Ара Маликян: Музиката помага да разбираме хората около нас (+МУЗИКА)

Ара Маликян: Музиката помага да разбираме хората около нас (+МУЗИКА)

Трябва да ни вълнува човекът сам по себе си, а не флагове и граници

Имате страхотни музикални традиции и невероятни изпълнители, коментира в интервю за "Монитор" виртуозът на цигулката

- Здравей, Ара. Не направи особено голяма пауза, само една година и се връщаш в България за нов концерт, но пък носиш чисто нов албум Royal Garage. Какво те кара да излизаш отново и отново пред българска публика?

- Българската публика е невероятна и много страстна. Имате и страхотни музикални традиции, както и невероятни музиканти. За нас е много важно да свирим пред вас като публика.

- Няма как да не ми направи впечатление, че в новия ти проект има много рок и китари, не че ти не си ни показал афинитета си към този стил досега, но за Royal Garage си работил със Серж Танкиан от System Of A Down дори. Как се случи този дует?

- И двамата сме от арменски произход. Познаваме се много отдавна. Искахме да направим заедно песен с Royal Garage поради характера си, беше големият ни шанс.

- В албума си вкарал дори хип-хоп, благодарение на рапъра Kase.O в парчето El Todo. Какво всъщност искаш да покажеш на меломаните с всички тези разнородни колаборации?

- Че цигулката има място във всеки музикален жанр.

- От друга страна една от композициите си кръстил Falafel. С какво точно фалафелът те вдъхнови?

- Обожавам арабска храна. От друга страна фалафелът е добре познат по цял свят. Композицията има много силно арабско влияние. Всичко това, щом се комбинира, някак естествено даде и име на парчето.

- В едноименното парче Royal Garage ти пееш What if I don’t believe in any flag (И какво като не вярвам в никой флаг). Какво провокира този текст?

- Флаговете и държавите са създадени от хората. Всички отдават толкова голямо значение на знамена и граници, а всъщност единственото, което трябва да ни вълнува, е човекът сам по себе си като свободно и равно на всички останали същество.

- Струва ми се, че колкото е шарен последният ти албум, толкова си шарен и самият ти. Дори буквално с тези татуировки. Какво си вложил в картините по кожата си?

- Последната ми татуировка например е просто с естетически цели, исках да покрия стара, която вече не харесвах.

- Част от имиджа ти са и бижутата ти. Не е ли трудно да свириш на цигулка толкова виртуозно с толкова големи пръстени?

- Не е особено трудно. Обичам да ги нося. Но няма специална причина, просто са красиви.

- Във Фейсбук правиш видеа за поредицата си „Репетиции в баните от цял свят“. Как ти хрумна да записваш точно там?

- Когато си на турне и обикаляш целия свят, понякога имаш нужда да откриеш някое тихо, усамотено място, където никой да не те прекъсва, но същевременно да има и добра акустика. Какво по-добро от баните. В един момент си помислих: „Ще бъде много забавно да записвам и видеа в тези бани!“.

- Тук, в България, все още не сме имали възможност да гледаме документалния филм за теб „Живот между струните“. Но как един толкова динамичен живот като твоя се събира в 89 минути?

- Получи се може би защото режисьорът Ната Морено (б.а. - съпругата на Ара Маликян) свърши страхотна работа. Тя прекара много часове, които отдели от живота си, за да подбере много внимателно всяка минута, която да използва във филма.

- В едно видео детето ти казва, че не иска да чуе повече цигулка. Защо? Твърде много свириш у дома ли?

- Да, всеки път, в който понеча, той ме поглежда ужасен и казва: „Не сега, тате!“.

- Изявяваш се и като мотивационен лектор. Как би мотивирал българите, които нямат много висок стандарт на живот, да инвестират в концерти и култура?

- Много е важно музиката да се обгради с история, да се постави в някакъв контекст, да има бекграунд. Културата, концертите, те са много важни. Те са начин да извисим личността си, да разширим въображението си, дори да започнем да разбираме по-добре хората срещу нас.

- С българския цигулар Васко Василев сте добри приятели и правите общи концерти в Испания. Кога да ви очакваме заедно и в България, неговата родина?

- Да, Васко е много добър мой приятел. Може би в бъдеще ще направим шоу заедно и в България.

- Какво ти коства да се възстановиш от инцидента в Коста Рика миналата година, когато нарани ръката си?

- Беше ужасен период. Отне ми повече от 4 месеца. Но от друга страна намерих и позитиви – благодарение на тази травма, макар и принудително, си останах у дома и спечелих повече време със семейството ми.

- Кой сложи цигулката в ръцете ти на тази малка възраст – едва тригодишен?

- Баща ми. Той също беше цигулар и цял живот е обичал музиката и свиренето, така че като съм се родил, ме е обрекъл да слушам и свиря по цял ден.

- Винаги ли си искал да станеш музикант или си имал и друга мечта като малък? Каква?

- Винаги съм искал да бъда цигулар, дори когато не съм го искал. И винаги съм бил такъв, откакто се помня. Никога не съм и помислял, че от мен може да стане нещо друго. Първо - защото не мога да правя нищо друго, а цигулката е не само част от живота ми – тя е целият ми живот. И второ – ако някой ден ми се наложи да правя нещо друго, защото вече не мога да свиря, ще трябва да търся какво е това, но в момента нямам никаква представа.

- Използвал ли си цигулката с користни цели – да се представиш добре пред жена например?

- Разбира се. Използвам я за всякакви цели – цигулката е част от живота ми. Използвам я на улицата, в бара, за да се запозная с хора, това е начинът ми на живот.
 
ВИЗИТКА:

-Ара Маликян е ливанско-испански цигулар от арменски произход

-Роден е в Бейрут през 1968 г.

-За първи път хваща цигулка тригодишен, на 12 изнася първия си концерт, за да се превърне по-късно в цигулар № 1 на Испания и в един от най-виртуозните музиканти в наши дни

-Баща му е арменец и го учи да свири в духа на ливанските музикални традиции

-На 15 години вече учи музика в Хановер със специална стипендия от германското правителство, след това продължава в Лондон при преподаватели като Франко Гули и Руджеро Ричи

-Бил е концерт-майстор на Кралския симфоничен оркестър в Испания, място, което доброволно освобождава преди няколко години, за да започне солова кариера

-Носител е на всички призове от най-престижните конкурси, като „Николо Паганини“ в Геноа, „Феликс Менделсон“ в Германия и „Пабло Сарасате“, а през 2015 г. е номиниран и за латино „Грами“

-Пише музиката за „Говори с нея“ и „Лошо възпитание“ на Педро Алмодовар

-Карлос Саура го снима във филма "Хота: Отвъд фламенкото"

-Завръща се за трети път у нас и то не за един, а за цели три концерта – на 16 март в София, на 17 март във Варна и на 19 март в Пловдив

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.