Бай Ганьо пътува

Бай Ганьо пътува

Отпускането на мерките вече е факт, макар коронавирусът да е все още сред нас и да дебне като невидим враг. Уви, само преди около два месеца си мислехме, че той ще заобиколи нашите географски ширини и животът ни ще продължи както обикновено.

Той обаче нахлу във всекидневието на всеки един от нас – затвори училищата, кината, залите, парковете. Наложи се дори да се ограничи пътуването по страната, за да се спре разпространението на заразата. В тези тежки времена сякаш паднаха завесите на театъра, в който живеехме. Мнозина си дадоха сметка кое е най-важното за тях, но имаше и такива, които свалиха маските си и показаха егоцентричната си същност. В целия си блясък се появи леко позабравеният бай Ганьо, който в действителност никога не ни е напускал.

Контролно-пропускателните пунктове на областните градове, които бяха организирани със заповед на здравния министър Кирил Ананиев на 21 март, са вече в историята. Месец и половина обаче полицаите се нагледаха на цирковите номера на бай Ганьо. Когато целият свят си стоеше вкъщи, чарковете в главата му работеха на пълни обороти, за да скалъпи възможно най-правдоподобната лъжа, за да отиде я на някоя планина, я да си топне крака във все още студената морска вода. А бай Ганьо по принцип не пътува, не си пада спортен тип. Предпочита да си стои вкъщи и да прекарва свободното си време в нищоправене. Тези забрани обаче го предизвикваха, действаха му както червеното на бика, а и той обича да е над закона. Наслушваше се на гласовете от екрана, призовавайки го да си стои вкъщи, и със свежа мотивация тръгваше на път. Изобщо не го интересуваше, че така затруднява ситуацията за тези, на които наистина им се налага да пътуват.

При дългоочакваната си среща с униформения той изпробваше актьорските си умения. Невинаги му се получаваше обаче. Тогава Ганьо трябваше да разчита на скритите си козове – псувни и обиди спрямо полицаите, а когато те не вършеха работа, директно ги газеше. Толкова важен бе той и неговата почивка сред природата. На него му трябваше движението, което нищо, че не е извършвал през последните 20-30 години, и то на секундата. Нищо, че професионалните ни спортисти тренират в домашни условия, макар това да застрашава кариерата им. Нищо, че опитните планинари не са помирисвали природа от седмици.

„Или си тарикат, или си прецакан“, гласи една улична поговорка. Тарикатите обаче никога не са победители, те единствено повличат останалите в калта със себе си. От нас зависи предотвратяването на това. Сега, когато мерките са значително по-леки, отговорността да се запазим здрави е изцяло наша, без да виним генерали, лекари и политици. Ще успеем ли да победим байганьовското у нас?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.