Англичанин от Брайтън стана Цар на лютеницата в Куртово Конаре
7

За първи път на празника на чушката и домата:

Англичанин от Брайтън стана Цар на лютеницата в Куртово Конаре

Сладко от люти чушлета – хит на феста

Скот Ламбоурн от британския град Брайтън грабна тазгодишния приз за най-вкусна домашна лютеница в пловдивското село Куртово Конаре. Той съвсем заслужено се окичи с титлата „Цар на лютеницата”, като така отвя достойната конкуренция в лицето на 13 местни дами. Призът за първи път от 10 години, откакто съществува Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти, се връчва на мъж и то на чужденец.

Скот обаче твърди, че си е българин, защото от 15 години живее в селото. Лютеница прави от 2 години, каза той за Агенция „Монитор". В селото има ферма за плодове и зеленчуци, а преди години е имал гъбарник, но е фалирал. След това е стартирал отново, буквално от нулата и е направил фермата за зеленчуци и плодове. Не смята да се изселва от Куртово Конаре, защото харесва и близостта с Пловдив, където участва и на фермерските пазари. Български владее прекрасно, освен говоримо и писмено.

Другият хит на празника бе с изключително странен сладко лют вкус. Конфитюрът от люти чушлета бе дело на Николина Ризва, която участва за първи път във феста. „Вкусът е странен, наистина, но е страшно вкусно, ако се яде с кюфте или с кебапче”, казва Николина. Тя е категорична, че рецептата й е тайна и няма да я даде на никой външен на семейството й човек. „Опитаха се домакини от селото да направят такова сладко, но не успяха. Моят съпруг е грък и ако знаете само колко много бурканчета от това сладко са изпратени за Гърция. Постоянно искат оттам и им носим”, се смее Николина Ризва. Казва, че прави странното люто сладко от 4 години, но предимно за семейството и приятелите си. Сладкото може да бъде и много люто, което си зависи от вида чушлета, но може да се направи и така, че съвсем леко да гъделичка езика. Бурканче от сладкото от люти чушлета в Куртово Конаре се продаваше за 4 лева.

По време на феста, освен Царица на лютеницата, жури определи и наградите за: най-атрактивен щанд, най-голям домат, най-голям пипер, най-красива кукла, изработена от домати , чушки и др. плодове и зеленчуци, най-вкусни домашни консерви от зеленчуци, най-вкусни традиционни ястия в различни категории – месни, безмесни или тестени. Новият конкурс на феста бе Гевгирът на баба” – за най-стар и интересен гевгир, на който нашите баби са правили лютеница, казват организаторите.

Журито отново тази година бе с международно участие и с две университетски преподавателки.Американката Линдзи Фолтц, която е социален антрополог, изследовател на храни и преподавател в университета в Сиатъл, е част от екипа, който определя най-вкусно направената лютеница. Сред членовете на журито е и главният асистент в катедра „Етнология” в ПУ „П. Хилендарски” Елица Стоилова. Те избират най-вкусната домашно ситносмляна лютеница по вкус, без да знаят чие производство е даденото бурканче. В съдържанието му обаче със сигурност няма Е-та, казват хората от селото.

Прочутата школа „Духовно огледало”, която изработва кукли, пана и различни сувенири от царевична шума, показа своите произведения на гостите на феста. Наред с това преподавателят в школата Маргарита Момчилова обучаваше желаещи в различните работилници и с различни материали.

Участниците в „Куртово Конаре фест” обикновено надхвърлят 500 души. Сред тях са артисти, певци, фолклорни групи, фотографи и художници от цялата страна. Лютеничарките, както наричат в селото майсторките на вкусотията, са около 12-13 местни дами, които се борят за наградата „Царица на лютеницата” със свое производство ситносмляна лютеница. Още преди фестивала майсторките дават свои бурканчета с продукцията си, които биват номерирани от журито. Името на лютеничарката остава неизвестно до самия край на конкурса, което гарантира обективността на приза.

Фестът в Куртово Конаре тази година е подкрепен и от фондацията „Пловдив 2019” с финансиране на два проекта. Единият е „Куртово Конаре Фест-сцена за съвременно изкуство”, по който се подпомага част от концертната дейност по време на фестивала, занаятчийски щандове и кулинарни изяви в съботния ден. Вторият проект – „Културното наследство на маджирите” е свързан с поминъка и културата на преселници в селото от началото на 80-те г. на 19 век. Благодарение на този проект гостите на феста можеха да видят фото-изложба със стари снимки на площада, както и да присъстват на лекция, изнесена от Борислав Сандов за конопа и неговото приложение в миналото и днес. Производството на коноп е бил част от поминъка на маджирите. На площада в селото имаше и тематична шатра за храните и занаятите на маджирите. В нея всеки можеше да изпробва да работи с от коноп и да опита от гозбите на маджирите.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.