Архимандрит Никанор: Храмовете отворени за Великден,  училищата - затворени за вероучение

Хората напълниха манастирите през зимата

Архимандрит Никанор: Храмовете отворени за Великден, училищата - затворени за вероучение

Чудото на Възкресението е основа на нашата вяра

Разпети петък е най- ниската точка на човешкото богоотстъпничество. Защото тогава е извършен неправедният съд и последвалото човекоубийство на Божия Син, който дойде при нас в плът, каза в интервю за "Телеграф" Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир

Ваше Високопреподобие, утре е Разпети петък. Този ден заема централно място не само в дните на Страстна седмица, но и в християнската вяра като цяло. Защо е така?
Този ден е най- ниската точка на човешкото богоотстъпничество. Защото тогава е извършен неправедният съд и последвалото човекоубийство на Божия Син, който дойде при нас в плът. Това наистина е особено скръбен ден, защото тогава по желанието на тези, които бяха призвани да приемат Христос като Спасител, го убиха. Не просто го прокудиха или хвърлиха в тъмница като Йоан Предтеча, а го предоха за разпятие на римските власти. Затова този ден е толкова символичен, защото е посветен на скръбните възпоминания за земните мъки на Исус.
Днес, след като вече 30 години Божието слово се разпространява свободно, има немалко хора, които се смятат за християни. Вярват в Единия Бог - Творец и Вседържател, безусловно приемат Христос за велик пророк и създател на нова религия и се стремят да живеят съгласно моралните императиви, дадени от Него. Но не вярват в чудесата, свързани с него, и най вече във Възкресението. Може ли да ги наречем истински вярващи?
В най-общия смисъл на думата, да. Те са вярващи, но по-скоро са някакви моралисти, следващи традиционните български патриархални ценности и доброто семейно възпитане, възприемайки християнския морал като незаобиколима част от обществения ред. Но след като не приемат чудесата в земния живот на Спасителя, те няма как да се нарекат християни. Защото Той нищо не е правил самоцелно, а за да ни даде именно християнската надежда за вечно спасение и вечен живот. Така и Възкресението те трябва да приемат като символ на единението на Човека и Бога, както го е казал свети апостол Павел. Така че такива хора не могат да се нарекат истински последователи на Христос. Но в крайна сметка тяхното непълно разбиране за вярата само потвърждава думите на самия Исус: „Аз ще бъде незримо сред всички вас.“
Именно такива хора ли са любителите на всевъзможни апокрифни легенди или съвременни конспиративни теории за това как Христос е бил упоен на кръста и свален жив от него от Йосиф Ариматейски и Никодим и така обясняват Неговото Възкресение. Да не говорим за брака му с Мария Магдалена и дългия му щастлив живот в Индия и даже в Япония...
Всичко това, разбира се, са наистина легенди или псевдонаучни теории. Но те имат за основа последните евангелски разкази. Самите фарисеи и първожреци юдейски, уплашени, че Той може би наистина е изпратеният от Бога Месия, започват да твърдят, че учениците Му може да откраднат тялото му. В Евангелие от Йоан е описано как те искат от Пилат да постави на гроба стажа от римски легионери, но той им отказва с думите: „Имате си своя стража, правете, каквото знаете“. И когато Христос възкръсва, храмовите стражари не могат да възприемат чудото, и за да не бъдат жестоко наказани, също започват да се опавдават, че тялото му е откраднато от учениците му. Но всички тези са безсмислени. Иисус много добре знае, че ще бъде предаден от Юда, измъчван и накрая разпънат на кръста. Нима не е логично да го избегне, бих запитал привържениците на подобни теории?

Но защо Христос трябва да умре, а после да възкръсне?
Християнството е божествено откровение на взаимоотношинието между Бога и човеците. Затова Той се явява в плът чрез непорочното зачатие на Дева Мария, за да стане обещаният от старозаветните пророци изкупител на човешките грехове. „Аз дойдох при вас и сега обратно се връщам при Отца си!“ Самата вяра е вдъхновена именно от тази Христос, който със смъртта си побеждава самата смърт. С нея Той изкупва греха ни, което също лежи в основата на нашата вяра. Той е Богочовекът, който ни излекува там, където Адам се проваля чрез първородния си грях, защото егоизмът му надделява над любовта към Бога. Христос е новият Адам, като успява да прояви послушание към Бога и прие кръстната смърт, за да се изпълни Божията правда.
Дори учениците Му в първия момент са смутени, като го виждат отново...
Да, смятат го за някакво привидение. Но той яде с тях риба и мед и им казва: „Не се плашете, аз съм! Нима привиденията се хранят?“ Така Той засвидетелства своето Възкресение. Но човешкият ум е ограничен заради своето самочувствие, че знае всичко. И изпада в смешното положение да не се замисля сам - от колко време е човешката история, човешките знания за света? Колко време живее един човек. Понякога разсъждаваме като шопа - по- високо от Витоша няма, по-дълбоко от Искъра няма! И не желае да възприеме нещо, което е свръхнеговите разбирания. Дори апостол Тома е искал да бръкне в раните Христови, за да се убеди, че това наистина е Той.


Вече втора година посрещаме великденските празници в условията на пандемия. Успяха ли държавата и Църквата да постигнат т.нар. симфония помежду си в тази тежка ситуация?
Не може да се говори точно за това, което се нарича симфония между държавата и Църквата. България е светска република и църквата и държавата са отделени по конституция. Липсва такова законодателство като в православна Гърция, където има силно застъпване между светските и църковните закони. Да не говорим за католическия свят, където много страни като Португалия, Испания, Полша и т.н. имат конкордат с Ватикана, съгласно който ясно е регламентирано мястото на църквата в обществото. При нас нещата се решиха малко по социалистически - просто на проявена добра воля от правителството. И най-вече на проявената от вярващите дисциплина относно противоепидемичните мерки при посещението на храмовете.
Така или иначе само у нас в цяла Европа храмовете не бяха затворени за Коледа и Великден.
Храмовете бяха отворени, но училищата останаха затворени за вероучението.


Как преживяха манастирите в условията на кризата?
Проблемът беше само в първите седмици на извънредното положение, когато бяха поставени КПП-тата и хората не можеха да стигна до нас. Така на практика манастирите бяха затворени за поклонниците и направо пустееха. Слава Богу, това не продължи дълго. А през зимата станахме свидетели на истински феномен - усилена посещаемост на светите обители от туристи и поклонници, особено около Коледа и Нова година. Може би защото в градовете традиционните места за събиране бяха затворени. И единственото място, където можеха да се разходят, да подишат чист въздух, останаха манастирите.
.Ако епидемията отслабне, за което всички се молим, и съответно се разхлабят съответните мерки, ще има ли манастирски събор на 1 юли - деня на светите Козма и Дамян?
Има голямо желание от страна на организаторите и участниците в събора да се възобнови тази традиция. Но наистина зависи от това каква ще бъде епидемиологичната обстановка. И не става въпрос само за предписанията на здравното министерство и на Националния щаб. В никакъв случай не бихме изложили на риск живота и здравето на хората.

Визитка

Роден е през 1975 г. в София със светско име Христо МишковЗавършва училище по мениджмънт, след това международни икономически отношения
Работи като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа на американската компания „Наздак“
През 2002 приема монешески обети
От 2007 е монах в манастира „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“ в село Гигинци (Софийска епархия)
 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.