Аз съм Жокера. Никога не съм стрелял по пияни натрапници в метрото, като героя на Хоакин Финикс от едноименния филм на режисьора Тод Филипс. Но понякога ми иде да го направя.

Идваше ми да гръмна дори бабичката от супермаркета, която в стремежа си да пробута жълтите си стотинки на касата, образува опашка чак до зеленчуковия щанд. Портфейлът й беше бухнал от мангизи, но тя си пробутваше жълтите. Видях добре, защото цяла вечност я чаках да преброи два лева и трийсет стотинки.

Колко от вас се чувстват като Жокера от гениалната интерпретация на Финикс? Неразбрани, гневни, отритнати отшелници в собствения си апартамент.

Нали това трябваше да е злодей, по дяволите! Някакъв психар, неудачник, насилник? Защо тогава целият киносалон настръхна от симпатия? Какъв е този антикомикс филм по комикси, който шамароса киноманите по света. Толкова кинаджийски филм холивудската машина за пуканки не е пускала от години. Той счупи системата с груба непринуденост – както се чупи огледало в тясна вмирисана гримьорна.

„Оскар“ ли, кой е този Оскар...Тази глупава статуетка го кара да се кикоти неудържимо.

Добрият става лош, покорният става бунтар, а нелепият смешник се превръща в страшилище.

Той е Жокера.

Обзема го мрачно настроение още от сутринта, когато се събужда в мизерната си влажна квартира. Работи в чистотата. Като момче си мислеше, че най-забавното нещо е да се возиш на боклукчийския камион отзад.

Не е забавно. Смърди. А зимата е студено и ръцете го болят до кост от скапаното студено желязо. По цял ден разчиства човешките отпадъци. Памперси, хартийки, фасове, пластмасови шишета и бурканчета с прокиснали манджи. Грижи се вашия град да е чист, а вие дори не го забелязвате. Това го вбесява. Някой ден ще си тръгне завинаги и ще потънете в собствения си боклук.

Тя е жокера. Работи като медицинска сестра и е самотна майка. Дава много нощни смени, а след нощното дежурство пак работи – първа смяна. Гледат на нея като на прислужница, а заплатата едва стига да си плати наема и шибаните учебници на детето. Няма мъж, а няма време и да си намери. Гледа вечерното шоу по телевизията в малката дежурна стая. Плаче на любимия си сериал. Скоро ще хване самолета за Германия или Холандия, а вие ще си търсите друга прислужница на ниска цена. Или сами си сложете катетъра знаете къде.

Ти си Жокера. Караш такси или камион. Хората те изнервят, защото до един не умеят да шофират. И ти свиркат, когато спираш на пешеходна пътека. Псуват те на ненормалник, защото пускаш пешеходците. Имаш само мрачни мисли. А нормално ли е да ти е весело, когато си в софийското задръстване по цял ден, а навън вали? Някой ден ще излезеш от таксито и ще изпотрошиш скъпите им лизингови ламарини.

Жокера е умореният малък човек, който скоро ще се изсмее неудържимо в лицата ви. Цял живот е сдържал бунта си. Той е напълно нормален. Откакто се помни играе покер на живот и смърт, а жокерът в неговата ръка все не идва. Писнало му е от двойки спатия. Омръзнало му е да плаща чужди сметки. Няма богат татко, няма беден татко. Крепи го само мисълта за жокера в покера. Тогава ще облече карнавален костюм и ще надуе смешна свирка в ушите ви. Ту-ту-туут! Аз съм жив, хора, и сам пиша моите правила. Кой е смешникът сега?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Някои футболни разсъждения (за драмите в БФС и предстоящия конгрес)

Като гледам ситуацията в БФС, и не знам що се сещам за „Немили-недраги“ на дедо Вазов. Виждам същия революционен плам и същото трепетно очакване на историческата промяна. Струва ми се, че и същите хъшове, които искаха да свалят султана, сега се канят да правят реформата в българския футбол. В крайна сметка ще видим същия тъжен и юмористический резултат - „Многострадална Геновева“.

Пустиняци от всички страни, отрезвявайте се

Кари Брадшоу от „Сексът и градът“ си живее живота. Направо да й завиди човек! Пише по една статия седмично, затова по цял ден обикаля модните бутици за скъпи обувки, смуче коктейли, бърбори с приятелки и мисли за мъже. Е няма такъв филм – обикновено денят на истинския журналист е доста по-напрегнат и изпълнен със задачи.

Суетният мъж и непретенциозният му събрат

Преди време споделих в моята скромна рубрика нeкои нескромни впечатления за разликите и приликите между стария ерген и заклетия ерген. Дамското съсловие оцени усилията ми и дори една мила дама ме покани на кафе.