Баш майсторът като чудака от миналото

Баш майсторът като чудака от миналото

Днес никой не иска да е работар, всеки началник напира да става.

Така викаше дядо ми преди години. Занаят никой не ще да хваща, а едно време това беше най-важно. И престижно. Баш майстори имаше, а днес ги търсим под дърво и камък. И читавите съвсем ги няма.

Сещам се за детството ми, когато обичах да сядам вечер до скута на баба ми, до топлото огнище. Все нещо майстореше. Предеше, баници въртеше, терлици плетеше, мартеници извайваше. Красота. Който ги зърнеше, очите му оставаха в тях. Носеше й се славата в цялата околия. Дядо ми пък всеки го търсеше, защото беше добър електричар. Мило ми е, като си спомня тази картина. Днес на малко места се пазят тези традиции. А те си остават дълбоко в сърцето и само който го е изживял като дете, знае какво удоволствие ти носи това. И само така може да го предадеш на детето си, да му разкажеш как е било едно време.

Сещам се и за онези студентски времена в красивото Търново. Само който не е минавал по емблематичната Самоводска чаршия и не се е докоснал до майсторлъка на занаятчиите там, не знае за какъв приказен свят става дума. Може да се омаете от грънците, невероятните сувенири или пък да се докоснете до вкусни кадаифи. Днес всичко това сякаш замира. Бавно и полека занаятите умират. Още преди години всеки втори занаят изчезна след промените в закона. Други работилници пък се изхранват трудно заради комерсиалния свят, в който живеем. Нали всичко вече е под закона на технологиите. Искаме да ни е лесно, бързо, на един клик разстояние. А едно време хората извайваха красоти с ръцете си.

Ковид кризата съвсем покоси занаятчиите и повечето от тези хора остават без препитание. И ако не се предприеме нещо, всичко ще остане в доброто старо минало. А баш майстори вече почти няма. Изпитваме го на гърба си всеки ден, когато се наложи да търсим някой, за да ни свърши услуга. А точно занаятите бяха наша визитна картичка. Ще има ли кой да тъче красиви старовремски килими или пък да вае писани грънци? Едва ли! Никой няма да иска да влага труд в нещо, което дори не се оценява.

Така ще забравим и за чудната Самоводска чаршия, чиито магазинчета едва преживяват. И сигурно само донкихотовци, които сърце не им дава да се разделят с този живот, ще продължат стоически да се борят с едничката цел да запазят своята идентичност. Истински чудаци от миналото.

Всичко е в нашите ръце. Ние решаваме дали ще съхраним традициите си, пред които онемяваха и чужденци, или с лекота ще ги загърбим. Не всичко се решава с клика на мишката. Истинската красота е някъде там, далече зад монитора. И изисква повече труд и творчество. Тогава се ражда всяко вълшебство.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.