Аз не обичам

Аз не обичам

От години у нас циркулира като словесен вирус терминът-заемка „хейтър“, или „хейтърство“. Наистина има такава категория хора – неуспели, злостни, завистливи, жалки и комични в стадната си злоба. За тези хора има един висш Съдник; аз не желая да ги съдя. Но да си „хейтър“ не винаги е обида. И аз мразя, дами и господа, това, което си струва да бъде мразено.

Мразя да пребиват и убиват журналисти, а после цялото ни гражданско общество, с увреденото си обществено мнение, лицемерно да заплаче. Защото плачете, любезни? От крокодилските сълзи на Слави Ангелов няма да му стане по-леко, на Милен Цветков пък съвсем. А знаете ли вие, че журналистиката всеки ден я пребиват, унижават я като пияна уличница. Правят го дори хора, които се наричат „журналисти“, „репортери“ – най-вече те.

Не обичам и на черното да казват бяло. Или например някакъв висш чиновник да ми обяснява, че зелената зона за паркиране в София ще стане отново платена в пика на епидемията, защото „гражданите паркират върху пешеходните пътеки“. Казват „стой си вкъщи“, а искат да ни натъпчат като мариновани копърки в 40-годишните трамваи. Днес разбирам, че кметът на София г-жа Фандъкова е взела решение да остави столичани още малко да пътуват с колите си до работните си места. И това е правилно решение. Адмирирам г-жа Фандъкова, че не побърза да се вслуша в дърдоренето на глупците. Това е отговорно решение, както подобава на градоначалник, а глупците нека си дърдорят.

Ненавиждам самовлюбените бърборковци, които са по-големи вирусолози от лекарите, по-добри шофьори от Люис Хамилтън, по-умни финансисти от Стив Ханке, по-големи пиячи от Мел Гибсън и по-големи биячи от Кобрата. Но когато стане напечено, се хващат за полите на жените си и все някой друг почиства мръсотията, която са сътворили.

Мразя да ми казват колко хубава е Преслава. Не обичам да ме поздравяват и с „честита баба марта“, ами ха честит да ви е чичко май. Не обичам и учителите да ми се оплакват колко са се преуморили. Мълчете, работете и децата учете – всички работим. Лекарите, санитарите, медицинските сестри, лаборантите от корона-зоните, чухте ли ги да се оплакват? Мигар е лесно с тези, костюми, с които, простете, и до тоалетна не можеш да отидеш.

Впрочем, най-поетичният химн на „хейтъра“ бе изпят от Владимир Висоцки. Съветската власт не го обичаше – не им влизаше в калъпа, беше „непослушен“. И той не я обичаше, властта де. Но пък хората го обичаха, разбираха го, пееха песните му, пеят ги и днес. Аз спирам, приятели, а по-долу ви предоставям текста на руски и български. Прочетете го.

Я НЕ ЛЮБЛЮ

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою. 

Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю, и еще -
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

 Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор. 

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или - когда все время против шерсти,
Или - когда железом по стеклу. 

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза!
Досадно мне, что слово "честь" забыто,
И что в чести наветы за глаза. 

Когда я вижу сломанные крылья -
Нет жалости во мне и неспроста.
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.

 Я не люблю себя, когда я трушу,
Обидно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.

 Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
 Превод от руски: Румен Леонидов
 

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.