Археологът проф. Николай Овчаров: С пръстен изливали отрова в чашата на врага (ИНТЕРВЮ)

Археологът проф. Николай Овчаров: С пръстен изливали отрова в чашата на врага (ИНТЕРВЮ)

В България са откривани бижута, с които са извършвани политически убийства

- Проф. Овчаров, по време на разкопките в Мисионис беше открит сребърен пръстен. С какво е уникален той?

- Това е най-новата находка. Доц. Бони Петрунова, която днес е директор на Национален исторически музей, през 2013 г. попадна на абсолютно същия пръстен, само че направен от бронз, в крепостта Калиакра. Според нея в кухината на пръстена се е слагала отрова, която се е изливала в чашата на врага, когато убиецът и жертвата са седели на една маса. Накратко казано - с него са извършвани политически убийства. Цитирам ви тълкуванието на госпожа Петрунова, но в края на краищата е интересно, че подобни пръстени излизат на различни места в България. Бяхме много изненадани, когато открихме абсолютно същия пръстен, само че от сребро. Те се датирани от 14-и век и определено са свързани с дворцовия живот от това време. Пръстенът в момента се обработва, както много други находки от Мисионис. Там са открити 500 интересни артефакта – монети, бижута и т.н. Разкрихме и великолепна архитектура, но има още две седмици, в които ще се правят разкопки, за да можем да говорим конкретно за нея.

- Наскоро представихте и друга находка, която показва как е изглеждал българският герб по времето на цар Иван Шишман.

- Тази находка доста разбуни духовете, което аз очаквах. Нека обясня за какво става дума - за пластинка във вид на гербов щит, на който са изобразени прекрасно три релефни лъва в движение надясно с муцуни, насочени към зрителите. Хералдичната фигура е от типа на леопардовите лъвове. Тази находка излезе по един наистина много смешен начин. Тя е намерена при стопански дейности в градината на моя приятел Младен Станев - човека, с когото направихме паметника на кирилицата. Докато обработва градината, негов работник открива няколко предмета. Става въпрос за турски монети от 19-и век и няколко римски монети от 4-5-и век. В това няма нищо чудно, защото на мястото, където са открити, минава стар път. Самият Младен Станев нямаше представа какво ми предава. Аз бях отишъл на море и той ми каза да видя тази „стреличка“. Когато погледнах, видях очертанията на трите лъва и му казвам: „Ти знаеш ли какво си намерил? Ти си намерил герба на България от 14-и век.“ Първите ми думи бяха, че този герб е същият като английския. В това няма нищо чудно. И децата знаят, че англичаните футболисти носят тези три лъва върху тениските си. Става въпрос за герба на династията Плантагенет. Всъщност той се появява върху щита на Ричард Лъвското сърце в края на 12-и век. И оттам вече идват трите лъва, които после залягат в кралския герб чак до днес. Освен в Англия трите лъва са залегнали и в герба на Дания и в някои от немските градове. Казано с две думи - този герб не се появява само тук.

- Каква се знае за българския герб по време на Второто българско царство?

- Един арабски пътешественик в края на 14-и век посещава Търново. Ръкописът му е открит в Националната библиотека в Рабат в Мароко. Той описва Търново като красив град със златните кубета на църквите и щитовете на царските войници. Върху тях били изобразени три лъва и което е най-важното - пътешественикът ги рисува. Той възпроизвежда точно трите лъва един върху друг, които са представени и на пластиката. През 1976 г. с разпореждането на члена на Политбюро Пенчо Кубадински трите лъва и въобще рисунката на арабския пътешественик залягат като основата на греба на Велико Търново, т.е. отдавна трите лъва са приети като герб на Второто българско царство. Не по-малко важно е, че тези три лъва, вече като истински гербове, се появяват в цяла серия немски сборници за гербове от 15-и век. Най-ранният от тях е от Хрониката на Констанцкия събор от Улрих фон Рихентал. Тя е от около 1418-1420 г., т. е. по-малко от 25 години след смъртта на цар Иван Шишман пред вратите на Никопол. Там виждаме идеално трите лъва, направени точно по начина, по който са направени върху пластинката. Отгоре пише, че това е гербът на кайзера на България. Отстрани е даден още един герб на България – така нареченият lion rampant, т.е. прав лъв. Той е като днешния български герб. Върху една серия монети на цар Иван Шишман, сечени след 1385 г., на едната страна е името на владетеля, а от другата е същият този изправен лъв. Очевидно в края на 14-и век българската държава се сдобива с герб. Именно това е причината лъвът да влезе в герба на България.

- Защо приемаме, че този герб е български, а не английски?

- Пластинката е намерена на 30 километра южно от Варна на голям път - най-вероятно този, който е водел през Айтоския проход. Именно той е бил основният път, по който се е стигало от Варна до Южна България. Днешният път Варна - Бургас не е съществувал тогава. Документално е известно, че през 1388 г. именно по този път минават османските пълчища, атакувайки Търновска България, водени от Али Паша. Той тръгва от Одрин, минава през Ямбол, Айтос и започва да превзема крепостите в района на днешна Варна. Първо пада крепостта край днешното Аспарухово, после Провадия, крепостите край самата Варна, атакува самата Варна и взема крепостите на Иван Шишман покрай морето. Става дума за Емона и Козяк - това са днешните Емине и Обзор. Мястото, където е намерена пластинката, е точно по средата на тези военни действия. Между другото това, което обрисувам, е едно сравнително малко пространство. Кое е логично - да допуснем, че находката е част, останала от българските войски, които с месеци са се сражавали на това място, защото отчаяната съпротива на цар Иван Шишман продължава дълго, или да търсим някакъв английски войник, живял на 3500 километра от Англия, за когото нямаме никакви данни? Мисля, че много по-логично е да потърсим българския произход на нещата.

- Къде е била направена тази пластинка?

- Правена е в чужди ателиета. Например в Търново е имало френски квартал, в който е имало западноевропейски майстори. През втората половина на 14-и век в България се утвърждават вече феодални порядки. Българските, сръбските и византийските императори, крале и царе започват да правят това, което правят в Западна Европа. Доказана е модата на рицарските колани, които са били връчвани на видните аристократи. Те са правени във венециански, дубровнишки и френски ателиета. Поръчвани от балкански градове и за това има документи. Модата на наметалата и на сребърните чаши също е била актуална. Очевидно и гербовете са били част от западноевропейската мода, която нахлува стремително на Балканите през това време.

Това е той

Роден през 1957 г. във Велико Търново

Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 - професор

Провеждал е археологически експедиции в Гърция, Турция, Русия, Грузия, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и др.

Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.