З аселили се трайно във Влашко през XIX век, българите имали нужда от място, където да се черкуват. Освен че дарявали средства за вдигането на манастири и училища, по-заможните построили и много църкви. Днес повечето от тези храмове не са в първоначалния си вид. Времето и земетресенията са ги погубвали, налагало се дострояване или изцяло нов градеж, но той пак бил на същото място. Едва ли ще успеем в нашата поредица „Забравената България“ да представим всички тези църкви, но можем да разкажем за някои от тях.
Заселили се трайно във Влашко през XIX век, българите имали нужда от място, където да се черкуват. Освен че дарявали средства за вдигането на манастири и училища, по-заможните построили и много църкви. Днес повечето от тези храмове не са в първоначалния си вид. Времето и земетресенията са ги погубвали, налагало се дострояване или изцяло нов градеж, но той пак бил на същото място. Едва ли ще успеем в нашата поредица „Забравената България“ да представим всички тези църкви, но можем да разкажем за някои от тях.
Заможни търговци на едро от Свищов
станали ктитори
Православният храм „Свети Стелиан“, наричан от местните още „Лукач“, е съвсем близо до свято за нас място в Букурещ – там, където са се издигали българското училище и българската църква, изравнени със земята през 1988 година.
Църквата „Лукач“ се намира на улица „Логофът Удрище“, недалеч от оживения булевард „Каларашилор“ в Трети сектор на румънската столица. Макар че днес мястото е в центъра на Букурещ, близо до Нулевия километър, някога това е било една бедна махала в покрайнините на града. Казвала се „Лукач“, както едноименната дървена църква, построена тук от някой си Лука или Лукач в края на XVI век.
С течение на времето дървеният храм се разрушил и през 1736 г. митрополит Стефан издига на същото това място нова църква. Тя просъществува до 1838 г., когато е съборена от силно земетресение.
По това време много българи вече са се заселили в Букурещ. С труд и постоянство някои успели да се замогнат и да си построят къщи, дюкяни и ханове, а немалко от тях подпомогнали вдигането на църкви.
В махалата „Лукач“ също живеели много българи. Сред тях са и заможните търговци на едро Константин Атанасович и Ангел хаджи Панделе от Свищов. И двамата държали стока в хана „Свети Георги Нови“. Той вече не съществува, тъй като е изгорял при големия пожар в Букурещ, избухнал на 23 март 1847 г. Един от свещениците, който днес служи в храма, дори знае мястото, където се е намирала къщата на Ангел хаджи Панделе. Била е съвсем близо и там сега се издига многоетажен жилищен блок.
След като земетресението от 1838 г. разрушило църквата „Лукач“, енорийският свещеник Йоан Кълъръшану с помощта на Константин Атанасович и Ангел хаджи Панделе започва строителството на нов храм, който е готов и осветен през пролетта на 1842 г. Ктиторите могат да се видят изобразени на картина, окачена на лявата стена при влизането в църквата. Сред тях е и роденият в Сливен Антон Пан (с рождено име Антон Панов), който се смята за автор на музиката на националния химн на Румъния „Събуди се, румънецо!“. Пан е бил за кратко певец в църквата „Лукач“. Умира през 1854 г. и е погребан в двора на храма, като на това място по-късно е издигнат паметник-бюст. За Антон Пан ще разкажем специално в нашата поредица.
Новопостроената църква е засегната при големия пожар през 1847 г., обхванал не само квартала, а и целия град. Изгаря покривът й и част от имуществото, а Атанасович и Панделе губят богатството си в пламъците на хана „Свети Георги Нови“. След три години храмът „Лукач“ е възстановен във вида, в който е и днес. Запазена е желязната входна врата с близо 300-годишната си брава.
От 1859 г. църквата е място за молитви на сладкарите, тютюнджиите и кафеджиите в града, а по-късно и на кожарите. Забележителни са сребърните икони и сандъкът, в който се съхраняват мощите на Стелиан – светецът, спасил с молитвите си хиляди болни от малария деца. Оттогава той се счита за закрилник на децата, затова тук идват да се молят много майки със своите рожби.
И други чудеса са ставали на това място. Казват, че когато в последните години от епохата на Чаушеску безмилостно в квартала се рушели църкви, къщи и улици, багерите спрели на 50 метра от „Лукач“. Там ги заварила революцията от 1989 г. В храма се съхраняват икони и предмети от други църкви, които не са избегнали събарянето.
На стената на „Лукач“ се вижда характерният знак, с който в Румъния обозначават историческите паметници. Непонятно защо в краткия текст се посочва, че Константин Атанасович и Ангел хаджи Панделе са македонски търговци. Така е отбелязано и в брошурите, в които се разказва за историята на храма.
Наши монаси францисканци
поставили основите на „Бъръция“
Българска следа намираме и в римокатолическата църква „Бъръция“ (“Братство“). Величествената й осанка се издига на булевард „Брътяну“, недалеч от историческия център на Букурещ. Това е най-старата римокатолическа църква в румънската столица и е молитвено място на енориаши от четири езикови общности – румънска, българска, унгарска и германска. Шумът на оживения булевард остава зад затворените врати и в Божествена тишина вярващите слушат Светата литургия и се наслаждават на изпълненията на прекрасен хор.
В сегашния си вид църквата „Бъръция“ съществува от 1848 г., когато е възстановена след опустошителния пожар, обхванал целия град година по-рано. Но това свято място има вековна история, чието начало е поставено от български монаси францисканци. Този факт не може да се оспори от никого и доказателство е старата плоча, поставена на фасадата с надпис на латински с големи букви: „EXSTRVCTA A.P.P. FR. PROVIN. BVLGARIA A.D. 1666“ (“Екструкта Проприе Пекуниа Фратум Провинчиа Булгария Ано Домини 1666“, което в превод означава „Построена със собствени средства от братята от Провинция България в годината на Господа 1666“).
Надписът свидетелства, че българи католици е имало в Букурещ и преди Чипровското въстание от 1688 г. Зверското му потушаване е причина десетки хиляди българи католици от поробеното ни Отечество да търсят спасение на север. По-голямата част от тях се заселват в Банат, но има и останали в Букурещ. В румънската столица днес съществува цял квартал – „Чопля“, населен с потомствени българи католици.
Тук само ще споменем, че най-видният изследовател на миналато на българския католицизъм, включително и този във Влашко, е Еусебиус Ферменджин със светското име Мартин Луков Ферменджин, роден през 1845 г. в семейството на банатски българи. На изследванията на този българин родолюбец, член на Ордена на Свети Франциск, се позовават учени от цяла Европа, но за съжаление, като изключим научните среди, името му е слабо познато в нашата страна.
Румънски автори сочат, че първата църква „Бъръция“, построена от българите монаси франсисканци, е била дървена. През 1716 г. Стефан Кантакузино, последният управник на Влахия, обещал да поправи дървената църква на католиците. Не могъл да осъществи намеренията си, защото същата година властта преминала в ръцете на фанариотите, а самият той бил екзекутиран в Константинопол.
През близо четирите века на своето съществувание църквата „Бъръция“ е поправяна, достроявана, изграждана наново след разрушения, пожари и земетресения, за да придобие сегашния си величествен вид. Възстановявянето й след пожара през 1847 г. е станало с финансовата помощ от 4000 гулдена на императорския двор във Виена. Голямата камбарания е от 1855 г. и е дар от император Франц Йосиф I на Австрия.
Някога до църквата е имало манастир, в който е съществувало училище с преподаване на български език. Тук е имало и Семинариум, създаден по подобие на Семинариума в Чипровци за обучение на бъдещи свещеници. В началото на XIX век епископ е бил Павел Дуванлия от град Раковски. Мнозина от свещениците братя също били българи.
Монитор
