Антоанета Титянова, сестрата на тв легендата: Човекът зад убийството на Татяна Титянова почина от ковид

Антоанета Титянова, сестрата на тв легендата: Човекът зад убийството на Татяна Титянова почина от ковид

През 1995 г. унищожиха повечето материали от делото, за да потулят случа. Ванга каза, че е удушена, поръча да отворим гроба й и това се потвърди. В трупа й бяха натъпкали веществените доказателства, казва популярният журналист.

- Госпожо Титянова, сбъднахте мечтата на сестра си да покажете картините й 33 години след смъртта й. Защо точно сега?

- Сбъднах мечтата на сестра си да покажа таланта й на художник. Татяна искаше да изложи картините си в Бобур, Париж - далеч не съм сбъднала желанието й. Не съм показала картините й, а само незначителна част от тях. Водейки концерт на 21.09.1988 г., потвърждават датата на първата й самостоятелна изложба – 7.11.1988 г. Татяна събра картините си и викна фотограф да ги заснеме. В изложбата бяха показани тези 30 фотоса. Оттогава е и последната й снимка – от 23 септември 1988 г., с бебето, картините, цветята от концерта зад гърба. На следващия ден я намират убита, повеждат дело за „убийство срещу неизвестен извършител“ и полицията запечатва апартамента. В него останаха доста от картините. Част от тях са хвърлени на боклука със статива и боите, които хората събирали. При откриването на изложбата миналата седмица, когато маестро Валентин Стамов реши да погледне картината с автопортрета на Татяна, за да композира, и каза „Искам да усетя енергията й“, с трясък картината падна на земята пред всички. Дори е описано от присъстващите в дневника.

- Каква е истината за смъртта на сестра ви?

- Изведена е в полунощ от дома й заедно с бебето, което е хранено, докато са пребивали майка му и са я удушили. Към 5 часа сутринта са я захвърлили нескопосано зад блока и са оставили кърмачето. На сутринта съседката Янка Савова, тя бе на изложбата, я вижда от балкона и се обажда на полицията с думите „Жена лежи зад блока“. Вика другите съседи. Всички са категорични, че няма отворени прозорци, че Татяна има синини по китките, по шията, че лежи като заспала на 8 метра от блока и няма кръв под нея. Идва д-р Пламен Миланов от „Бърза помощ“ и констатира, че е удушена и няма вид на паднала. По сведение на съдебната медичка – „че има много следи от насилие“, делото е поведено като „убийство срещу неизвестен извършител“. Направен е оглед и никъде не намират следи от Татяна, прозорците са затворените и заковани. Намират парче от колана, не се знае къде е другото и т.н. На местопроизшествието, без да са викани, идват служители от службите, които започват да аранжират трупа и да плашат хората. Сменят се над 10 следователи, които отказват да „самоубият“ сестра ми. Накрая делото го поема съученик на съпруга й и я „самоубива“ от 8-ия етаж. Следователят отказваше да разпитва хората. Затова както аз, така д-р Миланов от „Бърза помощ“, шофьорът, съседите и десетки свидетели пишехме сами показанията и ги носехме, нотариално заверени, в следствието. Така прокуратурата отхвърли твърдението, че сестра ми е „скочила“ от 8-и етаж. Нов следовател я „самоуби“ от 4-ия етаж. И това бе опровергано като невярно. Тогава измислиха „първата“ биомеханична експертиза и хвърлиха сестра ми от 46 метра – от 16-ия етаж, но се доказа, че прозорецът е бил закован и следващото следствие я „хвърли“ от 13-ия етаж. Тогава, в 1995 г., районен съдия унищожава много от томовете по делото, за да го потулят, което е закононарушение. Така делото на Татяна Титянова не е прекратено по давност, а защото следствието и прокуратурата са извършили нарушение на закона. При ексхумацията на сестра ми се доказа, че е удушена – видя се, че подезичната й кост е счупена. Убийството на сестра ми Татяна Титянова и досега е най-големият срам за българската прокуратура.

- Какво ви кара да мислите, че Татяна е знаела, че ще бъде убита?

- Тя говореше и пишеше, че зълва й и мъжът й са „мафия и всесилни“. Има десетки показания на свидетели за заплахите срещу нея – собственоръчно подписани. Дори на изложбата един от операторите, с който е дежурела, разказваше как е чувал заплахи по неин адрес по телефона, как Таня е пребледняла и се е опитвала да запуши слушалката. Пред много хора, както и на мен, преди убийството казваше: „Сега семейният съвет се е събрал да реши какво ще правят с мен.“ На 21 септември – 2 дни преди убийството, казва тревожно на адвокат Китанова, че „са тук и искат да ме унищожат“. В деня преди убийството моли няколко души да се обадят към полунощ да видят как е, но те не го правят. Търси помощ от колежки и влиятелни хора, които имат връзки с Тодор Живков, за да й помогне. Татяна самата е написала за заплахите срещу нея и написаното бе дадено на следователите: „Това са каратисти, няма да им мигне окото да убият човек.“ Често я привикваха разни служители в Първо РУ да я плашат, че ще я затворят, имаше опит да откраднат детето й.

- Какво съдействие е търсила Татяна, за да предотврати злощастните събития и защо не е успяла?

- Не успя, защото родих на 22 септември и Татяна реши да замине след 2-3 дни да се скрие, а те я пребиха и удушиха на следващата нощ, на 23 срещу 24 септември. На 21 септември тя казва на адвокат Китанова, нейна приятелка от детинство и кръстница на Глория, че искат да я убият. Нейният съпруг Петър Китанов бе адвокат по бракоразводното дело на Таня, което тя водеше, и според свидетелка е казвала, че „е събрала документи и ще го вкара в затвора“. Търсела е помощ и от адвокат Иван Китанов, който никога не се примири с мисълта за нейното убийство и не спря да работи по разкриването му. През 1990 г. към него се обърнал италианецът Франческо Граци и казал, че разполага с видеоматериал, свързан със смъртта на Татяна. „Твърдеше, че е станала свидетел на афери у нас и затова е била убита. Поиска 100 000 лв.“ и затова Китанов се обърна към следствието, но то не желае да търси истината за гибелта на Татяна. Татяна е търсела многократно помощ и от адвокат Корнажев, който е неин адвокат при първото бракоразводно дело 1982 г., което спира, защото я заплашват, че ще лъжесвидетелстват в съда, ще й вземат детето. Непрекъснато я привикваха в Първо РПУ да я заплашват. “Сигурен съм. Татяна Титянова бе убита“, категоричен е адвокат Корнажев, което пише в последното си интервю.

- Какво е казала Ванга на майка ви?

- Майка два пъти е ходила при Ванга за Танчето. Първият е седмици след убийството, когато пророчицата казва: „Убита е! Убита е! Отворете гроба, мъртвото ке проговори! Мъжо й защо е бил тука…“ При нас шокът от случилото се бе толкова голям, че ние не се интересувахме кога и как се е върнал мъжът й. Напротив, поканихме го, но той се дистанцира и заведе срещу нас куп дела с цел обогатяване. Например мен ме съди, че в деня на смъртта съм „крала“ вещи. Аз не отидох в районен съд, защото предстояха поредица от операции на бебето ми. Явих се на градски съд и веднага махнаха обвинението, като дадох бележка, че съм била в родилно отделение. Иначе лъжесвидетелката им така ме бе наклепала какво съм „крала“… Направихме както каза Ванга – ексхумация, и се доказа, че Татяна е била удушена – доказа се, че е счупена подезичната й кост, което е 100% доказателство за удушаване. Колкото и следствието да криеше снимките от местопроизшествието, ни намери д-р Миланов от „Бърза помощ“ и заедно с много свидетели даде нотариално заверени показания, че Татяна няма вид на паднала от блока, на 8 метра е, че под нея няма кръв, прозорците са затворени, а по шията й са видни синини от душене, което говори за удушаване. При отравянето на гроба се видя, че с Татяна са погребани и веществените доказателства - халатът, с който е намерена мъртва, е нарязан и натъпкан в трупа.

- Защо толкова години тази смърт е неразкрита? Толкова много се говори и пише, а продължава да е все така.

- Смъртта на Татяна е неразкрита, защото никой нито един ден не работи да търси убиеца й. Още първия ден е наредено да плашат хората да не говорят, да изкарат сестра ми, мен и родителите ми луди, да ни запушат устата. Мъчно ми е за следователя, повел делото като убийство. За разлика от него, сега на един от най-високите постове в държавата е човекът, който бе просто следователче, но я „самоуби“ от 4-ия етаж, което се доказа, че не е вярно – така направи скок в кариера. Прокуратурата до днес – това са 33 години, не е излязла с решение как е настъпила смъртта. Едно е 100% ясно - че Татяна не е паднала зад блока, в който живее. Някои пишат за мистерия. Такава няма. От първия ден се знае, че е бита, влачена и удушена. Знае се кой стои зад убийството й, както и кой го прикрива. Човекът – С.В., почина от ковид тази пролет и знаеше, че е допуснал грешка, но тогава е действал от емоционални подбуди. Има извънбрачен син от поръчителката на престъплението и тя го е манипулирала с невярна информация. Татяна я изгони от дома си и веднага започнаха да я заплашват.

- Наистина ли Дейвид Бауи е искал да се ожени за Татяна?

- Да. Докато Татяна учеше в института за изящни изкуства в Ним, Франция, който сега е превърнат в музей, живееше при наши близки, които имат огромно заведение в елитен курорт на Ривиерата. В средата на 70-те години Дейвид Бауи и тя се запознават там и той е впечатлен от артистичните и художествените й дарби, от красотата й, от нея като личност. Сестра ми пишеше за него в писмата, аз разпитвах другите и отвръщах: „Танче, ама кой е този певец? Никой тук не е чувал за него…“ Времената бяха различни. В България се брояха на пръсти западните изпълнители, които познавахме. Бауи бе поканил Танчето да замине за Англия. Тя имаше виза за 6 месеца, нас никой нямаше да ни пусне през граница. Сестра ми знаеше, че ако остане на Запад, всички щяхме да сме обречени в бъдеще – аз никога нямаше да мога да следвам висше, мама щяха да я уволнят… Всеки знае как се постъпваше тогава.

- Виждате ли някакви съвпадения в смъртта на Краси - голямата дъщеря на Татяна?

- Не, освен човека, при когото е била и влошените й отношения с него. Краси много ни обичаше и насила бе отдалечена от нас. Тя бе първокласничка, когато убиха майка й. Живееше при нас, докато Татяна следваше в Художествената академия. На 19 октомври 1988 г. – 25 дни след убийството, бе грабната от детската площадка, където играеше с други деца. Плаче: „Пусни ме, не те искам“, докато я влачат, вмъкват я в кола и я откарват. След дни е изведена зад граница за години. За случилото се има подписка и целият квартал говореше. Бяхме й казали, че Татяна е заминала. Научава за смъртта на майка си в Сирия 4 месеца по-късно и изпада в тежка депресия. Хора от обекта ни съобщиха как съпругът на Татяна се е прибирал в България преди убийството й под предлог, че Таня е в болница. Има свидетелски показания, че го срещат в София преди убийството й. Него никога не го разпитват, а алибито му е смехотворно - показание на пилота на гражданския полет, който пише: „Познавам Жоро от дете. Той ми почука на вратата на пилотската кабина и от Дамаск до София пътува до мен.“ Звучи нелепо и скалъпено и за 1988 г., и сега. И сега е действащ профилът на Краси във Фейсбук - аз присъствам като приятел, а бащата – не. В Англия службите направиха прецизно изясняване на обстоятелствата около смъртта й. Няма нищо общо с информацията, която се тиражира у нас и с отговора на отговорни институции. Не говоря по случая, защото обещах публично на моята племенничка Глория да не го правя. Последното изречение, написано саморъчно от нея преди смъртта й, гласи: „Боже, помогни да видя сина си!“, който е в Бразилия. Имала е купен билет за София от зълвата Оливера, която се свързва с нашето посолство. Краси не заминава, защото са й скрити личните документи – това ни написа сестрата на съпруга Клебер Оливера.

- Какво сега става с другата дъщеря, с внуците?

- С внука на Татяна от голямата й дъщеря Краси – Рафаел, сме в постоянен контакт. Той живее в малко градче до Сао Пауло, Бразилия, при баща си Клебер. Интересува се от нас, от България, иска да дойде в Европа. Може да видите, че съпругът на Краси – Клебер, поства непрекъснато моите публикации в социалните мрежи и сме в динамична кореспонденция. Съпругът на Татяна е в лоши отношения със съпруга на Краси и детето й Рафаел, което навърши 10 г. Не поддържат контакт с него от 11 години. Колкото до малката дъщеря на Татяна – Глория, от 1988 г. тя бе възпитавана по еничарските правила. 3-месечно бебе е, когато Танчето почина. Гледахме я при нас. Бях кърмачка – родих сина си ден преди да убият сестра ми, но я дадохме доброволно на бащата Георги през ноември 1988 г. с опис на всички вещи, защото той бе единствен настойник и сме спазвали закона. Желаехме да запазим добри отношения за разлика от него. Детето порасна, без да ни познава. В живота съм говорила само веднъж с нея по телефона.

ВИЗИТКА:

Популярен журналист и писател с над 37 г. стаж в печатните медии, където има хиляди публикации с известни български и световни знаменитости

Член на Съюза на българските журналисти, на Съюза на свободните писатели и др.

Има 9 книги, участия в над 10 сборни издания и е носител на наградите „Златното перо“ - за публицистика на СБЖ, „Народен будител“ на ССП, на „Журналист на годината в печатните медии“ и на други български и международни отличия

Наградена е и с орден „България-Русия“

 

Била е главен редактор на редица тиражни издания, водила е авторски колонки и рубрики в няколко всекидневника и списания, автор е над 100 телевизионни интервюта и на десетки радиопредавания в БНР

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ