Кога се загуби връзката между дете и родител? Кога децата станаха жестоки и безчувствени към хората, дарили ги с живот?

Белите коси, склонността да позабравят и може би нуждата да разкажат нещо няколко пъти са се превърнали в повод за пренебрежение и арогантност на забързаните работещи деца и внуци.

Все нямат време, все бързат и са някак натоварени от „ангажимента“ - стария родител.

Но това е добрата страна на монетата, лошата е още по-страшна - тази на децата, на които все си длъжен! Детето, което е вече на 40, но смята, че човекът, който осигурява пари и дом, все още е родителят, това дете, което не е успяло да реализира себе си и отново длъжен е родителят, това дете, което смята, че да има осигурен дом – отново е задължение на мама и тате.

Това е една изкривена проекция на вечно незадоволеното и вечно изискващо „същество“, на което родителят все е длъжен. Разликата е в това, че някогашното ревящо и мрънкащо дете се е превърнало в насилник над човека, който цял живот се стреми да не му липсва нищо.

Да, дали непрекъснатото „угаждане“ не го е превърнало в чакащо и постоянно искащо „мекотело“, склонно да тормози и бие, защото единственият човек, който му осигурява всички прищевки и приумици, не може да покрие поредния каприз, защото времето е оставило своя траен отпечатък.

Да, времето, което прави старините на прекалено „добрите“ и вечно даващи родители трудни, страшни и неспокойни. И тогава идва големият въпрос: Къде е границата?

Как да не сме хиперопека на своите деца?

Авторитаризъм и разглезване - и двете са основани на неудържимия стремеж към загриженост.

Авторитарните родители се стремят да контролират всяка стъпка на своите наследници, стараят се да предотвратят и да обезопасят всичко. За тях най-безопасният и комфортен сценарий е тоталният контрол.

Тези, които глезят децата си, също често са пример за хиперопека, но в друг контекст – стараят се да изпълнят всички желания на детето, да му угодят и да го зарадват с надеждата, че така ще избегне разочарования.

Тези типажи очевидно са силно преувеличени, но са много характерни. И в единия, и в другия случай възрастните забравят, че всяко дете има нужда от самостоятелност в действията и вземането на решения, за да се развива хармонично. Затова рано или късно тези родители рискуват да получат рязък отпор.

Хиперопеката винаги предизвиква конкретен стереотип на поведение, който оставя отпечатък за цял живот. Най-разпространените последствия от нея са невъзможност да мисли и действа самостоятелно, невъзможност да взема решения и да прави избор, чувство на вина за всичко.

Много родители мислят, че грижа е, когато правят всичко за децата си, но малките просто не могат да бъдат отговорни за последствията от неща, които не са били избрани от тях, а от родителите им.

Всички родители обичаме децата си, но обичта ни трябва да ги направи хора, а не мекотели. Тази обич, която ще те накара да плачеш след изречени думи и наказания, е по-силната обич. Защото тя прави от детето отговорен човек, способен да прави избор, способен да размисли над ситуацията, след като изтрие сълзите си.

И това дете ще е благодарно и загрижено за своя родител, защото ще знае, че урокът днес е урок за това как да живее живота, да мисли и да възпитава децата си утре!

Така че, родители – обичайте децата си, но бъдете отговорни!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Балканите не са заден двор

Добре е, че управляващите свикаха Съвета по сигурността и обсъдиха ситуацията след инвазията на Турция в Сирия, както и възможността да загубим милиарди лева от евентуални санкции.

Демографията като горещ картоф

Демографската криза е може би най-дъвканата тема у нас през последните няколко години. Дори се превърна в нещо като горещ картоф. Периодично се появяват стряскащи данни, в които се описват апокалиптични картини.

Войната срещу фалшивите хотелски звезди

Български хотели мамят туристи, като им пробутват фалшиви „звезди” и некачествено обслужване. За да издържат на свирепата конкуренция в бранша и войната за туристи, немалко наши хотели прибягат към, най-меко казано, нелоялни търговски практики.