Бакалин се спасил от чумата и вдигнал църква
3

Бакалин се спасил от чумата и вдигнал църква

Стоян избягал в планините и горещо молел Бог да оцелее

Преди стотици и хиляди години, когато човечеството е било изправяно пред страшни пандемии, предците ни намирали упование единствено в Бог. Не можели да се надяват на друго, защото ваксините още не били измислени. Спасявали се от масовия мор с бягство в планините и с горещи молитви към небето за оцеляването си. Такава е историята и на бакалина Стоян, син на Петър от Габрово, следите от която „Монитор“ откри в един букурещки квартал. Тя е свързана с църквата „Свети Воеводи“, наричана още „Свети Архангели Михаил и Гавриил“.

Кварталът сега се нарича „Гривица“ и е близо до Гара де Норд в Първи сектор на Букурещ. В началото на XIX век тук са били покрайнините на града, където имало една махала, населена с бедни хора. В нея живеели много българи, сърби и гърци, преселили се във влашката столица в търсенето на по-добър живот. Сред тях било и семейството на търговеца на платове Стоян, син на Петре Стенецу Габровяну (Петър от Габрово). Сведенията за Стоян са оскъдни, но се знае, че е роден някъде между 1760 и 1770 г., женен е бил за Зоица (или Жоица – б.а.) и къщата им е била в махалата до моста за румънския град Търговище.

По времето на владетеля Йоан Георге Карагя през 1813 г. във Влашко избухнала страшна епидемия от бубонна чума. Черната смърт покосявала и млади, и стари. Нямало ефективно лечение, измирали хиляди хора и всеки се спасявал, както може. На обикновените граждани на столицата било разрешено да напуснат града след 1 август 1813 г. Тогава много жители на Букурещ поели към планината и град Брашов. Сред тях било и семейството на бакалина Стоян.

Далеч от дома си, той всеки ден се молел на Господ за здраве. Врекъл се, че ако един ден семейството му се върне живо и здраво в Букурещ, ще построи църква. Бог чул горещите му молитви и спасил Стоян и близките му от черната смърт. Когато се върнал в дома си във влашката столица, бакалинът изпълнил обещанието си. През 1815 г. купил място на улица „Търговищей“ и започнал градежа на църквата. Съществуват данни, че на същото място към 1750 г. е имало дървен храм, построен от някой си Михалча Бъканул. Не е известно кога тази първа дървена църква е съборена, но е възможно да е била разрушена при силните земетресения през 1802 и 1808 г.

Стоян дал не само пари, а и работел заедно с другите на строежа. Освен него за главен ктитор на храма се споменава и Димитрие Кожокару, син на Манчиу, но освен че е бил кожухар, източниците не посочват друго. В бедняшкия квартал всеки помагал с каквото може за вдигането на църквата – един с труд, друг – с материали, трети – с дребни суми. Със сигурност е имало и много българи. Сред множеството хора откриваме чисто български имена – Рада, Стана, Стояна, Станка, Неделя, Неда. За тях не се знае нищо, но най-вероятно са живеели в същата махала.

На 1 август 1817 г. новопостроената тухлена църква посрещнала първите енориаши. Благодарение на историческите бележки на свещеника Василе Почитан от 1904 г. знаем как е изглеждала тя. В архивите на Букурещката митрополия от 1880 г. румънският отец открива стари скици на църквата, вдигната от Стоян. Храмът е бил с формата на кръст, с една врата и две колони отпред. Изписан е бил от неизвестен художник. Има данни и за съществуването на манастир в двора на църквата със 17 килии, като две от тях са били училище.

И след построяването на църквата бакалинът Стоян се грижел за делата й. През 1837 г. починала съпругата му Зоица и била погребана близо до църквата. Три години по-късно – през 1840 г., вече болнав, Стоян написал молба до влашкия владетел Александру Димитрие Гика, в която искал синове му да го наследят в делата на църквата след неговата смърт. Стоян имал трима синове - Константин, Михаил и Петър. Тъй като първият – Константин, си отишъл от този свят рано, църквата останала на грижите на Михаил и Петър.

Църквата, вдигната от бакалина Стоян и Димитрие Кожокару, просъществувала почти един век. През това време се случили 12 земетресения и всяко от тях оставяло своите разрушителни следи по нея. Храмът на воеводите все повече грохвал и за да остане във времето, трябвало да се възстанови. Последната служба е извършена на 15 август 1900 г. Последвало ново строителство. В сегашния си вид храмът е от 1903 г. Направен е по подобие на манастирската църква на Негое Бесараб в Куртя де Арджеш, станала модел за построяването и на други църкви в Румъния. Новият храм на Светите Воеводи е проектиран от столичния архитект П. Петрику и е изписан от известния художник В. Дамиан, изрисувал и други църкви в Букурещ.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.