Бах идва в 21 век с Василена Серафимова и Тома Енко

Бах идва в 21 век с Василена Серафимова и Тома Енко

Прочутата българска перкусионистка и френският й колега представят новия си албум във Варна през лятото

Тя свири на маримба, той – на пиано. Тя е родом от България, той – от Франция. И двамата споделят обща любов към музиката, а споделеният им афинитет към непреходните класици се материализира в албума Bach Mirror.

За 13-те композиции в диска си Василена Серафимова и Тома Енко черпят вдъхновение от цялото творчество на Йохан Себастиан Бах. Пречупват го обаче през собствената си призма и тази на 21-и век. А в своеобразното им огледало вече могат да видят своето отражение меломани от цял свят. Bach Mirror направи официалната си премиера на 19 март. Скоро ще може да бъде чут и на живо в родната на Серафимова България. Това ще се случи на 29 юни в морската ни столица, в рамките на фестивала „Варненско лято“.

Bach Mirror е вторият албум на дуото след Funambules (2016). Серафимова и Енко обаче свирят заедно още от 2009 г.

Какъв творчески хъс стои зад последния им проект и как се промотира албум в ситуация на пандемия, награждаваните музиканти разказаха пред „Монитор“:

Поздравления за албума Bach Mirror! Каква е историята му?

ТЕ: Свирихме първа версия на тази музикална програма в Париж и Брюксел през 2018 г. след едногодишна подготовка. Публиката беше изключително ентусиазирана, заради което решихме да спрем да изпълняваме програмата на концерти и да се съсредоточим в това да я усъвършенстваме и да я запишем в албум. Отне ни още две години до създаването на Bach Mirror.

Успяхте ли вече да го представите пред публика?

ВС: Въпреки трудния момент, в който Bach Mirror се появи на бял свят, успяхме да направим един онлайн концерт два дни преди официалното излизане на албума ни, а няколко щастливци бяха и в залата. Стотици хора успяха да чуят макар и зад екраните си всички произведения, включени в албума и отзивите бяха невероятно топли и пълни с комплименти. Радио FIP във Франция ни избра за албум на месец април, това се случи и с радио Bayerischer Rundfunk Klassik в Германия, а в момента Bach Mirror е номер 2 в класацията на класическите колекции във Франция.

Какво ви липсва най-много от концертите на живо в тази COVID парализа?

ТЕ: Изминалата година беше много напрягаща и тъжна, особено за нас, артистите. Ние изпитваме глад за това да сме пред публика. Обикновено съм оптимист, но не мисля, че концертите, каквито ги помним - без страх, маски и социално дистанциране, ще се върнат скоро. Нека си го кажем: ако правителствата продължат да действат егоистично, с националистическа и краткосрочна политика, за да бъдат преизбрани, проблемът няма да бъде решен скоро. А ние вече видяхме как културата и изкуствата, свързани с изпълнения на живо са поставени много ниско сред приоритетите на нашите лидери.

ВС: Разбира се каквото и да експериментираме, за да скъсим разстоянието с нашата публика, нищо не може да се замени с живия концерт и тази енергия, която се създава между изпълнители и присъстващи. Във Франция ситуацията е трудна вече месеци наред, за разлика от България където концерти се провеждаха до скоро макар и с намален капацитет. Но бих казала, че всички се опитваме да извлечем позитивните страни от ситуацията. Франция помага финансово на артистите си, има постоянни помощи за организирането на артистични резиденции в залите и театрите с цел създаване на нови проекти. Именно така с Тома записахме интегралната програма на Bach Mirror за Телевизия MEZZO TV, с която аз съм израстнала в България и се надявам, че и българската публика ще ни се радва.

Какво Ви вдъхнови за Bach Mirror и какво видяхте в това своеобразно огледало?

ТЕ: Направихме много проучвания и избрахме някои от любимите ни произведения от всеки вид творби на Бах (вокални, инструментални, оркестрови, солови инструменти, сонати, танци, кантати, клавишни, струни, прелюдии, фуги, и т.н.). За някои от тях направихме точна транскрипция на оригиналната музика, за пиано и маримба. За други измислихме нови аранжименти. А за трети написахме изцяло нови мелодии, вдъхновени от тези на Бах. 

ВС: И двамата сме израснали в семейства на музиканти и сме някак закърмени с класическите композитори. Творчеството на Бах е необятно, музиката му носи съвършенството в себе си! Неслучайно всички класически композитори, а по-късно и джазмени черпят и се учат от Големия Бах. В неговата музика има и неверояно много лудост, инвенция, скрит хумор, пълна е с изненади, с живот и остава някак си завинаги млада.

Интересното в Bach Mirror също е, че има невероятно много неравноделни ритми. Дали заради моя български произход, дали защото в джаза Тома е свикнал да композира и да борави непрестанно с тези ритми, не знам, но повече от половината парчета са в 5, 7, 9….

Когато се оглеждаме в едно огледало, образът винаги е леко деформиран. Опитахме се да огледаме музиката на Бах в 21-и век …. А в по-широк смисъл, имахме на ум и оглеждането между двама партньори, между един мъж и една жена, между нашите инструменти, между класическа и джаз музика, между написаното и импровизираното… Образите са безкрайно много, когато си говорим с Тома си даваме сметка, че всеки един от нас се е гмурнал по свой собствен начин в огледалото.

Как се запознахте всъщност и какво ви провокира да работите заедно?

ТЕ: Идеята хрумна на моята учителка по класическо пиано, Жизел Маньон, която ми преподава откакто бях на 14, след като чу Василена на концерт. Организира събитие през май 2009 г., а ние приехме предизвикателството и прекарахме цели два месеца в създаването на музика за повода.

От самото начало между нас имаше силна химия, както от музикална, така и от приятелска гледна точка. Още тогава открихме и основите на нашето дуо - транскрипция, импровизация, аранжимент, рекомпозиция и премахване на жанровите граници.

ВС: Вече 12 години минаха откакто се срещнахме с Тома и наистина всеки ден благодаря за тази изключителна среща, която може би се случва веднъж в живота! Срещнахме се една февруарска вечер на Place Saint Michel, аз взех бира, той чай - веднага си казах, че джазмените май не са точно такива каквито си ги представяме… Магията стана още на първия ни концерт, след това и живота ни свърза - станахме неразделни приятели, почти като брат и сестра, заживяхме заедно. Имаме толкова много близки интереси - и двамата сме влюбени в природата, в лудостта на живота и музиката, в спорта, в истинските и честни взаимоотношения. Обещали сме си да останем приятели и музикални партньори за цял живот, дано наистина така да ни е писано.

Какво влияние имаше върху музикалния ви вкус фактът, че сте отраснали сред професионални музиканти?

ТЕ: Баща ми, който е любител пианист, е слушал само класическо пиано и опера. Майка ми - професионална класическа певица - слушаше само опера. Доведеният ми баща - известен джаз цигулар, с когото живеех от 4-годишна възраст – пък винаги канеше свои приятели джаз музиканти у дома, за да репетират и записват. Така че бих казал, че музикалната култура от детството ми беше в едновременно много интензивна и тясно насочена: много класическо пиано и глас, но без камерна музика и симфонии, барокови или съвременни. Много истински джаз, но почти без по-стари стилове. И никаква поп, рок или световна музика. Открих всичко това много по-късно, чрез учители и приятели. 

ВС: Разбира се, това че сме отраснали в семейства на артисти ни подарява една благоприятна среда за развитие в тази насока. В моя случай, и двамата ми родители ми бяха и преподаватели - майка ми по теоритични предмети - музикален анализ и контрапункт, а баща ми беше най-важният преподавател за мен - той ме научи да свиря на ударни инструменти. Това е незаменимо и наистина аз ще остана завинаги благодарна, че съм се родила точно в това семейство. Но може би най-важното нещо, по което си приличаме с Тома спрямо възпитанието, което сме получили, е дисциплината. И двамата сме научени, че музиката е едно прекрасно занимание, но и изключително трудно. Тя изисква много часове работа, голямо самовъзпитание и себеотдаване, както и много скромност пред необятността на това Изкуство.

А как се влюбихте в пианото и маримбата?

ТЕ: Пианото винаги ме е привличало. Започнах да свиря на цигулка на тригодишна възраст, но по-късно – на 6, когато започнах пианото, за мен беше очевидно, че това е моят инструмент.

ВС: Аз започнах да свиря на цигулка на 5, едва към 7 годишна възраст замених цигулката с ударните инструменти. Сестра ми свиреше често на ксилофон, а както вече казах, баща ми е преподавател по перкусии. По това време в музикалното училище все още нямаше голяма и хубава маримба, но малко след това успехът на учениците растеше и някак си, с общи усилия инструмент беше закупен. Оттогава всички много се радвахме на маримбата, по-големите ученици свиреха, аз много им се възхищавах и исках да заприличам на тях. Започнах да свиря на маримба когато бях на 12 или 13, а на 14 заедно с родителите ми купихме една по-малка маримба за вкъщи. Аз, радостна, цялата първа седмица спях под нея.

През 2000г., на 15, отидох на майсторки клас на “Мартенски музикални дни” в Русе. Там имаше прослушване и след като изсвирих моето произведение на маримба, бях избрана за стипендиантка от преподавателите, Татяна Колева и холандския ансамбъл “Анумадучи”. Това ми даде толкова ентусиазъм и кураж, някак си вътрешно повярвах в себе си и в това, че това е моят инструмент.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.