А риго Саки е човекът, който положи основите на големия тим на "Милан" от края на 80-те и началото на 90-те години. Под негово ръководство „росонерите“ спечелиха осем трофея, включително две Купи на европейските шампиони. Саки изведе националния отбор на Италия до финал на световното първенство в САЩ през 1994 г. Той даде интервю за "Газета дело спорт".
Ариго Саки е човекът, който положи основите на големия тим на "Милан" от края на 80-те и началото на 90-те години. Под негово ръководство „росонерите“ спечелиха осем трофея, включително две Купи на европейските шампиони. Саки изведе националния отбор на Италия до финал на световното първенство в САЩ през 1994 г. Той даде интервю за "Газета дело спорт".
- Ариго, 3:0 срещу Турция, пак толкова срещу Швейцария, 29 мача без загуба, 755 минути без гол във вратата на Донарума, вече сме на осминафинала на европейското. Как ти се струват тези резултати?
- Стартът ни на европейското бе много добър, бих казал дори превъзходен. Такъв, какъвто всички искахме и очаквахме. Нужни бяха месеци, тежки месеци на работа, като и треньорът и питомците му показаха, че са я свършили добре, че усилията им са оправдани. Затова този успех е изключителна заслуга единствено на този национален отбор. Но нека да не ги претоварваме с хвалби тези прекрасни момчета. Защото както казваме в Италия, много сме лесни на ентусиазма, бързо се палим, но сме и бърза жертва на разочарованията. С една дума отборът е чудесен, справя се превъзходно. Сигурен съм, че ще изиграе качествено европейско, пък ще видим докъде ще стигне.
- Ти си прочут специалист и изненадва ли те това, че най-добре се представя средната линия, халфовата, в която обаче липсват поне засега прочутите ни полузащитници като Марко Верати, Николо Дзаниоло, Лоренцо Пелегрини? И при всичко това в средата на терена Италия на Манчини е истинско чудо...
- Наистина средната линия е много добра, но за мен по-важното е това, че сега националите са истински отбор. Ние като народ, като италианци, трудно разбираме, нямаме ясна идея какво е това отбор. А онова, което може да постигне един екип от съмишленици, никога не може да го направи отделен индивид, изявяващо се само за негова си сметка лице. Не зная, но видяхме, че в първия мач с Турция Локатели не бе толкова добър, той бе един от тези, които блеснаха най-слабо. А вчера стана решаващ фактор за победата не само заради вкараните два гола, но и с изключителната си игра през целия мач. Но защо се получава така? Просто защото това са още момчета, съвсем млади мъже, от които не бива да искаме много неща. Има сред националите няколко по-възрастни футболисти, но останалите са едва ли не тийнейджъри, дори са неизвестни, защото идват от не много популярни клубове като например "Сасуоло". Но младостта им, както и липсата на звездобройци сред тях, ги прави сплотен състав, екип, в който всеки зависи от всеки и играе за всеки, а това е добре. И нека не ги товарим прекалено с нашите надежди и мечти. Сега тече европейското, виждаме, че всеки от групата дава всичко, на което е способен, че има съвсем благородни, професионални намерения. Трябва само да им казваме „Благодарим ви!“ и да ги оставим да си действат, да вършат работа.
- Да се върнем към Локатели. Не сбърка ли "Милан", когато преди три лета го продаде на "Сасуоло" за 12 млн. евро?
- Определено това беше грешка, бих казал колосална грешка, тъй като Локатели вече се извиси на много високо международно равнище. И мисля, че приносът на Манчини да се случи това е изключително голям. Независимо от това, че в "Сасуоло" Локатели вече бе израснал подобаващо под крилото на треньора Роберто де Зерби. Но да се върнем към "Милан" – естествено клубовете трябва да пазят със зъби и нокти младите си таланти.
- Съществува ли риск от самонадеяност и надменност у „адзурите“ след тези два поредни резултата с 3:0?
- Не бих казал, защото Манчини си знае работата, той е и добър възпитател. Но повтарям, нито ние специалистите, нито феновете, нито медиите трябва да натоварват националите с големи очаквания, защото те сгромолясват, бутат към пропастта на неуспеха. Правилно е да ги има, но трябва да сме доволни и от показаното досега. Защото Италия вече е смятана за един от най-добрите национални отбори в Европа. Нека не бъдем максималисти - хубаво е дори това, че за две години направихме гигантски стъпки!
Монитор
