Археолог: Медальонът на Омуртаг от аукциона е намереният преди 100 г.
2

Археолог: Медальонът на Омуртаг от аукциона е намереният преди 100 г.

Предложеният на аукцион в Ню Йорк медальон на хан Омуртаг, за който ФБР и прокуратурата в САЩ стартираха разследване, е откритият през 1903 г. такъв от Карел Шкорпил. Това обяви великотърновският археолог професор Константин Дочев. Той е категоричен, че между медальона, който Шкорпил открива край село Белоградец, близо до Плиска и Велики Преслав и обвеният за продажба от аукциона има изключително много прилики, което давало сериозно основание да се предположи, че става въпрос за един и същи предмет.

„Когато Шкорпил обявил за откритието си той така и не показал самият медальон, а в историческия сборник била публикувана негова рисунка. После изведнъж този медальон изчезва. Възможно е да е бил изнесен тогава, или по-късно от България. И ето че сега изведнъж се появява на бял свят отново” смята Дочев. Той е и един от малцината български археолози, държали в ръце другият медальон на Омуртаг, намерен при разкопки в северозападната част на хълма Царевец във Велико Търново. „Четири години стоя на бюрото ми”, усмихва се археологът. Той разказва, че вторият медальон е открит през късното лято на 1976 г. от археолога Петър Славчев. „Тъкмо бях започнал работа във Филиала на Археологичския институт с музей във В. Търново, когато бай Петър дойде при мене. Държеше нещо завито в една жълта хартия. Разгъна я и ми показа една златна пластина с едностранно изображение на мъж, когото отначало оприличих на някой византийски император. На главата му имаше корона с кръст, в ръцете си държеше също дълъг кръст и свитък. Надписът около фигурата обаче силно ме порази. Там пишеше „Канас Омуртаг”. Казах го на колегата и той призна, че също го е разчел и е изумен. Защо е изобразен един езически български хан с християнския символ, кръста. След като се консултираха със светилата в българската наука, Петър Славчев и проф. Иван Йорданов публикуваха статия в сп. Археология бр. 2 от 1979 г. Тогава се чудехме на необичайното изобразяване на българския хан с кръст. Сега обаче съм сигурен, че вече зна отговора на загадката”, категоричен е доц. Константин Дочев. Според него и върху двата намерени медльона, от 1903 и 1976 г. наистина е изобразен хан Омуртаг. Самите медальони обаче били изсечени във Византий по поръка на императора и били предназначени за даряване. „ През Античността е имало традиция владетелите да правят дарения при сключване на мирни договори, при привличането на федерати или за подкупи на съюзници. Давали са се различни предмети: тежки златни монети, колани със златни токи, къси оръжия, гривни, огърлици и подобни медальони. По време на своето управление, хан Омуртаг е сключвал два пъти договори с Византия, в 815 и 820 г. като при сключването на първия договор той е поискал от императора на Византия, договорът да бъде сключен според българските и ромеиските традиции. Т.е. императорът е трявало да пролив вода от сребърна чаша, да обръща наобратно конски седла и да разсича куче. А българският владетел е трябвало да целуне иконата и кръста. Наред с останалите традиционни подаръци византийският император Лъв V вероятно е изсякъл и тези медальони, които е дал като подарък на българския си съюзник. А той пък от своя страна след това ги и раздавал като дарове на приближените си таркани и боили. И така две от тези пластини медальони са се запазили до наши дни. Особено интересно обаче е, че единият е намерен в крепостта Царевец, която е била столица на Второто българско царство. Това показва, че 400-500 години след Омуртаг, следващите български владетели още са почитали историческата традиция и приемственост и са се определяли като наследници на владетелите от Първата българска държава. За това има и др. доказателства, като колоната на хан Омуртаг, вградена от Иван Асен II в църквата „Св. 40 мъченици”, също за да покаже приемствеността си с Крумовия род”, обяснява историкът и археолог Константин Дочев. Той е сигурен, че медальонът на Омуртаг ще бъде върнат от Америка на България. и дори има предложение, този медальон да бъде даден на Регионалния исторически музей във Велико Търново, заедно с оригинала на Калояновия пръстен, който сега е в НИМ-София. Предметите трябва да се намират там, където са открити а не всичко да се събира и пази в столицата. Така, както вече върнаха Панагюрското съкровище, така трябва да постъпят и с тези безценни открития, които са намерени във В. Търново. и следователно трябва да бъдат тук, за да могат хората да им се радват. А не всичко най-ценно да се монополизира от музеите в София”, категоричен е професор Константин Дочев.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.