При развод без споразумение по-големите щети са за Острова, казва в интервю пред "Монитор" евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ.

- Г-н Ковачев, вече се чертаят различни сценарии, след като британският парламент не подкрепи споразумението за Брекзит. Според някои Тереза Мей е претърпяла най-тежкото поражение в сравнение с всеки друг британски премиер. Кой е най-реалистичният вариант?

- Нека първо изтъкна, че всъщност не Тереза Мей, а нейните предшественици доведоха Великобритания до тази задънена улица чрез негативните си информационни кампании. Това е причината и за резултата на проведения референдум. След това около две години ЕС дебатира с Великобритания споразумението за развода. След като беше подписано и от двете страни, се видя, че британският парламент го отхвърли с огромно мнозинство. Така че в момента топката е в игрището на Великобритания и тя трябва да каже много бързо какво всъщност иска. Сценариите са три. Единият е на 29 март страната да излезе от ЕС без никакво споразумение, което ще има негативен икономически ефект.
- До какво точно ще доведе това? Заговори се за вдигане на цените на лекарствата, на таксите за обучение на Острова.
- Ако няма никакво споразумение, Великобритания ще бъде трета страна, с която нямаме договорки и по този начин тя сама ще решава условията за гражданите там. А знаете, че на Острова живеят много българи, както и други граждани на Европейския съюз. Другият сценарий обаче, заради който и подписах отвореното писмо на моите колеги до цялата общественост на Великобритания, е страната да остане пълноправен член на ЕС. Ние заявихме на британските граждани, че е добре да останат в европейското ни семейство. Нека организират второ допитване до гражданите и едва тогава да решат окончателно. Ясно е, че депутатите не подкрепят споразумението.

- Всъщност вече беше внесен законопроект от Доминик Грейв, предвиждащ втори референдум за излизане на Великобритания от ЕС, но се смята, че едва ли ще бъде придвижен. Може ли все пак да има промяна?
- Това е отговорност на британския парламент, но лишава хората от правото да дадат отново гласа си. Ние само можем да ги призовем да останат. Съдът в Люксембург вече се произнесе, че Великобритания може да оттегли своята нотификация за чл.50 за започване на процес на напускане и имат време да направят това до 29 март. Не могат обаче да очакват, че ЕС ще промени споразумението, което беше постигнато след две години. Ние не искаме също така да има граница между Северна Ирландия и Република Ирландия.
- Може ли да се стигне до това?
- Това е голям риск, защото знаем колко е чувствителен този въпрос. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век конфликтът е довел до над 3000 жертви. Така че ние не искаме да се създава напрежение.
- Тереза Мей всъщност оцеля при вота на недоверие, макар и само с 19 гласа. Изненада ли ви това, някои апелираха за оставка?
- Може би това беше по-добрият вариант.
- Тя обаче отново призова за излизане от ЕС, защото преди две години е било взето решение за това.
- Вярно е, но това беше преди време и това решение бе взето на базата на много негативни кампании, емоции, фалшиви новини. След като се видя до каква безизходица води едно такова решение, би трябвало да се проведе ново допитване до британските граждани. Как така може в един парламент да се постави няколко пъти за гласуване едно споразумение и да се поиска промяна, а не може да се организира нов референдум. Не знам как ще го оформят законово, но това може да се осъществи. „Съединението прави силата“ не е просто клише. То е необходимост, особено при предизвикателствата, които имаме днес - сигурност, икономика, тероризъм. За да се справим, е много по-добре да сме заедно.
- Какво ще се случи на 29 март, какво прогнозирате?
- Много е трудно да се предвиди. Това зависи от отговорността на депутатите в британския парламент и дали ще рискуват да имат Брекзит без споразумение. Не мисля, че това е добър вариант, напротив. Не бива да се случва по никакъв начин. Ще има икономически шок както за Великобритания, така и за ЕС. Но по-големите щети ще са за Великобритания. Вторият вариант е да приемат споразумението, което отхвърлиха. А третият е да назначат нов референдум или да оттеглят направо чл.50 и тогава да направят ново допитване, тъй като то не е задължително. Ако повторно британските граждани решат, че искат да напуснат ЕС, едва тогава да задействат чл.50. Та дори когато двама съпрузи искат да се разведат, им се дава такъв период за размисъл.
- Има ли според вас от какво да се безпокоят българите на Острова?
- Неизвестността винаги е обезпокоителна и това важи не само за българските граждани, но и за всички европейци. В споразумението, което беше подписано, са дадени достатъчно гаранции, че няма да има промяна в статута на тези, които пребивават легално на Острова. В интерес на Великобритания е това да бъде гарантирано, защото ако има негативни последици за гражданите на Европейския съюз, то ще има същите последици и за британците, които живеят в страни от ЕС.

- Доста тежка година всъщност изпрати ЕС. Какво очаквате от тази, кои ще бъдат най-големите предизвикателства, предстоят и евроизбори?
- Ако има нещо позитивно в Брекзит, то може да се каже, че едва ли някоя друга страна ще иска да мине през това изпитание. Смятам, че трябва да има оптимистичен полъх към европейските граждани, да бъдат уверени, че икономиката върви добре, че държавите инвестират в това да се повишат социалните придобивки, в осигуряването на повече работни места, в сигурност, в опазване на външните граници. Превенцията срещу тероризма е много важна, защото гражданите искат да се чувстват сигурни.

- Какво очаквате от евроизборите, мислите ли, че ще има по-голяма активност на тях?
- Надявам се, че европейските граждани този път ще излязат по-масово да гласуват за избор на представители в Европарламента.

- Разбраха ли всъщност дали са важни евроинституциите за тях?
- Иска ми се, въпреки политическите различия чрез работата ни да се разбере, че можем да се обединяваме в защита на националните интереси. Този мандат показахме, че по важни за България теми защитавахме националния интерес. Става дума за въпроси като Шенген, еврозона, бюджет и кохезионни фондове, за да наваксаме изоставането в региони като тези в Северна България. Също така инфраструктура, опазване на околната среда, „Еразъм“ и осигуряването на допълнителни средства за образованието на младите хора. Това са важните теми, по които хората видяха, че работим през целия мандат, разбира се, във
взаимодействие с институциите. Много е важно да се работи в синхрон, а не да сме едни срещу други. От анализите на общественото мнение излиза, че европейските граждани очакват гарантиране на тяхната физическа и социална сигурност.


Визитка:


Роден е на 13 декември 1967 г. в София

Завършил е Университета в Саарланд, Германия, доктор на природните науки

Член на Комисията по външни работи и Подкомисията по правата на човека

Член на делегацията за връзки със Съединените американски щати

Заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Заместник-член на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС - Бивша югославска република Македония

Бил е търговски директор за България на шведската фирма „Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”, директор за ОНД на американската компания “Джон Дир Интернешънъл”

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София