Помните ли онази детска песничка за балона и надуването му с въздух под налягане? Е, всички знаем края й. А тези дни го видяхме и нагледно, когато един прокурор в една тъмна стаичка заличи с един размах на писалчицата си марката на най-тиражния вестник в страната - „Телеграф“.

 

За всеки нормален човек в демократично общество това е граничещо с абсурд посегателство не само върху свободата на словото, а върху читателите, чието доверие прави този вестник най-тиражен. В кривото огледало на Иво Прокопиев и кликата около него, включваща журналисти, за които писалката не е инструмент за обществена, а за частна полза, този абсурд е нормален и маловажен. Защо?

Защото в огледалния свят на „Капитал“-ци издателската дейност не е работа в полза на гражданите, а лобистка бухалка за крадливи интереси в ущърб на същите тези граждани.

Защото свободата на словото е пореден актив за приватизиране, за който се драпа, за да бъде закичена като смокинов лист и заменена с опорни точки в полза на Издателя за пред чужденците.

Защото погазването на закона не е нарушение, ако е направено от или в полза на Прокопиев и партньорите му по афери и интереси, а спазването на нормативната уредба е априори зло (по твърдения на самия подсъдим разградски бизнесмен). Особено когато бърка пряко в джоба на вече споменатите люде.

А в конкретния случай - и защото с въпросния размах на писалката си същият този прокурор спука надувания вече над 6 години балон от Прокопиев и медиите му, че издателската ни група и нейният собственик – Делян Пеевски, контролирали държавното обвинение. Държавното обвинение, чийто представител закри най-тиражния вестник от тази издателска група. Звучи шизофренно, нали? Пук!

За въпросните 6 години флагманът на тази псевдомедийна лобистка група - „Капитал“, е излизал на пазара малко над 300 пъти. Знаете ли колко статии е публикувал „Капитал“ за същото това време с една единствена опорка – че прокуратурата, видите ли, обслужвала издателската група „Телеграф медиа“ и Делян Пеевски? Двойно повече – 537. Няма грешка – средно по два пъти на седмица. Всички аналогии с основополагащия принцип на Гьобелсовата пропаганда далеч не са случайни. Нито е изненадващо на този фон, че „Капитал“ и Издателя му се пробват да омаловажат най-драстичното посегателство върху медия в най-новата история на страната. Истината е просто дребна спънка. Важното е лъжата да прогресира. Дори да е на цената на още по-шизофренни твърдения и очеизваден двоен аршин. Като например воя, нададен от същия този кръг за това, че любимият питомник на съпругата на Иво Прокопиев и главен редактор на една от медиите му Галя Прокопиева – Росен Босев, е бил осъден окончателно на две инстанции.

Като си говорим за цифри, за същия период от време за Пеевски са излезли общо 3806 статии, все рисуващи го във възможно най-черни краски и приписващи му неподозирани и за регистрите в страната, и за самия него връзки. Фрапиращ брой, граничещ с обсесия, но с прозаично обяснение - и той, и изданията от „Телеграф медиа“ не само с досадна за Прокопиев настойчивост вадят на светло всички престъпления и задкулисните обвързаности на кликата му, но и с още по-тегава настойчивост им пречат, след като години наред ограбваха джобовете на всички нас, гражданите на тази държава, отново да го правят. Как да не ги черниш при това положение? Не само ще диктуваш лъжи под формата на опорки от сутрин до мрак, а бузите ти още по-розови ще станат. От надуване на балони.

В кривото огледало на Прокопиев невинни и прави са само той и онези, които не му пречат да краде чуждите пари. Искате примери? Най-емблематичен е настоящият му любимец – председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. „Капитал“-ци със сигурност не искат да си спомнят, но имаше времена, в които обрисуваха галеника на Издателя си по следния начин: „Аргумент за това, че Лозан Панов едва ли ще донесе промяната е и фактът, че той никога не е заставал в открита позиция в защита на съдебната независимост“ (бел.р. - статия от 30 януари 2015 г.). Откакто обаче шефът на ВКС превърна правомощията на съда за тълкувателни решения и питания до КС в инструмент за обслужване на де-що има олигарси, за Прокопиев и хората му Панов е първи реформатор на съдебната власт, по-чист от току-що изкъпано бебе. Дори да гази законите и конституцията. Важното е, че го прави в тяхна полза и че се оглежда в тяхното криво огледало. По същия начин по-чисти от първи сняг са и ВЕИ-тата, през които Прокопиев ограби милиони с помпане на сметките ни за ток със „златни“ начисления за зелената добавка (1243 статии в „Капитал“ за споменатия период от времесъщия този период от време). Газовите доставки, стига печалбите от тях да потъват по сметките на Сашо Дончев. Фармацевтичните далавери, особено когато от тях се облажва Огнян Донев. Примерите са бол и доказват все едно и също – в огледалния свят на Прокопиев журналистиката е лобизъм в частна полза и всеки, който отказва да приеме това, е априори виновен.


 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Войната срещу фалшивите хотелски звезди

Български хотели мамят туристи, като им пробутват фалшиви „звезди” и некачествено обслужване. За да издържат на свирепата конкуренция в бранша и войната за туристи, немалко наши хотели прибягат към, най-меко казано, нелоялни търговски практики.

Да се учиш на родителство

През последните няколко дни все си мисля, че живеем в тъжни и объркани времена. Заобиколени сме от абсурди, пленили ловко родителите в своята паяжина. В пипала, от които сякаш няма измъкване.

Трагедията да си болен на село

Трагедия е да си болен на село. Трагедия е дори да си болен в малкия град. Трагедия е да си пациент в общинска болница. Проблемът не е, че там ще ти затръшнат вратата под носа, нито че ще се налага да плащаш нерегламентирано, а защото нивата на компетентност са ниски, тъй като тези структури не ползват иновативни медицински технологии и модерна апаратура, а лекарите нямат по няколко специалности, както се случва в големия град.