В исокият философски роман „Антихрист“ на Емилиян Станев се превръща в театрален спектакъл с амбициозната драматизация и режисура на Бойко Илиев.
Високият философски роман „Антихрист“ на Емилиян Станев се превръща в театрален спектакъл с амбициозната драматизация и режисура на Бойко Илиев.
Без всякакво съмнение този почти сакрален текст за богоборчество и боготърсачество, в който всяко изречение е ювелирна сентенция, е тежък кръст както за създателя на постановката, така и за неговите актьори – всъщност би бил такъв за всеки актьор... Но Бойко Илиев и екипът му – Веселин Калановски, Любомир Ковачев, Елена Петрова и Ники Сотиров, са го понесли чисто и честно към премиерата в Нов театър – НДК утре вечер.
Представлението започва и затваря кръга накрая със стария Еньо (Веселин Калановски), който описва житието си, в чиято сърцевина е опитът на човека да си обясни красотата, вярата, плътското, властта и света изобщо – кое е от Бога, и кое от дявола. Неслучайно Емилиян Станев до голяма степен
е смятал романа си за духовна биография
защото всеки повече или по-малко се лута в живота си между добро и зло, светлина и мрак, възвишено и низко. Но дори Бога и дявола не могат да си поделят света, та камо ли човеците... Младият Еньо (Любомир Ковачев) попада по пътя си на различни предизвикателства, ментори и изкушения: баща му – царския иконописец, самия Иван Александър, сакатия монах, патриарх Евтимий, водачът на богомилите, Жената... (Евтимий е Ники Сотиров, Елена Петрова – изкушението и любовта, която копнее да се продължи в нов живот, а Калановски поема всички останали превъплъщения). Всички те по някакъв начин сякаш примиряват двете начала, градящи човешкия дуализъм като страни на една монета, като Бог, който винаги се явява със своя брат Сатаната; само Еньо не може да примири крайностите и изпробва разстоянието между техните граници.
Търсейки познание, той пуска у себе си съмнението
и от наивно момче, послушника Теофил, се превръща в звяр, у когото останалите ще съзрат Антихриста. Както отбелязва старият Еньо чрез думите на Емилиян Станев - „Натрупваш мъдрост и се озоваваш в ада, защото който придобие света, получава и ада“. Но, както констатира актьорът Ники Сотиров извън сцената - „Антихрист“ е апотеоз на Про-Христа. Дълъг път ще извърви героят на Любомир Ковачев (задачата на този млад актьор е най-трудна заради смяната на житейските нагласи, но той се справя), за да открие своята кауза сред защитниците на християнството във времена, когато то е заплашено. И да дешифрира българския манталитет, склонен вечно да отрича, да срива авторитетите. Християнската идентичност на Европа и сега е застрашена, така че текстът на Емилиян Станев в момента звучи не само изключително съвременно, но и пророчески, обобщава режисьорът.
Малцина са дръзвали да правят сценична версия по този роман. В обозримото минало – може би само още Иван Добчев в Пловдив.
Сценографията на новия спектакъл е дело на Тина Арканджели, костюмите - на дизайнерката Тотка Дочева-Тода, великолепната музика с църковнославянски мотиви - на "Исихия", "Ортодокс" и др.
Монитор
