Обща изложба, на която са представени 60 творби: голямоформатни маслени платна и малка пластика, съчетание от бронз и рога от овни подредиха в култовата старозагорска зала „Байер“ баща и син Светлин и Данко Стоеви.

Още по темата:

Добре познатият с анималистичните си пристрастия Светлин Стоев, автор и на две белетристични книги  /“Будни сънища“ и „Подземни небеса“/ не е изневерил на себе си: в част от платната  оживяват любимите му каракачански кучета /художникът е учредител на международната асоциация за признаване на каракачанското куче/, а в други са вплетени сюжети от легенди и приказки. Достатъчно е да се вгледаш в заглавията на картините /“Тишина от чанов ек, притихнала в сърцето на Балкана“ или /“Карасеврийска легенда“/, за да разбереш пиетета на  твореца към мистичното, но и животворното начало.

Сравнително малко познатия Данко Стоев /завършил е графика във великотърновския университет при проф. Радко Спасов и специализирал в университета на полския град Лодз/ изненадва с усета си към композицията и цветовата многопластовост. За разлика от таткото, който има десетки изяви, а платната и пластиките му са притежание на  стотици ценители у нас и чужбина /над 50 него голямоформатни работи могат да бъдат видяни из залите на замъка – реплика в Равадиново/, Стоев – младши до сега е имал само три самостоятелни изложби, като в тази експозиция той се представя в напълно непозната за ценителите и приятелите му светлина.

Залата се оказа тясна, за да побере приятели и познати, които дойдоха да поздравят авторите, неочаквано за всички пристигна и група деца от градчето Мъглиж, ученици на Стоев – старши, който през последната година е поел ангажимента  безкористно да им преподава началата на изобразителното изкуство в рамките на набиращото  скорост сдружение „Творецъ“.

С ръка на сърцето Светлин Стоев призна, че първоначално идеята за съвместна експозиция с Данко леко го притеснила, винаги е бягал от подражателството по родова линия, включително и по линия на писането /баща му, дългогодишният журналист и прозаик Йордан Стоев е автор на половин дузина романи и сборници с разкази , последната засега е „Градината на праведните грешници“, появила се за 80-та му годишнина наскоро. Художник и автор на няколко книги е и по-малкият му  брат Илко Стоев, който напоследък се е оттеглил да рисува в Родопите!/, но вече можел да си отдъхне: синът имал своя път и свой почерк в рисуването.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Светлозар Игов с награда „Перото“ за цялостен принос

„Не многото писатели правят литературата, а достатъчното добри писатели. Радостен съм, че Литературен клуб „Перото“ продължава традицията си на стабилност да подкрепя литературата и нейните автори и преводачи“. С тези думи големият български литературен историк, критик, поет, писател и преводач проф. д.ф.н. Светлозар Игов прие наградата за цялостен принос за 2019 г. на Литературен клуб „Перото“.

„Любов, любов, любов“ от Beatles до Брекзит

Проф. Красимир Спасов отново посяга към една своя любима и вероятно много лична тема: разкрепостяващият бунт на младите през 60-те и неговото постепенно „спихване“ с годините и смяната на поколенията. След като преди 8 сезона именитият режисьор напълни Арденската гора от Шекспировата комедия „Както ви харесва“ с хипита, които след кратката еуфория на свободния живот се върнаха към охолното битие на своите родители, сега, пак в театър „Българска армия“, той разглежда тези проблеми още по-безкомпромисно чрез един съвременен текст: „Love,Love,Love” на нашумелия, едва 39-годишен британски драматург Майк Бартлет.