Археолози подновяват проучванията в района на Бузово кале

Археолози подновяват проучванията в района на Бузово кале

За пета поредна година археологически екип от НАИМ при БАН с ръководител доц. д-р Диян Рабовянов ще извърши проучвания в местността Бузово кале над казанлъшкото село Бузовград, където в древността се е намирала една от най-важните крепости в региона.

При досегашните разкопки бяха открити запазени останки  от два храма, като единият е с внушителните размери  13,5х6,5 м, без към тях да е включен допълнително изграденият притвор.

На места стените са запазени на височина от 2 до 4 м, най-вероятно част от камъните са били извозени до към 70-те години на миналия ХХ век, когато обектът е бил варварски разрушен заради ново строителство на промишлени обекти в близост.

 Предполага се, че в храма е имало баптистерий /помещение, където е ставало кръщаването на новопосветените християни/. Намерени са останки от монументален тетрапилон, очакванията са това лято да се разкрие и главният вход на крепостта. Ще се довърши работата по разкрити миналото лято около 150 км площ и ще  извърши подготовка за последващи експедиции.

Според ръководителя на екипа вторият храм е от епохата на император Юстиниан Велики. „Следите от обитаване на църквата до крепостта Бузово кале са като миниатюрно отражение на тежкото време за Тракия, настъпило в края на VI в. и за последвалите го „тъмни векове“ на Ранното средновековие. Виждаме как един християнски храм, който очевидно е значим местен духовен център, е подложен на ограбване и оскверняване. Реликвите му са разбити и разпръснати, а самият той е използван за обитаване вероятно от военни с враждебно за официалната християнската религия отношение. Последва постепенно разрушение и сред руините на старото се забелязват макар и редки следи от присъствието на ранните славяни. И те обаче явно само много краткотрайно са използвали останките, които в началото на средните векове вече се превръщат само в спорадично посещавано място.“, коментира находките доц. Рабовянов .

В хода на досегашните проучвания са били разкрити двете масивни крепостни стени, като по-старата  , вътрешната /с дебелина 1,95 м/ е била изградена през втората половина на V век при управлението на император Теодосий ІІ, намерен бе и оловен печат на висш византийски сановник.Крепостта е била използвана до към ХІV  във времето на Втората българска държава, от тази епоха са намерените оръжия, включително бронзов боздуган.Обектът е предложен  да получи статут на национален паметник на културата.

Тазгодишната експедиция е финансирана с 18 000 лв от Министерството на културата и на практика ще бъде единствената на територията на Долината тракийските царе.Поради изключително намалелите собствени приходи /основно заради пандемията/ казанлъшкият исторически музей „Искра“ няма да може да подпомогне финансово проучванията, коментира директорът Момчил Маринов.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.