Арх. Петър Петров, директор на НИНКН: Старите сгради пазят времето, а то не може да бъде построено наново

Арх. Петър Петров, директор на НИНКН: Старите сгради пазят времето, а то не може да бъде построено наново

  • „Преди 30 години процесът на актуализиране на Регистъра на недвижимите културни ценности спря“
  • „Около 20 000 обекта, пръснати из цялата страна, чакат да бъдат посетени и описани“

- Арх. Петров, големите български градове се променят и сякаш не към по-добро. Доколко обезпокоителна е тенденцията към изчезване на старите стилни сгради, които не са със специален статут, но създават фона, биографията и духа на всеки град?

- Добре го казахте – те са тъканта, основата, на която се експонират бисерите на културното наследство. Тази основна градска тъкан е поддържаща, тя създава атмосферата, в която заживяват диамантите – запазените образци на сгради от нашата история. „Фонът“ обикновено не е защитен: тези обекти, бидейки без специални изисквания към опазването им, даже не са в списъка на недвижимите културни ценности. И много често тези сгради се обезобразяват или направо се събарят, за да се построи нова сграда, без да оставят поне следа, указваща, макар и по един съвременен начин, наличието на някаква ценност на това място. Имаме проблем наистина с опазването на този „фон“ от сгради, които нямат статут и не са защитени от Закона за културното наследство.

- Какво може да се направи за тях?

- Най-напред да се извършат актуализации в Националния регистър на недвижимите културни ценности, в който да бъдат включени нови сгради. Преди повече от 30 години редовният процес на коригиране на този списък беше прекъснат. Има, разбира се, нови вписвания, има такива искания на отделни физически и юридически лица, добавени са сгради. Но генерално погледнато процесът бе преустановен. Към част от сградите, които тогава не са били вписани или не са били толкова ценни към онзи момент, вече можем да погледнем с друго око. 3 десетилетия не са малък период: сега стана време да се впишат дори и сгради от периода на социализма. Те представляват интерес, тъй като са от различна епоха, образци са на тогавашни архитектурно-конструктивни и инженерни постижения, няма ги в други части на света освен в бившите социалистически страни. Затова привличат културно-историческия туризъм както с характерните си особености, така и с един начин на живот, непознат в много страни. Би трябвало да им се обърне внимание и те също да бъдат защитени. И тук не става дума само за чинията на Бузлуджа.

- За да се случи това, сигурно процедурата е трудна и продължителна.

- И е трудна, и е продължителна. Около 20 000 обекта на недвижимото културно наследство от всички исторически епохи, пръснати из България, трябва да бъдат посетени и да бъде направена актуализация. Екипи, разпределени равномерно по територията на цялата страна, трябва да извършат огромна работа. Някои от обектите вече ги няма – не е проблем това да се констатира, но други са в различно физическо състояние, с многобройни по-късни намеси. Всичко трябва да бъде описано, за да може да сме наясно с актуалното състояние на тези обекти. Това, по предварителни преценки, ще бъде работа може би за около 100 човека и може би за около 2 години. Ще разчитаме на колегите от Камарата на архитектите в България, Съюза на българските архитекти, на бивши колеги от нашия Национален институт за недвижимо културно наследство или от неговия предшественик Националния институт за паметници на културата, на университетите – всичкият експертен потенциал на страната, смятам, че е редно да се включи. Има достатъчно подготвени специалисти, които по региони да ръководят екипи от по-млади хора, за да се свърши цялата тази работа.

- Колко и какви обекти съдържа в момента Регистърът на недвижимото културно наследство и в какво състояние е той?

- Като защитени – обявени и декларирани, фигурират 39 476 обекта. От тях архитектурно-строителни (сгради) са 19 438, останалите са археологически, исторически паметници, градско изкуство и т.н. Освен тях имаме 191 групови (архитектурни комплекси, резервати) плюс 7-те обекта, които са в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Не при всички обекти обаче процедурите са завършени – завършени са само за малко над 4000 сгради, за останалите 14 780 още не е ясно дали са паметници с национално, местно или друго значение, макар че и те имат режим на защита.

- Преди около 30 години много процеси прекъснаха, уж за добро. Защо обаче спря и попълването на регистъра?

- Националният институт за паметници на културата – организация, която наброяваше 2000 души, имаше задачата да проектира, да изпълнява, да наблюдава изпълнението на промени и да осъществява мониторинг върху недвижимото културно наследство. Всичко, което днес виждаме запазено, е дело на този институт. Освен за издирването, идентифицирането и изучаването на паметниците, там имаше изпълнители, обучени майстори занаятчии, работещи с дърво и камък, реставратори на художествени ценности и стенописи, имаше лаборатория, която правеше изследвания, имаше звена, които се грижеха за опазването, консервирането и реставрирането на ценностите. През 1995 г. институтът беше закрит, остана само експертната дейност по съгласуване на проектните документации. Със закриването му на практика се закриха всички останали дейности. Години по-късно проблемите нараснаха, защото приемствеността беше прекъсната: майсторите и специалистите не успяха да подготвят следващо поколение и в момента нямаме обучени хора – нито като експерти, нито като изпълнители. А и няма постоянна работа за тях, тя е епизодична – когато има финансиране, когато се пускат обществени поръчки, и те нямат гаранция, че ще бъдат наети.

- С колко служители разполага НИНКН в момента и достатъчни ли са те за амбициозните задачи, които си поставяте?

- Разполагаме с по-малко от 60 служители и те в момента определено не са достатъчни. Особено предвид концепцията, която съм заложил в своята кандидатура – да организирам регионални звена към института. Сърцето на цялата структура е архивът. Този архив се попълва и авторизира ежедневно по места и на практика следващият проблем е дигитализирането и перманентното обновяване на тази база данни, за да може да се случи децентрализирането на дейността ни. Колегите, които навремето работеха по региони, познаваха много добре проблемите на средата, на сградите, те осъществяваха мониторинг, предвиждаха необходимите дейности по проектиране и реставриране на обектите. Това трябва да се възстанови, то беше работеща схема и не виждам защо сега да измисляме нещо ново.

- Разполагате ли с информация колко от защитените сгради са в бедствено положение и спешно се нуждаят от спасителни ремонти?

- Няма такава статистика в момента и именно това е една от целите на актуализацията. Тогава ще се установи цялата картина. Тези сгради имат скъпа поддръжка, изискват специализирана намеса. Собствениците на много от тях нямат необходимите финансови средства.

- Имате ли поглед как собствениците се справят с проблемите? Има ли случаи на произволна промяна на вида и функциите на подобни сгради?

- Има много собственици, които осъзнават ценността на сградите, които притежават и имат желание да ги поддържат в добър вид. Има и други, които предпочитат да оставят сградата да рухне, за да могат на нейно място да изградят нова, с нова конструкция и да избегнат тежките проблеми по поддръжка на една стара сграда. Когато говоря с такива хора, виждам, че те не разбират защо да не съборят сградата и да не я направят същата, но наново и дори „по-хубава“. Не могат да си обяснят защо трябва да пазят тухлите, мазилката, дограмите, които така или иначе са за смяна. В тоя случай казвам нещо, което би могло да се разбере от всеки: в тези сгради ние пазим времето. Времето е това, което не може да бъде построено наново. Не става дума за календарното време, а за епохите, през които тези сгради са минали, за начина на живот тогава, за усещането, което имаме, когато ги гледаме и влизаме в тях. Това не може да бъде пресъздадено – веднага се разбира, че сградата е нова и не представлява никакъв интерес от културна гледна точка. Много стари сгради днес изглеждат осакатени, окарикатурени, само защото са сменени по неподходящ начин техните дограми например. Често виждам и в стари църкви, че реставрирането на някогашните образи се извършва с „преизписване“ отгоре, с което отново са заличени времето и специфичните художествени качества на автентичните стенописи.

- Сещате ли се за скорошни случаи на драстично съсипване на ценности от недвижимото културно наследство и налагани ли са адекватни санкции заради това?

- Установяването на уврежданията и налагането на санкции за тях не е в правомощията на НИНКН, а на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на недвижимото културно наследство“ към Министерство на културата. НИНКН не налага санкции, не ходи на комисии за установяване на увреждания и щети по сградите. Контролът и административните наказания не са в нашите правомощия. Абсолютно всички сигнали, които се получават при нас, ние моментално препращаме към колегите. Така беше и съвсем наскоро, когато бяха облицовали със стиропор колоните на католическата катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив. Сигналът постъпи първо при нас, беше препратен към инспектората и още същия ден там имаше инспектор, който, съвместно с общината, да установи вредата и да предприеме мерки по спиране на намесите по фасадата на храма. Законът сега е така направен, че има прекалено дълга процедура за извървяване до налагането на санкции. После санкциите се обжалват в съда и част от тях падат, така че наистина има проблем с тази част от закона. Ще обсъдим с колегите как той да бъде променен, че да има незабавен ефект. Не може санкциите да се налагат години по-късно или да се отменят, при положение че деянието е явно и е увредило обект на недвижимото културно наследство. За мен обаче по-важно от санкциите е подпомагането на хората, съфинансирането на собствениците в мисията им да поддържат сградите в добър вид. Този механизъм в момента не функционира.

- Как би могло те да бъдат подпомогнати ефективно?

- Тази практика се прилага в доста европейски страни: Франция, Италия, Германия, Испания, Англия. Схемите са различни, но понякога се стига до 80% помощ при реставрирането на една сграда при само 20% участие на собственика. Значителна част от средствата се дава от държавата и общината, но при ясно определени условия за стриктно спазване на изготвения проект за реставрация. Защото тези сгради оформят облика на нашите градове, привличат културен туризъм, осигуряват поминък на жителите. У нас в това отношение има неравнопоставеност, няма солидарност и това е голям проблем. Наказанието си е наказание, но от друга страна тези хора трябва да бъдат подпомагани, защото са собственици не само на сгради, в които те живеят, а на сгради, чрез които градът живее. Схемите за подпомагане няма да ги измисляме, те съществуват. Въпросът е да се проучи световната практика и да се реши кой от моделите може да бъде приложен най-успешно за условията в нашата страна.

ВИЗИТКА

* Петър Петров е роден на 4 септември 1962 г. в София

* Завършил е специалност „Теория и история на архитектурата“ във ВИАС

* Има над 15 години професионален опит в областта на културното наследство и работа по повече от 75 обекта – недвижими културни ценности, както и над 13 години управленски опит

* Специализирал е във Франция като стипендиант на френското правителство

* Бил е старши експерт и главен архитект в община Пловдив, както и управител на „Архитектура и наследство“ ООД в града

* Трикратен носител на награди от националния конкурс „Сграда на годината“

* От миналия месец е назначен за директор на НИНКН след спечелен конкурс за длъжността

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ