Обща изложба, на която са представени 60 творби: голямоформатни маслени платна и малка пластика, съчетание от бронз и рога от овни подредиха в култовата старозагорска зала „Байер“ баща и син Светлин и Данко Стоеви.

Добре познатият с анималистичните си пристрастия Светлин Стоев, автор и на две белетристични книги  /“Будни сънища“ и „Подземни небеса“/ не е изневерил на себе си: в част от платната  оживяват любимите му каракачански кучета /художникът е учредител на международната асоциация за признаване на каракачанското куче/, а в други са вплетени сюжети от легенди и приказки. Достатъчно е да се вгледаш в заглавията на картините /“Тишина от чанов ек, притихнала в сърцето на Балкана“ или /“Карасеврийска легенда“/, за да разбереш пиетета на  твореца към мистичното, но и животворното начало.

Сравнително малко познатия Данко Стоев /завършил е графика във великотърновския университет при проф. Радко Спасов и специализирал в университета на полския град Лодз/ изненадва с усета си към композицията и цветовата многопластовост. За разлика от таткото, който има десетки изяви, а платната и пластиките му са притежание на  стотици ценители у нас и чужбина /над 50 него голямоформатни работи могат да бъдат видяни из залите на замъка – реплика в Равадиново/, Стоев – младши до сега е имал само три самостоятелни изложби, като в тази експозиция той се представя в напълно непозната за ценителите и приятелите му светлина.

Залата се оказа тясна, за да побере приятели и познати, които дойдоха да поздравят авторите, неочаквано за всички пристигна и група деца от градчето Мъглиж, ученици на Стоев – старши, който през последната година е поел ангажимента  безкористно да им преподава началата на изобразителното изкуство в рамките на набиращото  скорост сдружение „Творецъ“.

С ръка на сърцето Светлин Стоев призна, че първоначално идеята за съвместна експозиция с Данко леко го притеснила, винаги е бягал от подражателството по родова линия, включително и по линия на писането /баща му, дългогодишният журналист и прозаик Йордан Стоев е автор на половин дузина романи и сборници с разкази , последната засега е „Градината на праведните грешници“, появила се за 80-та му годишнина наскоро. Художник и автор на няколко книги е и по-малкият му  брат Илко Стоев, който напоследък се е оттеглил да рисува в Родопите!/, но вече можел да си отдъхне: синът имал своя път и свой почерк в рисуването.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

"Дебелянов и ангелите" грабна 5 награди "Аскеер" (СНИМКИ)

Актьорите от Народния театър „Иван Вазов“ Радина Кърджилова и Валентин Ганев получиха статуетки „Аскеер“ за най-добра водеща женска и мъжка роля от 29-ото раздаване на наградите, учредени преди 29 години от ентусиасти от трупата на театър „Българска армия“.

Статуетки за Духовникова и Блатечки от феста във Враца

Теодора Духовникова и Асен Блатечки очаквано спечелиха наградите за женска и мъжка роля в 30-ия национален фестивал на малките театрални форми във Враца. Председателят на журито Копринка Червенкова и членовете му Явор Койнаков и Стефан Янков дадоха статуетки на Теодора Духовникова за ролята й на Регина в „Лисичета“ на народния театър „Иван Вазов“ и на Асен Блатечки за ролята на Итън в спектакъла „Зимата на нашето недоволство“, дело на Малък градски театър „Зад канала“.

Да седнем на любимата пейка на Невена Коканова

Вече всеки ще може да види и дори да поседне на пейката, на която Първата дама на българското кино Невена Коканова е обичала да отмаря след тежки репетиции в Сатиричния театър. Тя се намира в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ и ще бъде обозначена с дискретна табела.