В секи актьор мечтае да играе Шекспир. Или някой добър съвременен драматург да напише роля специално за него. На младия Асен Мутафчиев почти едновременно му се случват и двете.
Всеки актьор мечтае да играе Шекспир. Или някой добър съвременен драматург да напише роля специално за него. На младия Асен Мутафчиев почти едновременно му се случват и двете.
Този месец започна репетиции с режисьора Димитър Еленов в проект на Сатирата, вдъхновен от трепетите на различните любовни двойки в творчеството на Барда. Ще участват доста артисти от театъра, гост-звезди и малчугани от детската студия „Дефисто“. Не знаем още чий образ ще „облече“ Асен, но би му отивал и Лизандър от „Сън в лятна нощ“, и Фердинанд – краля на Навара от „Напразните усилия...“, и Ромео. На премиерата в края на септември ще видим. Малко по-рано, през април, 25-годишният чаровник дебютира в трупата на комиците в пиесата, спечелила поредното издание на техния драматургичен конкурс – „Трима мъже и една Маргарита“. Неин автор и режисьор е Лиза Шопова – майката на Асен, и главните персонажите са измислени точно по мярката на сина й и неговия баща Христо Мутафчиев. Деян – героят на Асен Мутафчиев, току-що е пристигнал от Англия, където дълго е живял, когато попада във вихъра на абсурда в нашенска болница. Това е неоспорим биографичен елемент – Асен до неотдавна също пребиваваше на Острова, но само за 2 години. „Заминах, защото се появи възможността да остана известно време там, а аз винаги съм бил любопитен и съм искал да обогатя начина, по който възприемам света. Като поживееш на друго място, щеш-не щеш се променяш. Главната ми цел беше да разширя кръгозора си, но плановете ми винаги са били да се върна“, уверява той.
Път към страната на Шекспир му се отваря в началото на ІV курс в НАТФИЗ и, за да грабне този шанс, студентът на проф. Стефан Данаилов
трябва да прекъсне следването си
Така и постъпва, а във Великобритания започва да се занимава с какво ли не, за да се издържа – разнася пици, хваща се в строителството, изобщо възмъжава. Естествено, работи и върху себе си – посещава актьорски школи, ходи на кастинги, за да се почувства по-сигурен в способностите си и стъпил на собствените си крака, там където не знаят нито кой е баща му, нито кой е дядо му. „Във Великобритания конкуренцията е много по-голяма: ако тук за една роля ще се борят на кастинг 20 души, там ще са 5000 от цял свят. И всички ще умеят да танцуват и да пеят, да яздят и да плуват и още, и още... И заради броя конкуренти нивото някак постепенно се покачва. Не казвам, че у нас е ниско, просто е различно“, обяснява младокът, който и сега стяга куфарите за Лондон, но само за едноседмична ваканция с приятели.
В британската столица го запленяват много неща, но има и такива, които никак не му допадат, например философията „Твоите проблеми са си твои, всичко останало не е твоя работа“. „Виждал съм как става нещо на улицата. Ако беше в Америка, щеше да се събере тълпа от хора, снимащи с телефоните си, което е друга крайност, но в Англия всички го подминават, защото не искат да се намесват. Случвало ми се е да срещна пияно момче в метрото – пътниците го гледат и се опитват да са колкото се може по-далеч от него. Не че аз кой знае колко му помогнах, но поне си направих труда да го сложа да седне, а останалите наоколо или се преместиха, или се отдръпнаха максимално. Може и да е нормално да се придобие такъв начин на мислене в огромен град с безброй много жители, но все пак не ми харесва...“, разказва Мутафчиев-младши.
След като се прибира в родината, Асен вече е изпуснал своя випуск в Академията и
завършва с класа на проф. Ивайло Христов
За него това не е драма, напротив – участвал е в проект на Ивайло на професионална сцена още във ІІ курс, когато известният ни актьор и режисьор го избира за една от ролите в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер в Театър 199. Постановката бързо нашумява и досега се играе с голям успех, но вече с друг новак в овакантения от Асен образ. Наследник му намират и в театър „София“ за „Госпожа Министершата“, така че в момента младият актьор не гледа назад, а се е съсредоточил в настоящето.
В „Трима мъже и една Маргарита“ доза емоция към дебюта в Сатирата добавя и фактът, че го режисира майка му и си партнира с баща си. Докато работят обаче, Мутафчиев-син се старае да общува с тях единствено като с колеги, а не като с най-близки роднини, колкото и да е трудно понякога. „Аз съм отраснал с тях, винаги съм знаел, че са много талантливи артисти, уважавам ги безкрайно, но не допускам този респект да ме поваля и да ми пречи“, категоричен е той. И уточнява, че на всяко представление усеща изненадата на публиката от всеки следващ ход в действието и реакциите на зрителите от така разказаната история наистина го изпълват.
Асен Мутафчиев е поне четвърто поколение представител на легендарна актьорска династия: артисти са не само родителите му, дядо му и баба му – забележителният Наум Шопов и Невена Симеонова, а и техните предци – основатели на Старозагорския театър (за по-нататък в родословното дърво информация нямаме). Това колкото помага, толкова и пречи. „Както при колегите, които не са от известна фамилия, си има плюсове и минуси. Тях не ги знаят в началото, но пък започват на чисто, тоест няма очаквания. Може би заради семейството ми някои хора са по-отворени към мен и биха си казали: „А, синът на Христо, дай да го пробваме, да го повикаме на кастинг...“. Но пък едновременно с това те имат и много по-високи очаквания“, разсъждава Асен.
Великият му дядо Наум Шопов – един от най-големите актьори, раждали се някога в България, така и не доживява да го гледа на сцена. Дори не е подозирал, че ще става актьор. По онова време момчето искало да се занимава с други неща – математиката му била толкова любима, че чак се забавлявал с решаването на алгебрични задачи, увличал се по историята и психологията. Ала в крайна сметка театралният ген се проявява. Неведнъж са казвали на Асен, че
прилича на вуйчо си Христо Шопов
повече, отколкото родният му син Наум – д-р Тасев от „Откраднат живот“. „Опитвал съм да взимам някои неща, които съм виждал в негово изпълнение. Доколко съм успявал, е друг въпрос. Ползвал съм цялото си семейство за учители и ментори, но не е задължително те да знаят какво съм „откраднал“, нали?“, усмихва се пробиващият актьор. От вътрешната страна на дясната му ръка се мярва мистериозна татуировка, но Асен не издава какво означават йероглифите. Подобно на артистичния талант, тя също е семейна характеристика – повечето от роднините му имат същата. Направил си я е и братовчед му Наум Шопов-младши. Мутафчиев се радва на екранните успехи на доктора. „В съсловието има известна ревност, когато някой, който по принцип не се занимава с това, получи актьорска роля, но в случая той е отишъл на кастинг и вероятно се е представил по-добре от останалите, за да вземат него“, тълкува Асен масираното присъствие на Наум в сериала „Откраднат живот“. За себе си казва, че също не страни от прослушвания. „Аз съм на принципа „Каквото излезе“. Ако бъда повикан на кастинг и ако съм правилният човек – ще играя. Нямам очаквания, имам желание – и то е просто да играя“, признава артистичният Скорпион.
Дава гласа си на мечок
Асен Мутафчиев бил тихо и „самооправно“ дете, понякога и щуро, но по-рядко. Завършил е Еврейското училище и владее отлично английски още отпреди да пробва късмета си в Лондон. Езиците му се удават и в момента той активно превежда филмови диалози за дублажа. Заставал е и зад микрофона: като студент озвучава популярния детски сериал на Cartoon Network „Ние, мечоците“ (We Bare Bears). Филмчето разказва за трима братя мечоци – гризли, панда и полярна мечка, които се опитват да се интегрират в човешкото общество. Най-големият – общителният Гриз, говори с гласа на младия Асен Мутафчиев.
Монитор
