0

К огато някой е талантлив или има усет за новото, той рядко се задоволява с една муза. Свикнали с многобройни превъплъщения, актьори, режисьори, музиканти все по-често посягат към перото, което в ХХI почти винаги добива формата на персонален компютър, но резултатът в крайна сметка е същият. Когато Господ е дал на някого, той обикновено го е надарил не само в една сфера и, в конкретните случаи с писателските занимания, изявените имена от сцената и екрана обикновено създават и бестселърови книги. Или просто имат много фенове, които искат да ги видят и в друга светлина и им прощават всякакви опити.

Когато някой е талантлив или има усет за новото, той рядко се задоволява с една муза. Свикнали с многобройни превъплъщения, актьори, режисьори, музиканти все по-често посягат към перото, което в ХХI почти винаги добива формата на персонален компютър, но резултатът в крайна сметка е същият. Когато Господ е дал на някого, той обикновено го е надарил не само в една сфера и, в конкретните случаи с писателските занимания, изявените имена от сцената и екрана обикновено създават и бестселърови книги. Или просто имат много фенове, които искат да ги видят и в друга светлина и им прощават всякакви опити.

Ето само част от примерите за артисти, написали успешни книги – за деца или възрастни, по света и у нас, романи или разкази... Забележете – не става дума за автобиографии, каквито вече и редови фолкпевици издават, а за истински художествени произведения, в които не артистите са героите. Тези автори отдавна са се прославили първо на друго поприще, а не на литературното...

Пол Маккартни, „Хей, дядо Готин!“

Оригиналното заглавие на детската книжка, която изд. „Сиела“ пусна и на родния книжен пазар, е „Hey, Grandude!“. То веднага препраща към два познати феномена – песента „Hey, Jude!“ на „Бийтълс“ и героя на филма „Големия Лебовски“ по прякор The Dude. Но за малчуганите е важно друго: добрият дядо и неговите четирима внуци. В един дъждовен ден те започват да се отегчават и с помощта на вълшебния си компас дядото им организира първо пътешествие на морския бряг, после в планината и в прерията с истински каубои. И даже навреме ги връща вкъщи, за да могат да си легнат в уречения час. С други думи: идеален е, в което почитателите на Сър Пол никога и не са се съмнявали. Героят много-много не прилича на легендарния музикант, който има два пъти повече внуци – цели осем, и изглежда по друг начин в илюстрациите на Катрин Дърст – с голяма брада и опашчица коси. Но също свири на китара.

Мадона, „Английски рози“

За детската книжка Мадона се залавя, когато сама става майка – в началото на новия век. По онова време нейните рождени деца са малки, а осиновените още не са се появили. Главните героини – четирите неразделни приятелки Никол, Ейми, Шарлът и Грейс, живеят в съвременен Лондон. При тях не всичко с уроците е наред и те завиждат на своята съученичка Бина, която е пълна отличничка. За всеобщо облекчение, приказна фея помага на момичетата да се сприятелят. По-късно най-влиятелната певица на света пуска и приказката "Lotsa de Casha", чиято главна идея е, че любов и щастие с пари не се купуват.

 

Люк Бесон, „Артур и минимоите“

Дебютът на режисьора на „Жана Д`Арк“, „Петият елемент“, „Леон“ и „Никита“ в детската литература е познат и на българския книжен пазар във версията на издателство „Слънце“ с превод на Добринка Савова-Габровска. Дядото на момченцето Артур, който е любител на приключенията и пътешествията, тайнствено е изчезнал преди няколко години. Внукът се отправя към страната на миниатюрните същества минимои, за да търси дядо си и неговото съкровище, че да избави баба си от финансови проблеми. Би било наивно да се мисли, че Бесон просто така е седнал да напише детска книжка. Да, познахте – в началото, разбира се, той създава сценарий за филм. Но сценарият буквално си „проси“ живот на хартия и се превръща в книжен бестселър, а чак след това излиза филмът.

 

Упи Голдбърг, „Балерините от „Захарна слива“

Известната тъмнокожа комедиантка Упи Голдбърг има цяла поредица детски книжки Sugar plum ballerinas, написани от името на различни момичета, които учат в балетното училище „Захарна слива“. Една от тях има за героиня и Феята на бонбоните. Момичетата са с различни характери, с тях се случват различни произшествия, но те си остават задружни и винаги се притичват една на друга на помощ. Малки читатели отбелязват, че ако за разнообразие поне веднъж се бяха скарали, всичко щеше да изглежда доста по-реалистично и не така захаросано...

 

Стивън Фрай, „Тенис топките на звездите“

До 62-годишната си възраст британският актьор Стивън Фрай, известен от „В като вендета“, „Пътеводител на галактическия стопаджия“, „Госфорд Парк“, „Уайлд“, сериала „Джийвс и Устър“, е написал толкова много романи, автобиографична проза, есеистика, че да се говори за него не като за писател отдавна е направо неловко. Авторът на „Лъжецът“, „Хипопотамът“, „Да правиш история“, „Тенис топките на звездите“, „Будалкай ме още“ и др. е истински писател. Просто освен това е и актьор, режисьор, сценарист, драматург, радиоводещ... И в своята литературна дейност той е не по-малко добър, отколкото във всички други области, в които се изявява. У нас са издадени „Митове“ („Еднорог“), „Книга за всеобщите заблуди“ („Жануа 98“), „Играчът“ („Ера“). В отделна глава си струва да се спомене, че той е открит гей, но разсъжденията му за еднополовата любов си пробиват път и се възприемат дори от правоверните хетеро. Защото да пишеш за любов си е талант.

 

Хю Лори, „Търговецът на оръжие“

Знаменитият доктор Хаус, безразсъдният Бърти Устър – аристократ, за приличното поведение на когото трябва да следи вездесъщият Джийвс, по примера на своя приятел и колега по актьорски цех Стивън Фрай, написва роман. Разбира се, пародиен, какъв друг като познаваме характера на героите му... За търговец на оръжие с темперамента на дилър на прахосмукачки... Книгата е отлично написана и неизменно смешна, у нас я издадоха от „Intense”. Още преди години с апломб беше обявено, че идва продължение на „Търговецът на оръжие“ – „Хартиени войници“. Първоначално е анонсирано, че излиза през 2007 г., но когато датата наближава, представител на актьора заявява, че Лори дори още не е седнал да пише. Същия сценарий се повтаря и през 2009 г. Не се знае дали продължението изобщо някога ще види бял свят и дали ироничният доктор изобщо има такова намерение...

 

Дейвид Духовни, „Bucky F*cking Dent“

Изненадващо, Дейвид Духовни се оказва нелош романист – умен, фин, наблюдателен и прецизен. В романа му „Шибаният Бъки Дент“ всички възли са развързани, всички детайли са на своите места и са поставени там съвсем не без причина. Може даже да се направи хазартното предположение, че от звездата на „Досиетата Х“ би излязъл по-добър писател, отколкото актьор, ако се беше заел сериозно с това дело. В книгата става дума за продавач на фъстъци на стадиона на Янките в Ню Йорк и за неговия баща, заклет фен на бейзболния „Ред Сокс“ от Бостън. Възрастният човек дълго се бори с рака и прави всичко възможно да отложи края си с надеждата да види „Ред Сокс“ да бият Янките на плейофите през 1978 г. У нас е преведена друга книга на Духовни – „Мамка му...и крава“ (изд. „Бард“). В нея има крава, която е чела Омир, пуйка пилот на самолет и прасе, което говори перфектно иврит. Една вечер кравата Елси вижда през прозореца семейството на фермера, седнало пред Бога Кутия (разбирай телевизора), който показва нещо, наречено индустриална месодобивна ферма. Това разтърсва Елси из основи и предопределя бягството на компанията към по-добър, безопасен свят.

 

Ник Кейв, „И магарето видя ангела“

В романите си австралийският музикант и певец, адепт на мрачната естетика, е дори по-голям постмодернист, отколкото в музиката. В тях има много емоции, секс, културни цитати и опит да се формулира смисълът на нещата – или неговата липса. „И магарето видя ангела“ българските „Обединени издатели“ определят като „роман тежък, безпощаден, спиращ дъха с готическата си красота. Роман за смърт и фанатизъм, за жестокост и лудост, за обреченост и безизходност. Роман за живота и неговата (не)възможна откаченост“. Самият Кейв не крие, че за него е черпил вдъхновение от Библията. 20 години след този роман (и 10 след появата му на български) музикантът отново провокира своите почитатели като разказвач. Той продължава търсенията си в дълбините на мрака с историята на Бъни Мънро – нарцистичен търговец на козметика, самозван прелъстител, внезапно оказал се и самотен родител. „Смъртта на Бъни Мънро“ (изд. „Прозорец“) люшка читателя от пълно отвращение към героя до искрено съчувствие и обратно...

 

Боб Дилън, „Тарантула“

Боб Дилън, както е известно, не е просто музикант, а и лауреат на Нобелова награда за литература. Наистина, тя му е присъдена основно за поезия, но този факт веднага дарява и другите му литературни произведения със статут на класики. Неговият роман „Тарантула“ е написан отдавна – в средата на 60-те, и по стил е прието да го сравняват с текстовете на други „прокълнати“ автори от епохата – Джак Керуак, Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг. Тоест, това е поток на съзнанието. Оприличават го и на наброските-безсмислици на Джон Ленън... Тази експериментална проза, миксирана с лирика, обаче така и не става христоматиен текст за този период. По-късно Дилън ще цитира „Тарантула“ като книгата, която никога не се е наемал напълно да напише. „Никога не съм имал намерение да пиша книга. Просто нещата се развихриха“, обяснява той. Смята се, че бившият мениджър на Дилън Албърт Гросман е парафирал договор от негово име да напише произведението, без самият Дилън да е давал пълно съгласие за това...

 

Уди Алън, „Ако импресионистите бяха зъболекари“

Още много преди около Уди Алън да избухнат скандалите за сексуални посегателства и половината свят да го възненавиди, аржентинският писател Мануел Пуиг казва за него нещо в смисъл, че ако по днешните критерии за гениалност Уди Алън е гениален, много жалко за днешните критерии и за днешния свят изобщо. Но ето на, малцина познават Пуиг, а Уди Алън – милиони. Пословичен като изключително плодовит режисьор, като писател Алън не е толкова продуктивен, но все пак е издал няколко книги и си е завоювал свое място в литературната карта на света. У нас най-познат е сборникът разкази „Ако импресионистите бяха зъболекари“, първото му бг издание е джобен формат на библиотека „Панорама“ на „Народна култура“. Ето и няколко бисера от неговите „Мисли и остроумия“ (изд. „Фама“). "Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му плановете си за бъдещето“. „Животът не подражава на изкуството. Подражава на лошата телевизия“. „Човекът се състои от две неща: дух и тяло. Тялото обаче се забавлява повече“. Последната книга на Алън „Пълна анархия“ излезе наскоро в двутомник на изд. „Труд“

 

Том Ханкс, „Рядък модел“

По принцип почти всеки интелигентен човек на попрището жизнено в средата може да напише книга с разкази. И те ще бъдат нелоши, защото придобитият опит е важен елемент от литературната дарба. Такъв е случаят с Том Ханкс, „разказал“ десетки запомнящи се истории на екрана чрез своите герои от Форест Гъмп до командира на космическия кораб „Аполо 13“ и нататък... Но в един момент му се приисква да разкаже други истории на хартия и го прави със сборника „Рядък модел“ от 17 чудесни разказа, обединяващата нишка в които са...пишещите машини. Двукратният носител на „Оскар“ е страстен колекционер и притежава над 150, но не е написал разказите си на тях. Миниатюрите се характеризират с топло чувство за хумор и носталгия по простотата в живота. Очарователната атмосфера, която обгръща читателя, надали може да се припише на късмета на начинаещия – тя е плод на един много интелигентен и наблюдателен ум, на сърдечна, открита и чувствителна душа, казват за актьора белетрист българските му издатели от „Колибри“.

 

Стив Мартин, „Продавачката“

Актьорът Стив Мартин не само разсмива хората от екрана, но и кара хората да изпитват цялата възможна палитра от чувства – в книгите си. На български са издадени смразяващите му политически трилъри „Скрита власт“, „Двоен изстрел“, „Стъпки в мрака“ („Обсидиан“). Бестселърът му „Продавачката“ за скромна млада жена в Ню Йорк, изправена пред избора дали да бъде с богат възрастен мъж, или с млад, но беден чаровник, е екранизиран от режисьора Ананд Тъкър и също се превръща в хит. Критиците дори сравняват филма с модерни класики от ранга на „Изгубени в превода“. В главните роли блестят Клер Дейнс, Джейсън Шварцман и самият Стив Мартин.

 

Куентин Тарантино, още ненаписан роман

Вместо да снима своя десети филм, който ще бъде нещо като епилог в режисьорската му кариера и след който е обещал да се оттегли от киното, авторът на „Криминале“, „Глутница кучета“, „Гадни копИлета“, „Имало едно време в Холивуд“ направи завой към литературата. В неотдавнашен разговор с Мартин Скорсезе Куентин Тарантино признава, че пише роман. Неговото действие се развива през 50-те години на миналия век, а главният герой е участник във Втората световна война. Всички филми, които той гледа след войната, му се струват фалшиви. Но не щеш ли, узнава за произведенията на Акира Куросава и Федерико Фелини. И за него те се превръщат в прозорец към един истински друг свят...

 

Съни Сънински, „Високо под земята“

Известният наш театрален режисьор и актьор Съни Сънински („Вечерен акт“, „Охранители“, „Уилям Шекспир – пълни съчинения“, „Островът“ и др.) преди няколко години създава първия си роман „Високо под земята“ (изд. „Про Филмс“), който определя като реалистично фентъзи. С него слага началото на поредица „Филми за четене“, тъй като по време на криза да се правят пищни екшъни е доста скъпо, а неговият стил на писане е динамичен и визуално много конкретен, сякаш гледаш кино. Книгата – микс от криминален екшън и черна комедия, въвлича младия идеалист Архитекта в ужасяващата и абсурдна действителност на подземния свят в България. Той открива, че дълбоко под съвременна София съществува сюрреален клуб-атракцион, иронично наречен „Желязната завеса”. В него неизвестни хора управляват събития и факти, скрити под маските на социалистически и съвременни величия. А експозицията на Архитекта от миниатюрни копия на родни забележителности, наречена „Малката България”, става заложник в ръцете на безскрупулни бандити...

 

Мила Искренова, „Анна и алената глутница“

След две книги, в които емоционален център е танцът – „Радостта на тялото“ и „Вкусът на Твоето тяло“, един от топхореографите на балет „Арабеск“ Мила Искренова, издаде и роман. „Анна и Алената глутница“ излезе преди около 5 години с марката на „Скалино“, но, според признанията на авторката, е написана още през 1997 г. по време на нейната специализация в Италия като синтезиран разрез/раздяла със социализма. Героинята в романа като нея е човек на изкуството, фина и чувствителна млада жена в повратна точка на живота си, разкъсвана от ревност, омраза, болка и любов. А любовта е наистина мъчителна, между ментални противоположности – с доносник от ДС, при това женен. Книгата е за любовта, която се превръща в проклятие; за глутницата, която се опитва да наложи стадния синдром над най-ярките индивидуалности. Посоките са две: или да станеш част от нея, или тотално да обявиш своята независимост, предшестваща промяната. Впрочем, Мила има още таланти: преди седмици нейната първа изложба в галерия „Етюд“ бе изцяло разпродадена.

 

Иван Налбантов, „Риба за царе“

Доайенът на театър „Българска армия“ Иван Налбантов е единственият жив наш актьор, който е член и на Съюза на писателите. По-рано редом с него бяха Венцеслав Кисьов и Вели Чаушев, но те се преселиха в друг, навярно по-добър литературен свят. Между няколкото сборника с поезия, документална проза с театрална тематика и голямото есе „Една действителност от думи“ за големия български артист Владимир Трендафилов, Иван Налбантов пише и къси разкази, които е обединил под заглавието „Риба за царе“. 90 процента от тях са посветени на приятелствата, родени между рибарите край водата. Сред тях има и весели, има и тъжни, има и много лакърдии, казва големият актьор. И добавя, че сега пише само по едно стихотворение годишно – драмите в театъра са му достатъчни.