0

С кандал с привкус на сурово месо тресе от няколко дни арт средите у нас. Повод е ретроспективната изложба „Сърцевина“ на работещата в Париж българска художничка Михаела Дановска с псевдоним Ода Жон в Националната галерия. Или по-скоро – банкетът за 100 ВИП персони в Балната зала на Двореца след откриването в четвъртък, когато на 2 дълги маси бяха подредени „блюда“ с формата на голи женски тела от парчета колбаси.

Скандал с привкус на сурово месо тресе от няколко дни арт средите у нас. Повод е ретроспективната изложба „Сърцевина“ на работещата в Париж българска художничка Михаела Дановска с псевдоним Ода Жон в Националната галерия. Или по-скоро – банкетът за 100 ВИП персони в Балната зала на Двореца след откриването в четвъртък, когато на 2 дълги маси бяха подредени „блюда“ с формата на голи женски тела от парчета колбаси.

Всъщност този пърформанс, наречен от авторката „Вечеря натюрморт“, бе покрил с резени месо сътворени от Ода човешки фигури от гипс и метално фолио. На снимки и видеа в социалните мрежи, които набързо бяха изтрити след разразилата се там полемика, те буквално приличаха на трупове, а хората възмутени коментираха, че подобен разгул на фона на протестите е като пир по време на чума. Освен всичко мястото на подобна „месарница“ не е в галерията, а и в момента са Коледни пости... Вчера и.д. директорът на НГ, изкуствоведът Яра Бубнова, трябваше да свика спешен брифинг за медиите, за да обясни, че намерението на художничката не е било да дразни обществеността, а арт акцията е отражение на идеята й, че жената е обект за ползване и консумация в нашия свят. Самата Ода Жон, която лично поела финансирането на кетъринга, и доста от гостите били вегетарианци и усещането за тях било неприятно. А в балната зала картини нямало...

Чуха се и призиви Бубнова да бъде уволнена. Изкуствоведката е временно изпълняващ длъжността директор до провеждането на конкурс и може шумотевицата около името й да ускори насрочването му. От културното ведомство обаче поясниха, че нямат становище по този въпрос, тъй като от неделя министър Боил Банов е в Брюксел на заседание на Съвета на министрите от ЕС и трябва да се е върнал оттам едва късно тази вечер. Знае се, че няма лоша реклама: скандалът привлича публика към галерията. Уредниците там отчитат средно по 180 посетители дневно за „Сърцевина“, докато стандартният брой за други изложби е около 100. А, между другото, представянето на експозицията на Ода Жон е договорено още миналата година, при управлението на предишния директор Слава Иванова.

Пърформансът, прекръстен от виделите снимките от него „Голямото плюскане“, сякаш отклони вниманието от самите картини. Повечето от тях са монументални платна (3 х 5 м, 2,70 х 4 м). „Със стил, който препраща към старите майстори, сюрреализма и немския експресионизъм, художничката създава свят, неподчинен на условности, отвъд рационалното, навлизайки дълбоко в подсъзнанието. Алтернативна вселена, която завладява с красота и спокойствие, поезия и романтика, но същевременно е изпълнена с насилие, еротика и ирония и много посетители“, постановяват изкуствоведите. Но доста зрители се оплакват от позиви за повръщане при вида на сурови меса и интерпретации на вътрешни органи, които изникват вместо цветя от вази или от разчленени и трансформирани човешки тела и неопределими хибридни създания, рисувани сякаш от някой много изгладнял и озверял Йеронимус Бош... Не е задължително, разбира се, изкуството да бъде приятно и красиво, то може да буди отвращение и потрес, както се сепва човек, когато види червата си или нечия чужда карантия...Точно такъв е случаят с работите на Ода Жон, която навярно рисува най-упоритите кошмари на модерното (под)съзнание. Изложбата, организирана със съдействието на галерия „Темплон“, Париж, ще остане до 13 януари, билетите за нея са на цена 6 лв., за пенсионери – 3 лв., а в четвъртък – 2 лв. за всички.

„Коя е Ода Жон?” – отговор на този въпрос търси германската режисьорка Камила Пфефер в своя документален филм, който ще бъде прожектиран в Двореца на 1 декември. Михаела Дановска е родена е през 1979 г. в София. Завършва с отличие Художествената академия в Дюселдорф в класа на Йорг Имендорф, за когото по-късно се омъжва. От 2007 г., след като овдовява, живее и твори в Париж. През 2012 г. става носител на наградата за живопис „Пиер Карден”, Франция.