Атанас Пеканов: Планът за възстановяване няма да дочака редовен кабинет (ОБНОВЕНА)

Атанас Пеканов: Планът за възстановяване няма да дочака редовен кабинет (ОБНОВЕНА)

Планът за възстановяване и устойчивост, за съжаление, може би няма да може да изчака редовен кабинет. В момента виждам, че възможностите за това изглеждат по-скоро ограничени и затова трябва да мислим какво да правим в този период. Това каза вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов по време на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз.

Причина за събранието на комисията е обсъждането на българския План за възстановяване и устойчивост. За целта бяха поканени служебният министър на икономиката Кирил Петков и вицепремиерът Пеканов.

Председателят на комисията и бивш вицепремиер по европейските средства Томислав Дончев коментира, че темата за внасянето на българския План е важна. Според него обаче от значение е и друго: „За мен по-същественият въпрос е какви са мерките и приоритети в Плана“, каза Дончев в началото на заседанието.

При представянето на Плана Пеканов посочи, че това е стратегически документ, който ще очертае приоритетите за следващите поне 5 години, но самото изпращане към Брюксел не затваря всички теми. „То отваря официалната комуникация с Европейската комисия, след това има

2 месеца разглеждане на документа и след това получаваме отговор дали е приет“,

каза вицепремиерът. Той изтъкна, че парите не са под риск, но са нужни на икономиката, а всеки заложен проект има даден срок, в който трябва да се реализира. „Сроковете започват да ни притискат, късно е за нови проекти“, предупреди Пеканов.

Той призна, че дори след изпращането на Плана, то пак остават „малки степени на доуточняване на някои малки елементи“, като нито един План няма да бъде перфектен. „Най-добрият план е изпратеният. Време е за внасяне, не за издребняване“, каза още Пеканов.

„Направихме анализ на всички 300 000 компании в България. Забелязахме, че

само 15% от българските компании имат експортен потенциал

Другите 85% от компаниите са изцяло за вътрешния пазар. Дългосрочно това представлява един огромен проблем“, каза служебният икономически министър Кирил Петков.

По думите му у нас разчитаме много на външни средства, като европейски средства и потенциално взимане на заеми. „Единственият начин българската икономика да бъде стабилна дългосрочно е тези 15% да се увеличат и добавената стойност да се качи. 1,5% от тези 15% пък имат продуктивност над европейското ниво. Това означава, че те са намерили начин да бъдат много високопродуктивни в сферите, в които са. Вместо да се дават пари на калпак, дългосрочният ефект е, че трябва да финансираме и използваме този План за увеличаване на тази конкурентоспособност“, завърши Петков.

По време на дискусията не малка част от присъстващите се обединиха около мнението на Пеканов, че най-добрият план е внесеният. От ИТН и ДПС критикуваха, че българският План не е публичен, следва да е достъпен, а пък и няма прозрачност кой седи зад промените. В отговор на това вицепремиерът Пеканов призна, че това може да е пропуск от негова страна и може да се добави кое ведомство или агенция е отговорно за конкретните промени. По отношение критиките, че Планът е твърде амбициозен и са заложени оптимистични срокове за реализация на проектите, Пеканов обясни, че реално за някои проекти срокът за договаряне е края на 2022 г., а 70% от средствата трябва да са използвани до 2026 г.

Припомняме, че в Плана има предвидени 57 инвестиционни проекта, 48 реформи, от които 8 са нови. Освен това, около половината от проектите са оптимизирани.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.