Пътят към евроинтеграцията на всички страни от Западните Балкани ще е трънлив, казва в интервю пред "Монитор" евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ.

- Г-н Ковачев, имахте доста остро изказване в пленарна зала в Страсбург, в което в прав текст попитахте докога трябва да чакаме решението за приемането ни в Шенгенското пространство. Как си обяснявате това забавяне, въпреки че непрекъснато се изтъква, че сме изпълнили критериите?

- От 7 години Съветът не намира смелост, време и кураж да вземе това справедливо решение. За мен това не е добър сигнал. Затова поставих въпроса пред г-н Доналд Туск. Надявам се, че най-сетне ще бъдем приети в Шенгенското пространството, разбира се, първо по въздух и вода. Всички експерти по сигурност, които се занимават с темата, споделят това мнение.
- На какво обаче се дължи това забавяне?
- Оказва се, че наистина има резерви от някои страни за приемането ни, но и неразбиране, че това е свързано със свободното придвижване на европейски граждани. Дори се учудвам, че при разговори мои колеги твърдят, че настроенията в момента са границите да не се отварят. А Шенген няма нищо общо с това. Затова се изисква смелост от съответните политици да вземат решение по въпроса. За мен това отлагане не е справедливо.
- А кога трябва да бъде взето това решение? През лятото се появи информация, че едва ли не това трябва да се случи този месец, който вече е към края си?
- Такива сигнали се появят от седем години и затова вече не приемам всяка информация за достоверна. Накрая все нещо ни пречи. Затова не ми се иска да давам прогнози. Освен това трябва да разделим нещата на две. Имаме оценката на експерти, че България е покрила всички критерии. Проблемът е в настроенията в някои страни, които не желаят да ни приемат в Шенгенското пространство. Така че трябва да е ясно, че свободното придвижване на граждани няма нищо общо с Шенген.
- Взехте отношение и по темата за нагнетената обстановка в Македония. Притеснява ли ви ситуацията там и може ли това да окаже негативно влияние и върху нашата страна?
- Няма как да не е притеснително, ако ситуацията при съседите ти е нестабилна. Особено що се отнася до Македония. Надяваме се страната наистина да тръгне по европейски път, да стане член на НАТО и границите, които са ни разделяли, да станат символични. Трябва да преодолеем омразата, която се е насаждала с десетилетия, виждате обаче колко е трудно това. Затова и подписахме Договора за добросъседство. Призоваваме за преодоляване на говора на омразата.
- Между другото изразихте възмущение от изказването на говорителя на ВМРО, в което използва израза „български фашисти“.
- Така е, и забележете, става дума за партия, която заявява, че е наследник на историческата организация на българите в Македония и Одринско, останали под османска власт през 1893 година, която се нарича Български македоно-одрински революционни комитети. През 1919 година е преименувана на ВМРО. Кощунство е да чуем такива думи от хора, които се самоопределят като наследници на ВМРО. Само чрез познанието ще успеем да преодолеем това, което ни е разделяно. Младите хора трябва да знаят реалните факти от историята.
- Като гледате случващото се там след проведения референдум, трънлив ли ще е пътят на евроинтеграцията на Македония?
- Много. Ще бъде трънлив за всички страни от Западните Балкани. Проблемът е дали в Македония ще стъпят на истината или на неща, които не са академично доказани. Първоизточникът на проблемите там е точно това - че хората не се обръщат към своите корени. Право на всеки е да се самоопределя както пожелае, но не може за целите на някаква идеология да се опитваш да променяш историята. Надявам се ситуацията в Македония да се подобри, защото в противен случай се питам каква е алтернативата. Защото когато не искаш да приемеш договора с Гърция, трябва да предложиш нещо друго. Това важеше и за подписването на договора с България, за който тези хора твърдяха, че също е вреден. Трябва да имаме добри отношения и да си помагаме. Що се отнася до това какво тепърва предстои в Македония, не ми се ще да давам прогнози. Има както добър, така и лош сценарий за Македония. Виждаме, че като че ли добрият започва да се реализира с набирането на мнозинство, за да се осъществят промени в конституцията. Имаме въпросителна и за Гърция, където договорът трябва да бъде ратифициран, но с обикновено мнозинство. Това отваря пътя на Македония първо към членство в НАТО, което може да се случи бързо, и през следващата година да започне преговори с Европейския съюз. По този начин Македония може да навакса своето голямо забавяне по отношение на други страни.
- Ваши колеги изразиха притеснения, че вървим в пакет с Румъния по отношение на мониторинга и че това ще нанесе вреди върху имиджа на страната ни. Трябва ли да бъдем разделени?
- Всяка страна трябва да бъде оценявана според това какво е постигнала и групирането на държави не е правилно. Всеки трябва да тича в собствената си лента. Аз съм на мнение, че корупция има навсякъде, затова подобни престъпления трябва да бъдат следени в целия Европейски съюз, а не само в Българи и Румъния.
- Има ли опасност от зацикляне при преговорите за Брекзит?
- Не мисля, но се надявам гражданите на Великобритания да кажат своята последна дума.
- Може ли да се върви към отлагане на преходния период?
- Засега 29 март е датата, на която Великобритания със или без договорка няма да бъде член на ЕС. Този период може да бъде увеличен, но само с няколко седмици - най-много до европейските избори. Сега се преговаря за преходния период, който за момента е 21 месеца, да бъде удължен на една година. Но независимо от изхода на преговорите, правата на гражданите на ЕС трябва да бъдат гарантирани. И не бива да има пречки пред тези, които са в заварено положение.
- По време на изказването си в пленарна зала заявихте, че и двете страни са губещи.
- Така е. За мен Брекзит е безумно решение. Няма как да бъде добър резултатът от това - налага се бизнесът да оттегля дейността си, да се назначават нови митнически служители, не може да вземеш всичко, което ти харесва. Няма как да искаш да запазиш сътрудничество в определени области, при условие че си решил да напуснеш. Вече ставаш трета страна.

Визитка:

Роден е на 13 декември 1967 г. в София

Завършил е Университета в Саарланд, Германия, доктор на природните науки

Член на Комисията по външни работи

Член на делегацията за връзки със Съединените американски щати

Заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Заместник-член на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС - Бивша югославска република Македония

Бил е търговски директор за България на шведската фирма „Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”, директор за ОНД на американската компания “Джон Дир Интернешънъл”

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини