Банките ще могат да се възползват от чуждестранен капитал, а кредитите ще поевтинеят, казва в интервю за "Монитор" евродепутат от ЕНП/ГЕРБ

- Г-н Новаков, има ли повод за притеснение от въвеждането на еврото? Само преди няколко дни дори Стив Ханке, който се смята за бащата на валутния борд, заяви, че България не бива да се присъединява към единната европейска валута, имаше и смут в обществото. Защо се получи така?

- Според мен еврото е застрахователната полица на България срещу повторни банкови фалити и финансови катастрофи, които сме виждали в миналото. За мен са безпочвени обвиненията, че има шанс страната ни да влезе с курс на валутата, различен от този, който е в момента. В Народното събрание бе прието, че България ще бъде приета в т.нар. чакалня на еврозоната с настоящия курс. Не бива да има спекулации по този въпрос. Мисля, че единственият път страната ни да се развива като пълноценен член на ЕС е през Еврозоната. Всички държави, които са част от нея, без изключение, сега бележат икономически ръст, понижаване на безработицата и повишаване на доходите. Няма повод да мислим, че у нас ще се случи нещо различно.
- Изключвате риск за икономиката? Нужна ли е все пак информационна кампания, която да разсее съмненията на хората?
- Разбирам страховете на хората напълно. Когато си преживял Луканова и Виденова зима, видял си какво се случва с пирамидите в България през 90-те години, а левът е преживял тотално обезценяване, е естествено да се притесняваш. БСП се опитаха да се заиграят със страховете на хората, а това е безпочвено. Тук говорим за присъединяване към най-силните икономики. Нито една държава, която досега е била част от Еврозоната, не е отправяла желание да я напуска. И когато някой дава примери с Полша и Унгария, които не са членове, трябва да обърнем внимание, че в същото време в Еврозоната са Белгия, Холандия, Германия, Франция. Заради стриктния надзор, който има върху еврото, това е застраховка срещу повторението на кризите, които България е преживяла в началото на 90-те години. Нещо повече - еврото като валута говори езика на чуждестранните инвеститори. Няма валутен риск, а държавните финанси са под контрол. Банките ще могат да се възползват от чуждестранен капитал, а кредитите ще поевтинеят. Ставаме част от разплащателния механизъм в евро, така че ще има намаление на таксите там. Еврозоната и политически е ядрото на ЕС, затова ще има инструменти за допълнителна защита и растеж в бъдещето.

- Как си обяснявате тогава, че се заговори за тайни споразумения и едва ли не, че на България са поставени дискриминационни условия?
- Това звучи доста конспиративно. Не може да има тайно споразумение с 19 други държави. Не съществува такова нещо.

- Искам да засегнем и една друга важна тема, по която сте активен. Какво предстои по пакет „Мобилност“? И какви са очакванията ви след Брекзит?
- Предстои гласуване на второ четене в пленарна зала. А както правилно отчетохте, вече в Европарламента има по-малко депутати.

- Ще промени ли нещо това самото гласуване?
- Не искам да създавам напразни надежди, но е факт, че британските депутати гласуваха в подкрепа на пакет „Мобилност“. А 50 гласа си е съществена разлика. Не мога да се изкажа със сигурност, но това при всички положения не е в наш ущърб. Другото, което звучи обнадеждаващо, е, че Европейската комисия е изискала и оценка за въздействие на околната среда отново в частта за завръщане на камиона. Чакам да видя какво ще покаже тя. Мисля, че всеки си дава сметка, че това въздействие не е положително, когато празни камиони обикалят Европа. Следващите няколко месеца очакваме развитие.
- Кога е срокът?
- Очаквам гласуването да се проведе през април. Подготвяме се за това и събираме мнозинства.
- Какви са настроенията сега, има ли някаква промяна с новия състав?
- Има една съществена промяна, която показа още веднъж, че сме били прави. Когато обвързахме пакет „Мобилност“ със „Зеления пакт“, сме били прави, защото на последното гласуване в комисия Зелените ни подкрепиха на първото гласуване, а на второто се въздържаха. Това ми дава сигнал, че и при тях позициите се променят, което ще е плюс в пленарна зала.
- Като споменахте Зелената сделка и замърсяването, трябва да отчетем, че това става приоритет за ЕС. Какво следва след този пакт?
- Има доста време, което трябва да изтече, преди да говорим за периода след Зелената сделка. Тя е компонент на повече от 40 инициативи. В момента обсъждаме рамката, но конкретните неща ще станат ясни на по-късен етап. Важното е, че оттук насетне тя ще окаже влияние върху почти всяка политика, която предприемем. Моето мнение е, че всяка държава в това отношение трябва да заложи на екологичен начин на живот според нейните потребности и възможности. Това е предизвикателство както за икономиката, така и за социалната система. Особено важно е за България, където във въгледобива са заети почти 100 000 души, които са пряко засегнати.
- Ще може ли да се намери алтернатива за тези хора? Да не говорим, че в това отношение се дава за пример Полша, която ще получи плавен преход към Зеления пакт.
- Факт е, че Полша е в още по-тежка позиция от нас, защото 80% от електричеството си произвежда от въглища. Навсякъде се подчертава, че ние не можем да спазваме такъв пакт и едновременно с това да ставаме по-бедни. Тези хора получават достойни доходи за работата си и мисля, че всяка крачка за изпълняване на задачите в тази Зелена сделка не може да става на гърба на трудещите се. В някои региони тези хора издържат цели семейства и това не предполага резки движения от днес за утре. Трябва да има национален консенсус. Едновременно с това потребностите на обществото се променят. Темата за качеството на въздуха е на дневен ред в не един български град. Трябва да сложим проблема на масата и да заявим, че няма как това да се случи, без да окаже влияние в различни сектори на икономиката ни. Според мен трябва да налагаме Зелената сделка само с темпо, с което да не засегнем наши отрасли. Остава проблемът обаче, че към Европа ще изтичат вредни газове от трети страни. Ако се стремим да намалим употребата на въглища, не може едновременно с това да се откажем и от газта, и от ядрената енергетика. Искам да съм реалист по темата.

- Не мога да не попитам и за рекордния бюджет, който бе гласуван в ЕП за страната ни. Къде точно ще има увеличение, в кои сфери? И какво предстои през следващите седем години?

- В многогодишната финансова рамка най-големият проблем, който имаме, е Брекзит. В бюджета ще има почти 80 млрд. евро приходи, след като Великобритания излезе от ЕС.
- Може ли да се запълни тази дупка?

- Моята позиция е, че Великобритания трябва да плати такса за излизането си, за да компенсира загубата. Мисля, че така е справедливо. Колкото до годишния бюджет, който влезе в сила миналия месец, България може да очаква около 4 млрд. лева европейски средства. Това включва инвестиции в инфраструктура в градовете, в малките населени места, транспорт, подкрепа за фермерите. За сравнение, вноската на страната ни през тази година е почти четири пъти по-ниска, малко над 1 млрд. лева. Така че България е в изгодна позиция. Въпреки намаляването на общия бюджет на ЕС Европейската комисия предлага увеличение на бюджета за България с 8%. Европарламентът го подкрепя, работим в посока да се възползваме от още по-голямо европейско финансиране догодина.

Визитка:

Роден е на 7 юли 1988 г. в Пазарджик

Има бакалавърска степен по публична администрация, като по време на образованието си изучава мениджмънт и управленски технологии, теория на управлението, местно самоуправление и други

Магистър по право, специализира в областта на правните науки

През 2014 г. специализира в САЩ по програма за млади лидери от цял свят

Координатор на ЕНП е в комисията по регионално развитие, член е и на комисията по бюджети. Заместник на комисията по транспорт, както и на комисията по бюджетен контрол в ЕП

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Стефан Узунов: Необходими са ни по 40 защитни средства дневно

Във връзка със битката с разпространението на COVID-19 изданията от “Телеграф медиа” ще представят  директорите на едни от най-големите болници у нас, които са на първа линия и се борят със заразата. Днес публикуваме блиц интервю с директора на Втора градска болница в София. Публикуваме и дарителска сметка, на която всеки, желаещ да помогне на болницата, може да го направи.

ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

ПОЛУЧАТЕЛ: Столична община

IBAN BG54SOMB91303133008302 BIC SOMBBGSF

Общинска банка клон „Врабча“