Б ритански учени установиха, че обемистите и изпъкнали задни части помагат на лекоатлетите да спринтират по-бързо, в сравнение с останалите, пише в."Дейли мейл".
Британски учени установиха, че обемистите и изпъкнали задни части помагат на лекоатлетите да спринтират по-бързо, в сравнение с останалите, пише в."Дейли мейл".
Тази тазова мускулатура, когато е добре използвана, може да подобри постиженията им с 44 процента.
Експерти от екипа на Джонатан Фоланд от университета в Лоубъро са сравнили мускулите в тази част на мъжката анатомия на 42-ма мъже с различни атлетически умения, предаде БТА.
Учените установили, че елитните спринтьори притежават с 45 процента по-голям мускул на задните части, наречен gluteus maximi. Той е от съществено значение за спринтьорите, чиито резултат пада под 9,99 секунди на сто метра. Ако тези бързи бегачи имат мускули на прасеца, подобни на по-малко тренираните атлети, то техните глутеи са значително по-обемисти.
Специалистите използвали сканиране с магнитен резонанс за измерването на мускулатурата на различните спортисти. Те се концентрирали върху 32 мускула на таза. Така установили връзката между обема на gluteus maximus и постиженията на спринтьорския елит.
Монитор
