Анна Монова:  Живият театър ще оцелее

Анна Монова: Живият театър ще оцелее

За 3 месеца нереализираните ни приходи възлизат на повече от 204 500 лева, казва директорът на Театър 199 „Валентин Стойчев“

"В морален план щетите са неизчислими – прекъснахме общуването между творци и зрители"

- Г-жо Монова, преди няколко сезона вашият театър получи приза на Министерството на културата, който се връчва на ежегодната церемоня за наградите „Икар“ на Съюза на артистите, за най-добре менажиран драматичен театър. Как се менажира успешно един малък театър по време на пандемична криза?

- Призът е за постигнати високи резултати в областта на театралния мениджмънт и творческата дейност. Театър 199 е трикратен носител на тази награда – през 2006 г. при учредяването й, през 2016 и през 2018 г. Но по време на извънредното положение нямаше какво да се менажира. Всички театри бяха затворени, замлъкнали и тъжни. След поетапното отпадане на ограниченията се опитваме възможно най-бързо, макар и плавно, да възстановим работата си. Всъщност така процедират всички колеги. Надявам се, че от есента ще можем да влезем в нормалния си ритъм.

- От независимия арт сектор бързо изчислиха загубите си от неиграни представления в месеците на извънредното положение и забраната за масови културни прояви. Държавните театри също губят, макар заплатите им да са осигурени. Какви ще са щетите за Театър 199 от осуетения сезон?

- Ако се базираме на същия период през 2019 г. и проекто-програмите на театъра от 8 март до края на май тази година, то нереализираните приходи от неизиграните представления в София и в турнета възлизат на малко над 204 500 лева.

Имахме селекции за фестивали в страната, имахме планирани гастроли, имахме и номинации за наградите „Икар” и „Златен кукерикон”, които не се състояха.

В чисто етичен и въобще морален план щетите са неизчислими. Прекъснахме общуването между творци и зрители.

- Беше ли за вас и екипа ви този период тежък в психологическо отношение? Получихте ли морална подкрепа от вашите артисти?

- Разбира се, беше не по-лек, отколкото за всички. Но ние сме много сплотен екип. В нашия театър няма творци на трудови договори, работи се на проектен принцип. Хората от екипа са художествено-технически специалисти и административни кадри. Поддържахме непрекъснато връзка помежду си, помагахме си, виждахме се няколко пъти в двора на театъра при съблюдаване на всички предпазни мерки. По-голямата част от актьорите също проявяваха внимание, разбиране и съпричастие към общото ни мазе. Естествено, дистанционно. Лично за мен отминаващият период беше време на вглеждане в другия – и най-близкия, и по-далечния, на преоценка на собствените категории и стойности. Първоначално чисто емоционално и дори физически той беше възприет като начало на някаква почивка, но скоро след това психиката на хората наистина пределно се натовари. И това ме накара да се вглеждам и в подробностите, да съм по-внимателна...

- Размразяването на театралния живот лека-полека започна. С какво най-напред ще се усети то във вашия афиш?

- На 12 юни театърът трябваше да отбележи 55-ата си годишнина както подобава – с премиера на награденото заглавие от последното издание на конкурса ни за съвременна българска камерна драматургия на името на Славка Славова, с юбилейно печатно издание, с един театрален фойерверк. Спечелилият текст е на актрисата Елена Телбис и е изключително талантлив. Имахме екип, графици, срокове. Много се надявам премиерата да може да се състои в рамките на календарната година или поне в следващия сезон. В сегашната ситуация ще акцентираме върху датата 12 юни основно с две събития – ще вземем отливки за Алеята на славата пред театъра на още четирима от любимците на публиката: Мария Сапунджиева, Стефка Янорова, Владимир Карамазов и Стефан Вълдобрев. И ще отворим вратите на театъра за първото представление след престоя. На 12 юни от 20,00 часа на сцената ще излезе Ива Тодорова в авторския си моноспектакъл „Приятно ми е, Ива!”, а на 13 юни можете да видите едно от най-новите ни заглавия – „Хаос” от Мика Миляхо, с режисьор Марий Росен и с участието на Йоана Буковска-Давидова, Елена Атанасова и Радина Думанян. До края на юни има планирани спектакли на закрито с по-малко участници в екипите и с актьори, които са дали съгласието си да стъпят на сцената при действащите към момента условия. Както обикновено театърът ще работи и през месец юли.

- А кои проекти, предвидени за по-ранен етап, сега, заради променените обстоятелства, ще трябва да почакат?

- Всички предварително планирани до края на следващия сезон проекти ще претърпят реорганизация и отлагане във времето с около 4-5 месеца. На първо място е проектът, по който работехме до 13 март – „Фернандо Крап ми е написал това писмо” от Танкред Дорст, чиято премиера беше планирана за 9 април. В творческия екип са режисьорът Иван Урумов, сценографът Мария Диманова и актьорите Иван Радоев, Ели Колева, Стоян Младенов и Любен Чаталов. Репетиционният процес ще бъде възстановен през следващата седмица и ако няма катаклизми, премиерата ще се състои в края на септември. Проектът, който споменах преди малко – „Боклук” от Елена Телбис, е следващото заглавие, което очаква своето придвижване.

- Почти всички ваши колеги се ориентират към открити пространства, където да продължат живота на сезона, тъй като там рестрикциите са по-малко. Вие намерихте ли своята лятна сцена и какво планирате да покажете навън?

- Намерихме подкрепа в лицето на Столична община, за което съм много благодарна. В момента очаквам потвърждение или корекция на изготвения миналия месец график на възможните открити сцени на територията на София за летните месеци. В края на юни е договорено едно представление на „Чамкория” по Милен Русков със Захари Бахаров и с режисьор Явор Гърдев в летния театър в град Сандански.

- Как си представяте публиката, която ще влезе в театъра след месеците на карантина? Смятате ли, че ще има отлив заради страха от вируса или ще има наплив заради дългата липса и създалото се настроение за подкрепа на живото изкуство?

- Трудно е да се отговори еднозначно. Билетната каса на театъра отвори в сряда сутринта и до момента резултатите са изненадващи за мен – има повече продадени билети, отколкото желаещи да им бъдат възстановени сумите от закупените. Лично за мен вашият въпрос поставя два други основни въпроса, които са следствие от претърпения шок. Първият въпрос е кой и защо прави театър? Дали от вътрешна потребност или го упражнява като занаят? И това стана ясно от реакциите на актьорите, към които се обърнах при съставянето на програмата за месец юни. Голяма част от тях се съгласиха да играят при съответното редуциране, но имаше и такива, които категорично отказаха по лични или обективни съображения. На следващо ниво идва въпросът кой и защо гледа театър? За мен отговорът е в необходимостта от директно общуване и съпреживяване, от дишането заедно и сега, от магията на живия театър, от изживяната емоция и усещането за съпричастност. Всичко е формулирано от Аристотел в античността – театърът е страх и състрадание.

- Доста театри излъчиха и излъчват онлайн постановки, вие – не. Какво е мнението ви за тази форма на компенсиране на невъзможността за директна среща между изкуството и неговите почитатели?

- Надявам се, че с отговора на предишния въпрос отговорих и на този. Живият театър ще оцелее.

- Как ще подредите зрителите в залата за първите представления?

- В нашия театър продаваме местата през 2 стола, защото се оказа, че разстоянието от един до друг стол е 1,10 м. На хора, които искат 2 или 3 билета и гарантират, че са семейство, продаваме места едно до друго. Съответно следващите, които идват, ще са през 2 стола и през ред. В сегашните условия максималният капацитет от зрители, които могат да влязат при 169 места, е 51 души в най-добрия случай.

- В какво според вас се състои магията на Театър 199? Той винаги е бил много специален за театралите – и артисти, и зрители. Защо?

- Просто в него всичко се случва по собствена воля и всеки се чувства на мястото си. Театралният организъм автоматично отхвърля онези, които не се вписват в него.

Искам за финал да благодаря на всички от екипа на Театър 199 „Валентин Стойчев”. Благодаря ви, колеги! Много е важно в момента да се запази екипът на театъра, доколкото обстоятелствата позволяват. Ако има финансови рестрикции и се наложи да се разделям с хора, това би било изключително трудно решение, защото всички са професионалисти, отговорни, лоялни, колегиални и те го доказват всеки Божи ден. Засега нещата изглеждат оптимистично, но какво ще стане по-нататък никой не знае...


ВИЗИТКА

* Анна Монова е родена на 24 май 1964 г. в София

* Завършила е Средно специално училище за сценични кадри в Пловдив – единственото за времето си на Балканския полуостров, а след това българска филология в Софийския университет

* Защитава магистратура по мениджмънт и маркетинг в УНСС

* Започва работа като помощник-режисьор в Учебния театър на НАТФИЗ, където остава 11 години

* През 1993-та е поканена в Театър 199 от тогавашния директор Валентин Стойчев, работи като драматург и зам.-директор до неговата кончина през 2007 г.

* От 2007 г. е временно изпълняващ длъжността директор на Театър 199 „В. Стойчев“ и вече 3 мандата е на този пост след 3 последователно спечелени конкурса

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.