Ани Ангелова: Наши ученици проучват пазара, готвят се за предприемачи

Ани Ангелова: Наши ученици проучват пазара, готвят се за предприемачи

Кът с пейки и библиотека ще мотивира децата да четат

Обучаваме бъдещи озеленители в Клисурския манастир, казва в интервю за "Монитор" директорът на СУ „Иван Вазов“, Вършец

- Г-жо Ангелова, в СУ „Иван Вазов“ стартирахте кампанията “Модерно е да си грамотен“. Чия е идеята и каква е крайната цел?

- Идеята е на учителката по български език и литература Румяна Илиева, като по-късно кампанията беше подета от целия колектив. Ученическият съвет и неговият ръководител решиха да направят кът с пейка и библиотека, за да има къде децата да сядат с книга в ръка. По този начин четенето ще присъства извън учебно време. Проблемът с ограмотяването стои навсякъде, най-вече в училищата с висок процент ромски възпитаници. Надяваме се с помощта на различни кампании да ги привлечем и да направим по-атрактивно самото четене.


- Докога ще продължи кампанията?

- Дейността по изграждането на кът ще продължи до Нова година, след което ще започнем други дейности. Вече имаме дарители на книги и ще можем да направим в класните стаи кътове. В тях според възрастовата група и интересите учениците ще имат достъп до литература, която да е различна от учебната. Имаме и благотворителни кампании, свързани с Коледните празници. Ще направим базар и концерт за събиране на средства за нуждаещите се деца от училището и града. Миналата година подпомогнахме две семейства от Монтана, събрахме около 9000 лв. Тази година имаме идея за подобряване условията в училище, ако средствата не се наберат, ще добавим от други благотворителни кампании.


- При вас се обучават ученици в различни профили и професии. Обмисляте ли въвеждането на дуално обучение в училището?

- Да, кандидатстваме и очакваме да бъдем одобрени през следващата година и да въведем дуално обучение в една паралелка с две професии. Едната ще обслужва водни процедури и водна терапия, другата част от класа ще бъдат готвачи. Градът ни е доста посещаван и изпитва недостиг на кадри по отношение на балнеолечението и храненето. Надявам се това да е мотив за учениците, тъй като те много лесно ще си намерят работа. Освен това, според нас за тези, които не са академично настроени, т.е. интересуват се от практическата част на обучението, това ще бъде добре. Разговаряли сме с местни хотелиери, с Община Вършец, които също ще ни помогнат за осъществяване на самото дуално обучение чрез предоставяне на база.


- Партнирате си с монахините от Клисурския манастир. В какво се изразява съвместната ви работа?

- Имаме професионална паралелка техник озеленител и когато кандидатствахме за нея, трябваше да намерим по-голяма база. Тогава се обърнахме към Клисурския манастир в лицето на архимандрит Антим, който каза, че няма проблем и учениците са добре дошли в манастира, когато имат необходимост от практики. На място се провеждат обучителни екскурзии, те разполагат с много добре устроена градина с интересни растителни видове. Манастирът е женски, монахините са много отзивчиви, помагат на децата. Самият архимандрит Антим е любезен да идва ежеседмично в училището за т.нар. неделно училище. Обучението се провежда по желание на родители и ученици от първи до четвърти клас. Обучават се в моралните ценности на християнството, което се отразява изключително добре на децата. Вече трета година работим заедно, посещаваме самия манастир. Добре е заниманията да започнат от най-малките, те носят този заряд и когато пораснат. По трудно се култивират християнските ценности у по-големите.


- Добре ли ще е въвеждането на задължително обучение, свързано с религиите?

- Не смятам, че е необходимо задължителното обучение по религия. Може би по етика и морални ценности , макар и като свободно избираема подготовка. Когато нещо не е задължително и е направено атрактивно, привлича хората. Според мен това е начинът. Когато нещо е задължително, то отблъсква.

- Друга интересна практика – ученическата компания, каква е нейната дейност?

- Учениците с профил предприемачество от девети и десети клас участват по желание. Те се обучават, имат първоначален капитал, с който си закупуват определени материали, проучват пазара - какво може да бъде продадено. По този начин получават тренинг за бъдещо участие на пазара. Доста интересно е за тях. Тази година участваха във Враца на едно състезание на ученически компании, където представиха собствена продукция. Ние се спряхме върху производство на ароматизирани свещи. Важното е децата да са мотивирани и да имат реална представа от пазара на труда, да са участвали във всички манипулации, процедури – целият процес да премине през всяко едно от тях. Тогава нещата не са изкуствени и обучението има смисъл. Не бих казала, че са готови за собствена фирма, но поне имат известен опит. Ако това е нещото, което биха желали да правят, имат представа за нещата, които трябва да се случат – къде да попитат, какво трябва да имат като база и насока. Т.е. има известен опит, който е добър като основа за по-нататъшно развитие.


- Въвели сте интердисциплинарни уроци като иновация във вашето училище. По какви предмети са те?

- Вече четвърта година сме иновативно училище и имаме две направления. Едното е въвеждане на мултидисциплинарни уроци, т.е. това е проектобазирано обучение, при което даден проблем по един предмет се разглежда и от останалите предмети. Да кажем в един урок, в една защита на такива проекти може да участват от два до 7-8 учебни предмета. Учениците работят по конкретни задания и накрая имат публична защита пред съучениците си от цялото училище, външни гости, родители. Това е мотивиране на презентационни умения. За мен е най-важното, тъй като знанията в днешното време могат да се намерят по различни канали, но това да се изкажеш и да защитиш своята теза е най-важното. Те правят точно това. Колегите работят в общност, научаваме се да работим в екип. При учителите доскоро подходът беше по-индивидуален и класната стая беше непревземаема крепост. Сега нещата са различни и мисля, че има добри постижения. Този проект на базирано обучение е твърде мотивиращ и разнообразен за учениците, един вид излизане от традиционната класна стая.

- По-лесно ли се задържа вниманието им по този начин?

- В един час има по 7-8 дейности, включително и изработване на някакъв продукт. Дали той ще бъде комикс, табло или схема, мисловна карта – няма значение. Ангажирането им в 7-8 дейности грабва вниманието и може да ги задържи по-дълго време. Другата част иновациите е обновяване на нашата вътрешна среда. Тук използваме работата си по различни проекти, за да си финансираме това облагородяване. Учениците и преподавателите направихме мебели с палети във фоайетата и се получи добре. Много ефектно и приятно е.

- Трябва ли да се поразчупи и останалата част от класните стаи?

- Няма как да ги променим така, както ние бихме желали, но можем да направим нещата по-интересни в рамките на тази архитектура, която съществува. Би могло да се използват няколко стени за проекция, за писане; да се направят малки острови, в които да работят децата. В дворното пространство работим по външна класна стая. Това, което имахме досега – учителят и учениците пред него в редички, не е най-добрият начин, въпреки че и той се използва. Все по-често учителите измислят друг начин за групиране на децата, използват задания в облак, възможност да презентират темите, по които преподават– за мен това е голям напредък. В нашето училище нямаме прием, т.е. който е пожелал, е добре дошъл, нямаме селектиране – да кажем над 4 или над 5. Трябва да работим с всички ученици – както с тези, за които българският език не е майчин, така и с академично настроените хлапета, които имат голямо желание да постигат резултати в различни състезания. Това е начинът – екипна работа, при която всеки един намира мястото си. Този, който не е много добър в дадена област, може примерно да се занимава с логистика на процеса, но той ще е спокоен, че е участвал наравно с другите съобразно своите възможности и получава уважението на останалите. Всяко дете е намерило по собствено желание мястото си и е спокойно, че ще свършило работата си както трябва.

- Подкрепяте силната страна на всяко едно дете.

- Те трябва да знаят, че всеки един може нещо. Това трябва да се улови, за да има позитивизъм. Ако няма позитивизъм и ако има страх от изява, няма да се получат нещата. Имаме прекрасен театър на професионално ниво. Преди няколко години поканих в училище професионални режисьори от Врачанския театър, за да говорим. Те се съгласиха и предложиха кастинг за дадена пиеса, но децата се срамуваха. Вече нямат срам и притеснение да излязат пред другите и да говорят. Научават голям обем от текст, играят, забавляват се. Един от учениците ни две години беше в класа на покойния вече Стефан Данаилов, а подготовката му основно бе участието в нашите театри. Това е много голямо признание. Скрити таланти. Дори те самите не осъзнават, че могат. Имаме и духов оркестър, който няма второ място, където и да е участвал. Макар и в провинциално училище, без подбор на деца, ако се работи индивидуално и с желание, се получават много добри резултати, оценени от специалисти в определената област. Това е много зареждащо и мотивиращо.

- Как въвличате родителите в работата си?

- Каним ги, когато децата се представят. Когато родителите виждат, че детето им участва, справя се много добре и получава поздравления, за тях това е изключителна мотивация. Проблемът е да проявяват интерес не само когато техните деца имат изява, трудното е да ги вкараме в училище. Следващите иновации ще бъдат в областта на работата с родителите. Ако привлечем родителите, ще спечелим много повече – децата.


Визитка:

Завършила е биология в ПУ „Паисий Хилендарски“

Директор на СУ „Иван Вазов“ във Вършец от 1998 година

Залага на холистичното образование на учениците

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.