Преди много години в една далечна галактика моя приятелка ме попита: Абе ти хубаво разказваш, що не кандидатстваш журналистика? Тогава се разсмях на глас. Каква ти журналистика, току що се бях уволнил от казармата и зелената ми глава беше пълна с майски бръмбари и велики амбиции.

Журналистиката обаче се оказа точно попадение. И като се замисля, винаги е била близо до живота ми. Още от онези ученически години, когато ставах в ранни зори и тичах до будката за спортната преса. За да видя резултатите от мачовете. Да, тогава нямаше интернет, а успиш ли се, вестниците свършваха. Днес вече има интернет, но ароматът на нови вестници си остава все така опияняващ. За 18 години в нашия занаят научих, че не е важно да се приемаш твърде сериозно, за да си добър журналист. Важното е да не оставаш равнодушен.

Онзи ден например прочетох в чуждестранните агенции една прогноза, която сериозно ме уплаши. Светът може да остане без шоколад, кафе и коняк, предупреждават учени и хора от съответните браншове. Знаехте ли вие, че кафето е претенциозно растение, което изисква тропически климат, планински релеф, стабилни температури и много дъжд? А на майката Земя регионите, които са подходящи за отглеждането му, намаляват. Учените даже прогнозират, че до 2080 година кафеените плантации са аут, защото просто няма да е рентабилно тази култура да се отглежда промишлено. Заради климатичните неволи на планетата под угроза са още „бащата на шоколада“ - какаото, както и специфичния сорт грозде, от което се прави конякът.

Втасахме я. Та нали кафето, конякът и шоколадовите бонбони са основни оръжия в мъжкия арсенал за обезоръжаване на всяка красива дама. Изразът „Хайде на кафе“ отдавна е равнозначен на „Хайде да излезем на среща“. Някак тъпо е да поканиш момиче на чай, ще изглеждаш като загубеняк или лузър, както му викат сега. Освен ако не си Далай Лама и чаят не е тибетски, но според мен Далай Лама отдавна е приключил с жените.

А пък с коняк правят едни такива завъртулени коктейли като „Вивалди“, „Шартрьоз“ и „Крюшон“, които са особено ободрителни през лятото. И могат да завъртят всяка красива главица след втората чаша.

Добре поне, че ни остава бирата, но и тя, казват учените, била застрашен вид. Защото масовото й производство изисква тонове бистра питейна водица, а питейната водица в цели континенти като Африка и Австралия е кът. То и у нас, както е тръгнало, водата гони цената на бензина...

При такива новини – без кафе, шоколад, коняк и бира, ми иде да запаля „Фиат“-а и да ида някъде накрай света, където климатът е по-подходящ за тези човешки благини. Добре поне, че съм с бензинка, защото онези от Брюксел гласят голяма „Тесла“ за дизела. „Ние твърдо вярваме в дизеловите автомобили, но до 2025 година приключваме с тези машини“, казаха от германския концерн BMW. Някои европейски градове вече забраниха тунджата.

Тука министър Нено Димов рече, че България все още няма да забранява вноса на стари нафтови коли, но и за дечурлигата е ясно, че тази работа ще се решава от началниците в ЕС.

А у нас около 52% от всички регистрирани автомобили са „печки“. Като знам, че българинът обича колата повече и от жената, не ми се мисли какво ще стане, ако посегнат на колите. Даваш ли, даваш, балканджи Йово, старий си дизелов „Форд“ за скрап?

Море, войводо, гледам, че Народното събрание е обявило обществена поръчка за 120 000 литра нафта за почивната си база във Велинград. 252 бона ще плати държавата (ние де, данъкоплатците) за да се топли хотелчето на НС-то. Аз дори не знаех, че някой още се топли на нафта. Мислех си, че тази технология е умряла някъде през 70-те години на миналия век, когато вече си изглеждаше безнадеждно остаряла.

То е ясно, че има още хляб в дизела, но това е тема, която внимателно ще следим, защото повече от половината мъжко човечество у нас живо се интересува от въпроса.

Иначе „печките“ могат да се карат и с готварско олио. Доказано е, работи, а от ауспуха излиза такъв един пленителен аромат на пържени картофки. Познавам един такъв, който редовно си караше колата с отработено олио. Мекичката му викахме, защото постоянно миришеше на мекици този човек. Той вече не мирише на мекици, стана „еко“ и мина на бензин, но прякора си му остана.

Обаче не си е работа, ако всички дизелови автомобили у нас тръгнат с олио. Това ще доведе до чудовищен дефицит на този продукт в бакалиите и до сериозното му поскъпване. Неминуемо ще има и семейни драми. Прати те жената за шише оливия за манджата, а ти вземеш, че го изсипеш в резервоара. А пък и манджа без оливце... пфу, бошлаф работа.

По темата: сиеста
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

5 женски коли, които вече не се произвеждат, а много ми липсват

Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.

Последното писмо на никулденския шаран

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Ако го нямаше този ден (за Шрек, Мавзолея на Георги Димитров и Вашку да Гама, но не от село Рупча)

Тази нощ сънувах Шрек. Зеленото филмово чудовище ми беше откраднало рубриката. Всичко започна с едно телефонно обаждане. Началството се обади и ми вика: „Няма вече да водиш своя собствена рубрика. Шрек се справя много по-добре от теб“.