Банковите архитектурни перли на стара София
7

Банковите архитектурни перли на стара София

Едни от най-изящните сгради в столицата се появяват в първите години на миналия век

Горещата капиталистическа кръв започва да тече по вените на младата българска столица все по-бързо и интензивно през първите години на XX век. Тогава софийските улици са озарени от златно-жълтата светлина на електрическа крушка, спокойствието и тишината са нарушени от тръгването на първия трамвай, а съвсем скоро калта отстъпва място на паветата. Точно в този период на разцвет модерният кипеж застига и банковото дело и в София се появяват едни от най-красивите сгради, които да приютят прогресиращите кредитни институции…

За щастие, разхождайки се из централните улици на столицата, съвременният фланьор все още може да се полюбува на някои от изящните им фасади, които гордо демонстрират архитектурната си изисканост и до днес. Една от тях, която просто няма как да не забележим, минавайки по историческата ул. „Московска“, е

 старата Софийска банка

 привилегирована да се позиционира на пресечката с ул. „Бенковски“. Това дава шанс на нейните трима брилянтни майстори – Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков, да развихрят въображението си, като поставят на ъгъла й великолепната скулптура на Меркурий – римския бог на парите и търговията, който отдалеч напомня за функцията на зданието. Ако отправим поглед нагоре, ще бъдем смаяни и от ъгловите балкони с малките колони за парапети, които на архитектурен език се наричат още балюстри. Смайващи са и еркерите (издадените части) от към „Бенковски“, които обединяват втория и третия етаж. А за любовта им към сецесионното течение, подписало се навсякъде по стените на банката, говорят всички нейни елементи и украси. Освен Меркурий, поставени като пазители на богатствата и ценностите вътре, са още Медузите и орлите, сякаш току-що долетели от някои имперски времена.

Великолепната сграда е била завършена непосредствено след Първата световна война, когато икономическата криза и национална трагедия с общо 166 000 убити и ранени постепенно бива заменена с времената на триумф. Любопитно е, че в началото на 30-те историята й бе преплетена и с още един атрибут на модерната епоха. Тогава архитектурният шедьовър започва да приютява „Родно радио“, което 5 години по-късно става „Радио София“ и обитава сградата до 40-те под ръководството на бележития Сирак Скитник. Днес своеобразният дворец е реставриран до съвършенство и отново служи за нуждите на банковото дело.

На архитектурното дуо Фингов и Ничев обаче не им стига да вложат творческия си дух само в едно банково здание, а както ще видим са автори на много проекти с подобно предназначение. Двамата благоустроители, придружени също от Георги Апостолов, не пропускат да оставят разпознаваемия си почерк и по

 Пражката банка на бул. “Дондуков“ 39

 която привлича погледа дори на най-заетия минувач. Интересен факт е, че нейният проект е изработен от архитекта на монументалната Съдебна палата в София – Пенчо Койчев. Тъкмо той разкрасява фасадата й, като добавя емблематичните скулптури на жътварките от последния етаж, с които завършват елегантните й пиластри. Именно с тези мистични орнаменти е известна сградата, която е издигната в столицата около 1925 г.

Не по-малко интригуващи обаче са изящната й мансарда, която подсилва усещането за височина, а също и детайлите по партерния етаж, отвеждащи ни към почерка на артдеко. Неслучайно днес, като част от историческото и архитектурно наследство на столицата, освен че продължава традицията си да е дом на банкова институция, сградата е обявена и за паметник на културата.

Със споменатите вече двама гении на архитектурата се срещаме още веднъж – при Франко-белгийската банка на ул. „Леге“ 17, наричана още

банката на Куюмджийски.

Тя е създадена от не кой да е, а от тайнствената персона на Анджело Куюмджийски, за когото са останали безчет градски легенди, няколко различни имена, но нито една снимка. За него действително не се знае много, но някои предполагат, че е прототип на Борис Морев от „Тютюн“. И това не е случайно - мистериозният самоковец, който първоначално продава печени тиквени семки по родните улици на собствения си град, по-късно се превръща в един от най-богатите българи преди Втората световна война. След като завършва право в Сорбоната в Париж, както някои слухове твърдят, Куюмджийски става акционер в различни предприятия, търговец на тютюн и банкер. Връзката му с Франция остава силна и неслучайно открива тъкмо тази банка. Красивата й сграда, днес наричана Синята перла, е издигната също през 1923 г. и навява асоциации с декор на филм за някоя аристократична фамилия от края на XIX в. За постигане на класическия й вид помагат масивните коринтски колони, огромните прозорци, декоративни елементи по фасадата, пиластрите и масивният фриз...

Но ако превъртим хронологичната лента още по-назад в годините, точно след Освобождението, ще намерим себе си пред внушителната

стара сграда на Българската народна банка,

 която е една от първите построени в столицата. А самата институция е една от най-старите в Европа – 13-та по ред, основана още през 1879 г. Година по-късно е приет Законът за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица - левът, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

Тази архитектурна перла, позиционирана между улиците „Леге“ и „Батенберг“, е била дом на БНБ от 1894 г. до построяването на новото здание през 30-те години. Дело е на прочутия арх. Херман Майер, създал и гробницата на Батенберг, и сградата на БАН. Още тогава тя привлича шляещия градски наблюдател с изящния си тюркоазен купол, но грациозните скулптури на двете дами отпред липсват. Те биват надградени през 1919 г. от арх. Занков, който толкова добре се справя с надстройката на сградата, че днес трудно забелязваме къде е разделителната линия между старата и новата част…

Няколко години по-късно се дава старт и на строителството на

настоящата сграда на БНБ,

което приключва в навечерието на Втората световна война. Автори на проекта, който днес се счита от мнозина за един от най-големите архитектурни шедьоври на столицата, са Иван Васильов и Димитър Цолов. Двамата майстори са приели нелекото предизвикателство да съчетаят два коренно различни стила и исторически епохи, разделени от близо 5 века – модерната и османската. На някогашното празно пространство при площад „Александър I” е трябвало да издигнат балансираната изчистена фасада на БНБ, прилепяйки я за една от най-старите софийски постройки от XV-XVI век –  Бююк джамия, която днес познаваме като Археологическия музей. И мисията им без съмнение е повече от успешна.

Но за голямата значимост на архитектурното постижение говори не само сполучливото решение за хармонично съседство между два исторически периода, а и детайлите на самата сграда на банката. Днес вниманието на всеки турист, който минава през центъра на София, бива насочено от запознатите екскурзоводи към часовниковата куличка, увенчаваща банката, двете антични глави от страни на главния вход, отново фигуралната композиция с бога на търговията и, разбира се, ъгловата колона с фигурата на свети Никола – също покровител на търговците и банкерите…

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.