възпитава децата си утре!

Така че, родители – обичайте децата си, но бъдете отговорни!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Левчето - мерило за правата на клиента

Левче за бакшиш вече обиждало обслужващия персонал и на места дори се мръщели на подобни жестове. Като влезем в еврозоната, ще чакат цяло евро и, естествено, пак няма да са чак толкова доволни.

 

Седмичен мониtоринг (19 - 23 август)

Търсенето на сензации е стар журналистически прийом. Има обаче някои граници, които не бива да се прекрачват. Има и праг на търпимост и нетърпимост. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ във Фейсбук се възмутиха по повод на жестокото изнасилване и убийство на едно невинно дете. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.

 

Магистралите не са за смет

Има добра новина след пожара на складираните под моста на автомагистрала “Струма” опасни отпадъци.