Спорът между Македония и Гърция е от десетилетия, но ние не сме част от него, казва в интервю пред "Монитор" евродепутът от ЕНП/ГЕРБ.

 

- Г-н Ковачев, какво можем да очакваме от споразумението между Гърция и Македония? Не можем да отречем, че има нажежаване на страстите.

- Така е. Но все пак говорим за един договор между двете правителства. Той трябва да бъде ратифициран от гръцкия парламент и да мине през референдум в Македония. Ние подкрепяме споразумението, защото искаме Македония да стане част от НАТО и да започне преговори с Европейския съюз. Смятам, че това е в интерес не само на България, но и на целия регион. Разбира се, че искаме гаранции от Македония за това, че ще бъде сложен край на езика на омразата, както и на подменянето на историята. Манипулациите трябва да бъдат прекратени. Отнасяме се с разбиране към тези, които искат промяната. Все пак няколко поколения са израснали с този прочит на историята, който бе представян пред обществото години наред и който насаждаше негативно отношение към страната ни. Това трябва да бъде прекратено. Поздравявам и министъра на образованието ни Красимир Вълчев за това, че вече има нов учебен план за 10-и клас по история, който трябва да представя фактите обективно.

- Знаете, че спорът за името между Македония и Гърция се води вече 25 години. Въпросът е ще има ли трайно споразумение?

- Спорът наистина се води десетилетия. Ние винаги сме заявявали, че не сме част от него и че подкрепяме присъединяването на Македония към НАТО и започването на преговори за присъединяване към ЕС. Но дали ще успеят управляващите и в Гърция, и в Македония да защитят постигнатото споразумение, тепърва ще видим. Надявам се това да се случи.

- Като цяло успяхме ли в това българско председателство да насочим вниманието към темата „Западни Балкани“?

- Категорично. И това беше нелека задача. В началото мнението на някои беше, че темата не бива да е приоритет, защото няма мнозинство в Европейския съюз за ново разширение. Но според мен беше правилно да насочим усилията в тази посока. Виждаме и че Хърватия, която ще е председател през 2020 година, заяви, че ще направи подобна среща на върха за Западните Балкани. Знаете, че последната такава е била в Солун преди 15 години, преди тази в София. Така че следващата среща се очаква да е в Загреб. Преди това обаче трябва да работим и по много други важни теми като интернет, свързаност, роуминг, пътища, летища, образование и достъп на младите хора до програми, използването на фондовете на ЕС. Свързаността ни на Балканите е изключително ниска. Като погледнете картата на Европа, ще видите, че има какво да наваксваме по отношение на газови връзки, инфраструктура... Само така регионът ще стане конкурентоспособен в Европа.

- Нелеки задачи имахме по време на председателството, каква е оценката ви за свършеното все пак?

- Оценките са, че българската администрация в различните министерства се е справила добре с воденето на досиетата и трилозите, което е рутинна работа за всяко председателство. Оставаме с положителна оценка за свършената работа от експертите и правителството ни.

- Знаете, че през този период се решаваше и новата финансова рамка.

- Многогодишната финансова рамка беше предложена като първи вариант от комисията, което по отношение на България е успех. Имаме още какво да ползваме по отношение на солидарната помощ на ЕС. Сега Австрия иска да постави като свой приоритет опазването на границите на Европа и сигурността, което е много важна тема за нас като външна граница на ЕС. Необходима е много по-силна външна политика по отношение на мигрантите. Трябва да продължим спазването на споразумението с Турция и да инвестираме в развитието на младите хора в Африка, за да нямат мотивация да мигрират.

- Това ли са големите предизвикателства пред ЕС?

- Да. Европейският съюз има две основни задачи, които са като добавена стойност към усилията на всяко национално правителство. Нужни са промени в Дъблинския регламент, обща миграционна политика, солидарно опазване на външната граница - с достатъчно финансови средства, но и състав. За първи път в историята на Европа се вижда, че САЩ като че ли имат по-различно виждане по отношение на трансатлантическото сътрудничество. Затова Европа трябва да инвестира повече в отбраната си. Ние имаме над 180 различни вида въоръжени системи за отбрана, докато САЩ имат само 30. Така че трябва да работим за консолидация на европейския отбранителен сектор и защо не върху старата идея за единна европейска отбранителна общност, която да не дублира, а да допълва нашия капацитет. Става дума за силен отбранителен стълб на НАТО в Европа.

- Много се изговори около промените в пакета „Мобилност“ след гласуването в транспортната комисия в ЕП. Останаха ли, общо взето, защитени правата на българските превозвачи?

- Дебатът е в самото начало. Европарламентът не даде мандат в четвъртък по съдържанието на трите доклада в комисията по транспорт и ЕП поиска следващата сесия да има дебат и да се даде възможност да се променят вече приетите текстове в транспортната комисия. Ние ще отстояваме трите важни за превозвачите ни момента. Това са да бъде изключен международният транспорт от директивата за командировани работници, да има възможност шофьорите да спят в кабините си на специализирани паркинги, както и връщането за 21 дни на товарен камион да се отнася само за каботажните превози. Това ще отстояваме в началото на юли. Тогава ЕП ще даде мандат. С колегите ми сме се обединили и се надявам да има солидарно решение и да се отчете географското разположение на страната ни. Тези неща трябва да бъдат взети предвид и чрез диалог да бъде намерено приемливо решение за превозвачите ни.

 

Визитка:

 

Роден е на 13 декември 1967 г. в София

Завършил е Университета в Саарланд, Германия, доктор на природните науки

Член на Комисията по външни работи и на Подкомисията по правата на човека

Член на делегацията за връзки със Съединените американски щати

Заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Заместник-член на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС - Бивша югославска република Македония

Бил е търговски директор за България на шведската фирма „Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”, директор за ОНД на американската компания “Джон Дир Интернешънъл”

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.