Август Попов: Героят ми във филма за група Жигули не е мафиот, а просто успял човек

Август Попов: Героят ми във филма за група Жигули не е мафиот, а просто успял човек

  • С Боби Чаев имаме много допирни точки, като изключим огромните богатства, които той има към настоящия момент
  • БГ киното не се научи да прави комедии, убягва им смешното, но всичко се учи с практика и добър сценарий
  • Поводи за шеги винаги се намират само човек да има въображение
  • Любимата ми песен от саундтрака е „Грозна“, според мен ще се хареса на всички

- Г-н Попов, поздравления за ролята в новия филм на Виктор Божинов „Голата истина за група „Жигули“! Той вече е в кината, защо трябва да го гледаме на голям екран?

- Благодаря ви! Първо бих искал да кажа, че филмът е направен от много добри професионалисти. Второ – сюжетът му третира теми, които никак не са ни чужди. Трето – заснет е в една необичайна обстановка, по време на пандемия, и то за много кратко време, за 22 дни само.

- Как протече снимачният процес с оглед на наложените мерки? Вероятно е по-различно да снимаш с маска и да спазваш дистанция.

- В интерес на истината аз имах общо 4-5 снимачни дни. Повечето ми сцени бяха с Мишо Билалов, но нямаме допир помежду си, така че можехме да си позволим да се държим, как да кажа, малко по-фриволно. Ние бяхме заедно през цялото време. Пандемичната обстановка и възникналата ситуация от нея изигра по-скоро лоша шега на екипа извън актьорите. Много е трудно за техническия екип, да пренасят тежки неща, да оправят снимачната площадка и да носят през цялото време маска, както и оператора и режисьора… Не е много приятно. Но определено аз нямах проблеми с тези неща.

- Споменахте, че най-много сте снимали с колегата си Мишо Билалов. Той има опит с образите на мафиоти – играе такъв в хитовия сериал „Под прикритие“ и в неговия моноспектакъл „Бум-Бум“. Помогна ли ви със съвети за вашия герой Боби Чаев?

- (Смее се) Не знам защо публиката е решила, че моят герой Боби Чаев е мафиот. Той просто е един успял човек. А като всеки един успял човек, той държи на някакви негови си неща дори сантиментални, като това да събере отново любимата си група „Жигули“ след 30 години. Да продължи да говори за любовта си към музиката и точно тази банда. Такива мафиоти със сантиментални изживявания не знам дали има. Но добре, нека да е мафиот (смее се). С Мишо и двамата сме актьори. Дават ни такава роля и ние какво да правим – играем такава роля. Мафиот или не, „хватката“ е да има краен ефект, който мисля, че се получи.

- Това е първата ви роля в пълнометражен игрален филм.

- Аз съм снимал и в други филми, но те са били по-скоро епизодични роли, така че бихме могли да кажем, че е първата ми по-голяма роля. Един сериозен дебют в такъв вид работа.

- Как ви поканиха за ролята и защо решихте са се включите в проекта, и то в разгара на пандемията миналото лято?

- Аз не ходя по кастинги. Ако някой ме покани за някоя роля и на мен ми хареса това, което ще правя, веднага се съгласявам. По същия начин съм и в театъра, нямам практиката да ходя по кастинги. Хората ме познават и знаят на какво съм способен. Предложението за „Голата истина за група „Жигули“ дойде лично от режисьора Виктор Божинов. Той ме посети в едно заведение. Дойде и ми каза директно – „Ще снимам един филм и имам една много готина роля за теб, участват този, този, този и този. Ти ще си еди-какъв си, би ли го направил?“. Изпрати ми след това сценария и аз се съгласих с най-голямо удоволствие. След това говорихме и с продуцента, уточнихме нещата и всичко стана чудесно.

- Как се работи с режисьор като Виктор Божинов?

- Най-голямото изпитание беше крайният срок, в който трябваше да работим. Не се знаеше какво ще е времето. Всеки ден се променяха противоепидемиологичните изисквания – с маски, без маски, вътре не може, после може… Всеки един човек, който носи огромна отговорност като режисьора, трябва всичко да стикова предварително и да няма грешки. Започне ли да върви машината и не можеш да я спреш. Жив, умрял, ти трябва да излезеш пред камерата, да си подготвен и да направиш това, което трябва да направиш. Като се вземат всички тези обстоятелства, мога да кажа, че с Виктор Божинов се работи прекрасно. Първо, той е много интелигентен човек и много добре знае какво прави. И, второ, когато имаш актьори, които също много добре знаят какво правят, тогава остава само да се събрат и да го направят (смее се).

Снимка: Община Бургас

- Кое ви беше най-трудно при изграждането на образа на Боби Чаев, в една от сцените той стреля с един пистолет…

- Най-трудно и най-много енергия хвърлих върху сцената, в която изгонвам музикантите от вилата. В сценария там бяха заложени други думички, но на мен ми дойде идеята да ги изгоня буквално като кучета с думичката „чиба“, която сценаристът Ваня Николова много хареса и ми каза – „Моля те, направи го по твоя начин“. Много разсъждавах как – дали като го казвам да се разрева, или да избухна и да направя нещо. Всички останали сцени бяха без много притеснение. Роля като роля. Образът на Боби Чаев не е много далечен от мен (смее се).

- По какво си приличате с вашия герой?

- Имаме много допирни точки. Като изключим огромните богатства. Към настоящи момент (смее се). Имал съм всякакви етапи в живота все пак.

- На вас самия харесва ли ви филмът, след като го гледахте. Харесахте ли героя си отстрани?

- Аз винаги съм гледал на всяко едно нещо, направено в изкуството, по впечатлението, което оставя накрая, а не детайлно. Филмът е хубав, когато в крайна сметка или има какво да запееш от него, или някои реплики, които да си повтаряш дълго време, или ситуации, които ще помниш. А когато ги има всички тези компоненти, мога да кажа, че филмът е станал прекрасен. Гледах го три пъти вече, а утре (бел. ред., снощи) ще отида в кино „Влайкова“, ще си купя билет, ще седна на първия ред и ще го гледам отново.

- Музиката във филма също е много впечатляваща. Група „Жигули“ има албум със свои 6 авторски парчета. Коя ви е любимата песен?

- Любимата ми песен е „Грозна“. Според мен тя ще стане любима песен и на всички (смее се). Брилянтни музиканти, брилянтно връщане на българския рок, брилянтно измислен маркетинг, който да накара младите хора да се заслушат отново в рока и в хубавата музика. Брилянтно, брилянтно, брилянтно. Като по учебник направена кампания и актьорите – за тях нямам думи. Ужасно съм щастлив, че съм част от този проект.

- Вие самият част ли сте от онова рокендрол поколение от 80-те, за което става дума във филма? Каква музика слушате?

- Разбира се, че да. По-скоро такава музика слушам и малко джаз, разбира се. Но, когато нямаш много хора около теб, които слушат такава музика и винаги един вдига ръка и казва: „Дайте да пуснем Азис“ и на мен ми идва да се самоубия (смее се). Няма лошо, де, шегувам се. Ако ще слушаме само Азис, ставам и си заминавам. Малко мешана скара по български сме. Хубаво е децата да слушат хубава музика. На премиерата на филма забелязах колко много млади хора има. Всички те се кефеха и пееха и говореха за музиката, което за мен е достатъчно показателно.

- Какво ви казаха след филма ваши почитатели. По време на премиерата актьорският състав се срещна с феновете и раздава автографи.

- Аз не давам автографи от 30 години (смее се) и се скрих. Но приятелите ми, съпругата ми, нейното мнение е много важно за мен, както и Ивет Лалова, която също беше на прожекцията, бяха ужасно впечатлени. Включително и мъжът на Ивет, който е италианец, каза, че е разбрал всичко. Щом и така се разбира, значи сме си свършили работата. Разбира се, не всичко е разбрал той, но историята я беше разбрал, а то това е важното.

- Трудно се прави качествена комедия в днешно време. Защо е по-трудно да разсмееш някого, отколкото да го разплачеш?

- Затова си има професионалисти, които да пишат добри сценарии, и актьори, които могат да играят. В крайна сметка именно актьорът е този, който да извади смешното от тъжното. Голяма роля има и режисьорът, който да знае докъде да пусне актьорът да се разшири, как да го събере, как да му даде напътствия, какво точно желае, за да може в крайна сметка да се получи, и то да се получи добре. Виктор, пак повтарям, е прекрасен режисьор.

- Вашият герой Боби Чаев – по-скоро положителен или по-скоро отрицателен герой е?

- Аз не виждам нищо отрицателно в него, освен че е гръмнал с пистолета във въздуха и вероятно може да е наранил някоя птица (смее се). В крайна сметка филмът е с отворен финал и вероятно може и да има втора част.

- На вас лично коя ви е любимата част от филма?

- Любимата ми част е, когато героинята на Параскева Джукелова събра образите на Мишо Билалов и Филип Аврамов в банята. Там се смях с глас. Такава абсурдна ситуация с елементарни похвати – две краставици, боя на лицето. Прекрасно. Има доста изводи, които човек може да си извади от филма. И сцената на Мишо и Ирини на бензиностанцията също е прекрасна. Толкова много думи и състояния, слети в образите. Нямам думи.

- Според вас защо не се правят повече такива филми у нас?

- Аз не разбирам, но вероятно тръгва от липсата на финансиране, липсата на добър сценарий. Слава Богу, вече има доста добри сценаристи. Ваня Николова е такъв пример, доста неща по нейни текстове се снимат. Може би българската киноиндустрия не се научи да прави комедия. Убягва смешното. Но то това се учи, то това се учи с практика. А ти като нямаш пари и финансиране, как да го научиш.

- Обичат ли да се шегуват хората, през последната година нямаме много поводи за шеги?

- Поводи винаги се намират, само въображение да има човек. И приятели, на които да го сподели, за да може да се посмеят. Днес например гледах втория работен ден на парламента (бел. ред., петък). Това е по-готина комедия от нашата. Просто трябва да се изведат малко повече образите.

- Обичате ли да разказвате вицове на вашите приятели, имате дар слово за това?

- Мисля, че ми се получава (смее се). Аз така си живея. Но в парламента са по-готини. Искам само да кажа, че много се радвам, че хората на Слави и Слави влязоха там, те знаят как да го направят.

- Прочетох статия, посветена на вас, че на лудия ви живот може да бъде посветен роман. Мислили ли сте за автобиография?

- Автобиография чак не. Аз си пиша едни разказчета, като ги напиша, ще ги издадем. За автобиография ми е рано. Чакайте да стана на 84 първо (смее се).

- Кой е Август Попов в ежедневието?

- Август Попов е най-свободният човек за Август Попов. Движа се свободно, нямам вериги, нямам часовник. Имам телефон, който постоянно забравям някъде. Кръчмар съм. Играя театърче, снимам кинце. Радвам се на успехите на хората около мен. Ей така живея.

- За какво мечтаете?

- Мечтая да стана на 84 г. (смее се). Тогава вече ще мога да напсувам всички, които искам, без да ми пука дали ще ги обидя. И ще се опитам да излетя по някакъв начин.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.