Астор: Само аз в Европа имам

Астор: Само аз в Европа имам "Оскар" за магия

Пред деца фокусите стават най-трудно

Антраник Шаварш Арабаджиян - Астор даде специално интервю за това, че е предложен за пожизнена пенсия за заслуги към културата.

- Правителството ви предложи за пожизнена пенсия за заслуги към културата, вие как я приемате – като признание или просто като парична помощ?

- Много приятно бях изненадан, че са се сетили за мен, благодаря им че не са ме забравили. За мен това нещо първо е признание.

- С това като че ли се признава и самото изкуство на магиите?

- Само ще припомня на читателите на вестника, че всъщност първото изкуство, появило се на земното кълбо е магичното. С него са се занимавали даже владетелите. Дори фараонът Рамзес II в древния Египет е правел фокуси. А самото изкуство е много преди него.

- Вие правите ли такива стари, древни фокуси?

- Дори и аз не знам кое колко е старо. Но и не е нужно номерът да бъде нов или стар, за да бъде хубав. Той като е хубав, като е с добро изпълнение, оттам нататък дали е от вчера или от преди три хиляди години няма никакво значение.

- Вашият коронен номер е с махането на главата. Това ли ви е любимият фокус?

- Всъщност не, но без него не може. Аз обаче обичам най-много комичните фокуси. Те са най-трудните, защото освен да си добър магьосник трябва да си и много добър актьор и да го нагласиш, изиграеш и направиш. Да вземем една голяма сграда, примерно 20-30 етажа, която изчезва в един момент. Това обичат американците да го правят. Ако ви кажа как става, ще го направите и вие. За мен магичното изкуство е друго. Аз не намирам изкуство в огромните неща. Хубавото е това, което се побира в ръката ти – манипулации, микромагика, картомагика и най-важното – комичното. Аз харесвам страшно много комичното и съм се отдал на това.

- Как преживявате кризата във вашия магичен театър ресторант?

- Много е трудно, много е тежко. За първи път в моят живот е толкова тежко в изкуството. Аз 57 години се занимавам с магия. Първите ми дни, като артист, когато спях на гарата, защото нямаше къде, ми беше по-леко, отколкото сега.

- Тогава сте били млад все пак?

- Да, но не е било толкова гадно. Един човек, като мен обиколил света, сега няма какво да прави. Разхождам кучето по 4 пъти на ден, гледам телевизия – скука. Гледам и нещо да прочета. Всеки ден едно и също и то ти писва.

- Кой бе последният фокус, който сте подготвили?

- Трудно е да се каже, защото аз не гледам кое кога е било, а кога ми трябва. Например, дай Боже да не ни се размине, подготвяме с моите колеги Балкански магичен фестивал. Обикновено най-добрите стават в София, така че в края на октомври, началото на ноември, ако не ни мине котка път, ще имаме нов, хубав и голям балкански магичен фестивал. Миналия път беше в Народния театър, по всяка вероятност и сега ще е в някой от театрите, още не е определено мястото.

- Дъщеря ви прави ли още фокуси с вас?

- Тя ми помага, когато имам нужда. Нейното представяне започна, когато беше на четири годинки. След това на десет стана втора в света, заедно с чичо й Орфи. Когато отидох в Лас Вегас, та беше с мен, много ми помогна, много добре работеше. Но от известно време си гледа своята работа. Вече я викам само, когато имам нужда. Аз нямам срок. Ако ми трябва за след малко, я моля да се появи. Много добре се справя. Има я магията в себе си.

- Кой ви е любим партньор, освен дъщеря ви?

- Работя предимно сам. Когато имам нужда от партньори, имам една асистентка, която от 25 години работи с мен – Таня. Тя е и като управител на магичния театър. Всъщност най-много тя играе с мен.

- В момента в магичния театър може ли да дойдат хора да гледат представления?

- Миналата събота имахме едно парти. Сега в неделя ще има пак. Те са горе-долу няколко пъти на месеца и то предимно частни партита.

- Пред коя публика се правят най-трудно фокусите?

- Пред детската, защото те нямат спирачки – викат, крещят, искат да участват.

- Някои казват дете е по-лесно да излъжеш...

- Не, детето е по-трудно да излъжеш. То знае по-малко, и не си го обяснява, като нас.

- Казахте за предстоящ магически фестивал. Там ще има ли нов фокус, който ще представите?

- Имам нещо наум. Да видим докъде ще стигнем с тази световна загубена болест.

- Имате ли си любим номер от хумористичните, за които казахте, че най-много харесвате?

- Имам, да. Той се получи случайно заради една музика. Работех в най-хубавия хотел на Сирия. Получих покана да отида с две момичета, които танцуват в една дискотека, да им направим една програма. Двете момичета и сега ги ползвам. И отидохме там. Аз трябваше сам да играя, но в един момент виждам, че съм си забравил музиката. И питам диджея да ми пусне някаква музика, по-весела. А той каза – да, имам. Пуска ми музиката и аз усещам, че играя по-хубаво от вчера и от онзи ден. Музиката ме кара да играя, страхотна е и се казва „Али Баба“. Самата музика е закачка. След това помолих диджея да ми я запише. Това става през 1980-е години. От тогава в програмата ми е задължителен номерът „Али Баба“.

- То май в „Али Баба“ има повече от един фокус?

- Специално в „Али Баба“ има между три и четири фокуса, зависи кой вариант ще направя. В програмата, с която взех „Оскар“ - поява на чаши, бутилки - има пет-шест неща. Само едрите фокуси от рода на рязане на глава, левитация във въздуха, изчезва животно и вместо него да се появява човек - само тези са поединични и се наричат илюзии. Има осем основни жанра – фокуси, илюзии, манипулации, микромагика, картомагика и т.н. И на финала идва моето любимото – комичното.

- Случвало ли ви се е някой номер да е толкова опасен, че да ви е бил застрашен животът?

- На никого не му е застрашен животът – лъжат за шоуто. Единственият човек, който е правил такива неща, е Худини. Аз имах честта да се запозная с внучката му. Всичко, което той е правил, е истина. Той наистина издържа една минута повече от другите хора без да диша под вода. Много е трениран.

- Наистина ли магичният ви театър е разположен в къщата, която е била навремето на Мистър Сенко?

- Да, цялата сграда е била негова. Там, където сега е ресторантът, е бил огромният гараж на Мистър Сенко. Той е спирал в него освен леката си кола и един голям камион, в който е носил илюзиите.

- Вие познавахте ли се с него?

- Много добре. Аз съм единственият български магьосник, който присъства на последния му спектакъл.

- Къде беше този спектакъл?

- В България беше. В Младежкия театър. Аз бях се запознал с неговия организатор и той ме покани на него. С мистър Сенко се знаем много-много отдавна. Аз съм го гледал още като хлапе. Роден съм в Шумен, град с много магия вътре. Всички възможни български магьосници като дете още ги гледах - Факира Мити, Асен Лепас, Ник Дим Кос, моят много добър колега и приятел Орфи... Синът на Сенко ми беше много добър приятел, също. Синът на факира Мити, братът на Емил Димитров, ми беше кум и също много добър приятел. Аз бях в отлични отношения с всички. С никого не се карах. Въпреки че винаги ще се намери човек, който да каже две лоши думи. Не липсват такива хора.

- Кое е най-лошото нещо, което сте чули за себе си?

- Няма чак толкова лоши неща, фатални. Примерно, че малко съм преувеличил, като говоря за себе си. Това е направено от злоба. Всичките ми награди, те са към 35, стоят и всеки може да дойде да ги види. Вярно е – аз съм ходил на най-много фестивали, дори се осмелих да отида в Америка и им взех най-голямата награда. Що не я вземе друг?

- Тя ли ви е най-ценната награда?

- Е, малко ли е „Оскар“ за магия?! В Европа няма друг.

- А има ли награда, която е много мъничка, но ви е много скъпа?

- Всяка награда е скъпа, защото те признават с нея. Друга скъпа за мен награда пак от Америка дойде. Там имат организация, която всяка година дава по една награда не на фестивал, а за творчество - кой къде, кога и какво е играл. И бях много приятно изненадан да дойдат в София, в моя магичен театър, да ми връчат наградата. Това беше уникално. Не е за вярване.

Това е той:

Роден е на 18 ноември 1943 г., в Шумен

Имената му са Антраник Шаварш Арабаджиян, а артистичният псевдоним - Астор, означаващ "Звезден"

Има над 16 000 магични представления

През 1981 г. получава от Международното братство на маговете наградата „Златният Оскар“ и до ден днешен е единственият илюзионист в Европа, който я притежава

През 2008 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Вариететно изкуство“, за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер „Али Баба“

В някогашната къща на Мистър Сенко в София прави магичен театър „Астор“

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.