Антична Рациария продължава да разкрива тайните си
12

Археолозите откриха императорските терми на античния римски град, които са най-големите в България и имат  висока архитектурна и експозиционна стойност

Антична Рациария продължава да разкрива тайните си

Разкритите зидове са с дебелина метър и осемдесет, което предполага, че сградата е била монументална

Завършиха археологическите разкопки за тази година в  античния римски град Рациария , разположен край видинското село Арчар. За първа година е започнало проучването на нов обект – императорските терми- обществените бани на античния град.

„Радващо е, че тази година успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази ситуация – на фона на пандемията от коронавирус и забавяне повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата – наистина много сме щастливи целият екип, че успяхме да направим разкопките“, сподели научният ръководител на проучването доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.

Отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лв.  е дало  възможност на античния град да се работи за около един месец.. Около 30 души тази година са участвали в работата на терен, включително археологически екип от шест души, като заместник-ръководители на проучването са доц. д-р Иво Топалилов от Института по балканистика и тракология при БАН и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей – Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

Резултатите от тазгодишните разкопки на Рациария са изключително добри, заяви доц. Здравко Димитров. „В стария работен сектор – централната част на Рациария, на този етап прекратихме проучването, за да може да се премине към временна консервация и реставрация на разкритите структури“, каза той и отбеляза, че този сектор вече позволява кандидатстване с проект за социализация и за развитието му в културно-туристически център.

„Започнахме работа в един нов сектор – римските императорски терми“, посочи ръководителят на археологическото проучване. Той обясни, че данни за местоположението на термите има още от 70-те години на миналия век, когато учени от университета в Болония, съвместно с археолози от видинския музей, започват проучване в античния град. Обектът е с  висока експозиционна стойност, категоричен е доц.д-р Здравко Димитров.

Предполага се , че  разкритите императорски терми са най-големите  в цяла България

На база на направена от българо-италианския екип аерофото снимка, се предполага, че това са най-големите терми от императорски тип в цяла България – подобни са на термите в центъра на Варна, които в момента са превърнати в музей, обясни доц. Димитров. „Но като площ са по-големи от термите във Варна  – разположени са между 7 и 8 дка, на юг от пътя за село Държаница,  където са разположени  тези големи бани“, допълни ръководителят на разкопките.

Тази година проучването е стартирало в една територия от 250 кв. м – археолозите смятат, че са открили част от двора на имперските терми, както и едно помещение, за което предполагат, че е възможно да е т.нар. фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче тепърва ще се уточнява, когато разкопките продължат в следващите археологически кампании, обясни доц. Димитров.

„Градежът е опус микстум – дялан камък и отгоре няколко реда тухли, това е характерно за IV-V век строителство, по-късния период“, обясни археологът Илко Цветков. Той допълни, че освен част от двора и от помещения, са разкрити и два реда стилобати – каменни квадри, върху които са стъпвали кръглите бази на колоните, оформяли колонада. „За радост иманярите не са могли тук да разбият с машините, с булдозерите и голяма част е запазена in situ – на място“, обясни археологът от РИМ – Видин.

До първия стилобат има запазена част от голяма колона – нейният диаметър дава основание на археолозите да предполагат, че сградата е била с внушителни размери. Това се подкрепя и от дебелината на стените. „Зидовете са с дебелина метър и осемдесет, което предполага, че сградата е била монументална“, заяви Илко Цветков.

„Периодът, който досега излиза, е IV и V век – де факто, това е т.нар. уширение на античния град. Все още не знаем дали тези терми са съществували през ранния период – II-III век“, обясни археологът. Тепърва трябва да продължат проучванията на разкрития участък в дълбочина. „Може да има и ранен строителен период, който да е II век, а това, което сме открили в момента, да е надграждане и преустройване“, обясни археологът от РИМ – Видин.

Терените  върху които се работи  са общински, което дава значителни възможности през следващите години проучваната територия да бъде разширена, обясни Илко Цветков.

Основният  въпрос, който стои на дневен ред е опазването на античния град Рациария, от по-нататъшни иманярски набези.

Уверенията, които археолозите са получили, са, че и занапред ще бъде осигурена охрана на обекта. „Имаме пълната гаранция на кмета на община Димово г-н Славчев и на новия кмет на село Арчар, че в Рациария ще има постоянно пазачи, назачени от общината. Всеки ден полицаи правят по няколко пъти обходи. Институциите си изпълняват ангажиментите и мисля, че би трябвало да се опази това, което проучваме“, отбеляза доц. Здравко Димитров.

Императорските терми – обект с висока архитектурна и експозиционна стойност

Въпросът с опазването на обекта е особено важен, защото в бъдеще той трябва да се  реставрира и социализира.  „Трябва да се хвърлят усилия в проучването на тези императорски терми, защото те са много интересни и добре запазени. След като се разкрият археологически структури, това вече предполага кандидатстване с проект за реставрация, консервация и социализация на обекта – което е особено важно, да има визия и да може да привлече туристически поток“, обясни Илко Цветков.

„Радваме се, че започнахме работа в нов сектор на Рациария – един нов голям архитектурен античен комплекс, който в рамките на следващите 20 години съвсем спокойно може да се работи и който със сигурност има голяма експозиционна стойност. Зидовете, които разкриваме са  перфектно запазени. Това е най-добрият архитектурен градеж, който досега имаме разкриван в Рациария“, категоричен е ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров.

   Според него, при наличие на едно по-сериозно финансиране, за период от четири-пет години ще може да се търсят възможности и за социализация на императорските терми. А установените запазени масивни архитектурни елементи са основание да се очаква по-сериозно финансиране от страна на държавата, посочи археологът. „Това беше една от нашите цели, когато започнахме проучвания на новия обект. По новата система за кандидатстване за целева субсидия на Министерство на културата една от основните точки, по които се определя финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на императорските  римски терми в Рациария е един от най-големите в България и самата запазеност на зидовете е наистина много добра. Ние ще докладваме това пред Министерство на културата през следващия археологически сезон, с което се надяваме да бъдат отпуснати още повече средства за по-бързото и по-сериозно разкриване на обекта“, обясни доц. Здравко Димитров.

Продължава проучването на предполагаемия храм на Диана 

За четвърта поредна  година един от подобектите в  антична Рациария, на които археолозите работиха, е обществена сграда, за която се предполага, че е била храм, посветен на римската богиня Диана. „Основната идея на тазгодишните разкопки беше да проучим една обществена сграда, която смятаме, че е храмът на Дияна – предполагаме това поради два открити надписа в непосредствена близост, от една страна, и от друга страна – поради масивността на запазените градежи, които са в субструкция (основи, част на сграда, която се намира под земния слой/ обясни доц. д-р Иво Топалилов от Института за Балканистика с център по тракология при БАН.

Тази година археолозите са се концентрирали единствено в рамките на самата сграда, така че да успеят да установят нейните размери и планировка. „Успяхме да проследим южния фасаден зид на този храм, което ни дава увереност да предположим и размерите на самата сграда – в посока север-юг е пет метра“, обясни доц. Топалилов. Археологът допълни, че сградата не е с големи размери, но е сходна с малките храмове на капитолийската триада в колония Улпия Ескус.

Сред намерените находки са две, свързани с архитектурната декорация на сградата – става въпрос за фрагменти от капители от коринтски тип. „Двете находки без съмнение показват, че става въпрос за храм. Датировката е от II век , което съвпада с надписите от времето на Адриан, от времето на Антонин Пий, от времето на Марк Аврелий, за когато знаем, че съществува самият храм“, обясни доц. Топалилов. „Самата сграда е разрушена още през древността – това е един аргумент, че става въпрос за религиозна сграда, която е езическа и християните в последствие разрушават и засипват, за да се заличи споменът за нея“, допълни археологът.

Разкопките потвърждават наличието на раннохристиянски некропол, който е разположен върху останките на античната обществена сграда. „Това е напълно нормално – раннохристиянските храмове са разполагани върху древните храмове, използвайки свещеността на мястото, и около тях се развиват некрополите“, посочи археологът.

Тази година археолозите са намерили пет раннохристияски погребения, като в едно от тях е открит почти цял скелет. Това се случва рядко – много често археолозите намират отделни кости или само череп, тъй като гробовете са разкопани от иманяри, търсещи ценности. Макар че по принцип в раннохристиянските гробове не се е слагал гробен инвентар и досега такъв не е откриван при проучването на този некропол, посочи доц. Топалилов. „Всички раннохристиянски погребения, които имаме тук, са еднотипни. Телата са поставени в гробна яма, в някои случаи върху основа от тухли. Изток-запад е ориентацията на тялото, като главата е на запад – тоест винаги гледа на изток, и ръцете са отстрани до тялото, изпънати, не са скръстени“, обясни археологът.

От оскъдните до момента данни, предположението е, че некрополът може да се датира от втората половина на V век или, по-скоро, от VI век. „След хунските нашествия, когато Рациария изключително силно пострадва, има един период на възстановяване, по времето на Анастасий, но анастасиевата Рациария не е с този предишен блясък – напълно нормално е некрополите да „завладеят“ част от територията на стария град“, отбеляза доц. Топалилов.

За тази година разкопките на този обект приключват, но идеята е догодина работата да продължи, като се влезе в дълбочина. „Оказва се, че тук преди началото на II век е имало селище. Това селище е много любопитно, тъй като ние търсим стария лагер – търсим инфраструктурата, свързана със стария лагер. Защото този военен лагер трябва да има определена инфраструктура, той трябва да бъде поддържан“, обясни доц. Топалилов. Допълни, че събраните до момента данни дават основание да се предположи, че още преди времето на император Адриян на това място е имало кирпичено селище, каквото е логично да е съществувало, за да обслужва военния лагер. Археолозите са установили, по намерения отухлен кирпич, че това селище е било опожарено, но основната неизвестна е от кого. „Знаем, че по време на Дакийските войни даките преминават Дунава и е възможно при някой от тези набези да е опожарено това селище, но тепърва ще се проучва“, отбеляза доц. Топалилов.

Той допълни, че има още много работа – както в района на храма на Диана, така и в останалата част на Рациария. Но въпросът опира основно до финанси – отпусканата от държавата субсидия позволява всяка година разкопките да продължават, но нейният размер е доста ограничен. „Трябва да има специална политика от страна на държавата. Примерно в рамките на 10 години да се работи по 3-4-5 месеца тук, за да можем да изчерпим иманярските пластове, които са нарушили града и да разкрием това, което е запазено отдолу. За да имаме изключителни резултати, поне в рамките на 5, ако не и 10 години трябва да бъде целенасочено финансирането за Рациария“, категоричен е археологът.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.