- Напуснал България по време на една от руско-турските войни
- В Брашов помогнал на д-р Петър Берон да издаде „Рибния буквар“
- Напуснал България по време на една от руско-турските войни
- В Брашов помогнал на д-р Петър Берон да издаде „Рибния буквар“
В двора на църквата „Лукач“ в Букурещ, отляво до самия вход, се намира един скромен паметник. Тук е погребан Антон Пан – изтъкнат влашки композитор, поет, писател и фолклорист от български произход, автор на музиката на националния химн на Румъния. Роденият в град Сливен талант има изключителни заслуги за румънската култура и нашите приятели от северната ни съседка му отдават за това нужните почит и уважение.
Със сигурност много малко българи знаят кой е Антон Пан
За съжаление и на север от Дунав трудно ще чуете признание за българския му произход. За да ви разкажем кой e този даровит човек с рождено име Антон Панов Петров, ще посетим Мемориалната къща „Антон Пан“ в Букурещ – един от най-новите музеи в румънската столица, отворил врати през ноември 2018 г. Намира се на улицата, носеща името на композитора, недалеч от църквата „Лукач“, където той за кратко е бил певец.
Къщата е купена в края на живота на Пан – на 20 февруари 1848 г., и е първата и единствената, в която той не е под наем. Тук е живял с третата си съпруга Екатерина (Катинка). Румънските архитекти са намерили интересно решение за музея - един съвременен поглед към живота на Пан от напускането му на родния Сливен до смъртта му на 2 ноември 1854 г. в Букурещ. В къщата няма да видите нито един автентичен предмет на семейството, но въпреки това експозицията е много интересна.
Животът на Антон Пан, преминал в път от поробена България през Кишинев, Букурещ, Брашов и Ръмнику Вълча, е представен в символика на една от музейните стени. Миниатюрна бяла пътна кола се задвижва с ръка по релси и отваря последователно прозорци, в които се разказва хронологично за живота на даровития човек. За нас е особено интересно да се запознаем с началото, започнало от Сливен.
Това, че Антон Пан е роден в българския град е факт, който не се оспорва от никого. Точната дата на появяването на третото момченце в семейството не е известна, но се смята, че е между 1796 г. и 1798 г. Уредникът на мемориалната къща разказва, че майката Томаида е гъркиня, а бащата Пано или Пантолеон (най- вероятно Пантелеймон – б.а.) е румънец от Кишинев. Въпреки че няма запазени архивни документи като доказателство за това твърдение, смятало се така, защото през Руско-турската война 1806-1812 г. семейството напуска Сливен и заминава за Кишинев, където се предполагало, че има роднини. Съществували също и други две версии за произхода на бащата. Едната е, че е бил македонец(?!), а другата – циганин, тъй като се занимавал с бакърджийство. Според изследователя Георге Калинеску Антон Пан знаел толкова добре румънски език, защото баща му бил от румънски произход.
Бялата количка се премества по релсите и отворените прозорци разказват, че Антон напуска родния Сливен в детска възраст заедно с майка си и двамата си по-големи братя, с които се установява в Южна Русия. Бащата умира няколко години по-рано и не е с тях. Най-вероятно напускането на Сливен от семейството е свързано с войната. След края й младият Антон не се връща в поробената си страна и както много други свои сънародници се установява във Влашко, където намира добри условия за прехрана и за развитие на таланта си. В чуждата земя, станала вече негова втора родина, природните му дарби се разгръщат, а творчеството му оставя трайна следа в румънската култура. Първоначално Антон
работи като църковен певец, после става преподавател по религиозна музика
в училища и манастири, а към края на живота си е собственик на печатница и издател. Останал завинаги във Влахия, той променя фамилията си на Пан (Пану) и става известен с нея.
Животът и творчеството на Антон Пан във Влахия са описани много подробно от румънски изследователи и има доста източници, от които може да се почерпи информация. В кратък вариант по периоди е разказано и на музейната стена. Накратко ще разкажем и тук, макар че завидното творчество на талантливия човек от Сливен заслужава отделна публикация.
Антон Пан реформира румънската църковна музика, като внася в нея елементи на националния фолклор. Той е първият главен учител в първото румънско светско училище, открито в двора на църквата „Свети Николай“ в Брашов, което е запазено и до днес и е превърнато в музей. В Брашов Антон се среща с д-р Петър Берон и му помага да издаде през 1824 г. „Рибния буквар“, отпечатан на пресата, намираща се в училището.
В мемориалната къща в Букурещ може да се види печатна преса, подобна на тази, която е притежавал Антон Пан. Оригиналната не е запазена до наши дни. Придобивайки печатница в Букурещ през 1843 г., Пан става един от първите музикални издатели. В нея са отпечатани много църковнопевчески и фолклорни сборници, както и творбите му на румънска кирилица. Талантът от Сливен е написал 27 произведения, сред които „Приказка за речта“, „Щуротиите на Настрадин Ходжа“, и в стихове е разказал за големия пожар в Букурещ през 1847 г. Особено важен е фактът, че Антон Пан е написал по текста на Андрей Мурешану музиката на националния химн на Румъния „Събуди се, румънецо!“, прозвучал за първи път на 29 юли 1848 г. в Ръмнику Вълча. В този град е запазена къщата, в която е живял композиторът и също е превърната в музей.
Талантливият Пан е можел да свири на много музикални инструменти. В експозицията са подредени 23 инструмента от неговото време. За да ни пренесат в онази епоха авторите на изложбата са поставили две устройства от средата на XIX век - праксиноскоп и зоетроп, като анимациите, естествено, са свързани с Антон Пан и с герои от творчеството му. Със слушалки може да се чуят музикалните произведения на изтъкнатия творец. За избата на семейството архитектите също са намерили много интересно решение. Тук са подредени празни бели бутилки за вино, на които са изписани цитати от творбите на Пан или негови мисли.
Изглежда Антон Пан е
бил доста привлекателен за жените,
след като зад гърба си има цели три брака. Два от тях са с девойки, които спокойно са можели да му бъдат дъщери. След като се развежда с първата си съпруга Замфира, с която имат един син, той среща в Ръмнику Вълча 16-годишната Аника. Тя му ражда две деца, едното от които умира на две годинки. След нея в Букурещ Пан се жени за 18-годишната Екатерина, която е с четвърт век по-млада от него. И трите му жени го надживяват. Скоро след смъртта му Катинка създава ново семейство.
От Букурещ се пренасяме в Сливен и търсим големия познавач на историята на града Васил Дечев. Историкът разказва, че родът Панови е един от най-старите сливенски родове. Потомците му са много и сред тях има лекари, музиканти, химици и хора с най-различни професии. Макар че първите регистри в Сливен се появяват много след раждането на Антон Пан, родът е добре проучен и има достатъчно доказателства, че към този род принадлежи и той.
„По всичко изглежда, че Антон Пан е живял в една от най-старите махали в Сливен – Кафтанджийска, тъй като за двама негови родственици – братята поп Никола Панов и Димитър Панов, се знае, че са живели на една и съща улица в тази махала“, смята Дечев. Той обяснява, че в началото на XVIII век в Сливен е имало 11 български махали, сред които е и Кафтанджийска (сега централен Сливен), и девет турски, разположени в южната част на града.
На важно доказателство за българския произход на Антон Пан се натъква проф. д.изк.н. Стефан Хърков, работейки с архива на родения в Сливен композитор Мишо Тодоров (1890-1967). Документите се съхраняват в Държавния архив в града. В своите автобиографични бележки Мишо Тодоров пише: „Сестрата на баща ми (по мъж поп Никола Панова) беше блага и добра жена. Нейният мъж поп Никола Панов е имал брат или братовчед (не зная точно), който като младеж отива в Румъния – там се заселва и остава завинаги. Същият по-късно е известен румънски поет под името Антон Пану.“
По нататък Тодоров посочва, че първата къща на неговите баба и дядо е била в съседство с тази на семейство Панови. „Майка ми обичаше онази къща от своята младост и често ми разказваше спомени от тогавашното време. Тази махала е била чисто българска. Нямало е турци и други чужденци. Такива са живели в отделни махали“, посочва Мишо Тодоров.
„Този цитат няма нужда от коментар. Искам само да изясня, че името на Антон Пан за Мишо Тодоров не говори почти нищо – той дори не е знаел, че Пан е композитор. Поради това не е възможно да бъде обвинен в пристрастие, а още по-малко в съзнателно изопачаване на фактите – честността му е била пословична“, пише проф. Хърков в списание „Българска музика“.
Един от многобройните днес родственици на Антон Пан е Аспарух Панов, който бе депутат в 36-ото Народно събрание. Двамата със съпругата му Надежда са направили много подробно проучване на рода Панови по линия на прадядото на Аспарух – свещеникът Никола Панов. Имат интересен снимков материал и любезно ни предоставят част от него. Няма запазени архивни документи от времето, когато се е родил Антон Пан, но във фамилията се е говорело за техния родственик, който като дете напуснал Сливен и станал известен във Влахия. Най-назад във времето са събрани сведения за братята Никола и Димитър Панови. Каква точно е родствената им връзка с бащата Пано и с Антон Пан поне засега е трудно да се каже с категоричност. Архивна снимка показва една от къщите на Панови в същата тази махала Кафтанджийска, в която са живеели само българи. И махалата, и къщата отдавна не съществуват.
Монитор
