Оперната прима Анджела Георгиу е родена на 7 септември 1965 г в Румъния. Тя ще пристигне за първия си концерт в България на 25 февруари в зала 1 на НДК със Софийска филхармония, под диригентството на маестро Найден Тодоров.

Само преди седмици беше удостоена с награда „Най-добро сопрано на Пучини“ от едноименната фондация. Пяла е в най-големите зали в света - „Метрополитън“, „Ковънт Гардън“, Виенската опера, Ла Скала. Носителка е на 5 награди „Грамофон“, приемани за „Грами“ в класическа музика. През 2002 става „Певица на годината“ на класическите награди „Ехо“. През 2001 г. и 2010 г. грабва приза за певица на наградите "Брит Класик". През 2014-а е въведена в Залата на славата за класическа музика „Грамофон“. От 1996 г до 2009 година е омъжена за тенора Роберто Алания, с когото са партньори не само в живота но и на сцена.

Все още могат да се намерят билети за концерта на Анджела Георгиу у нас на цени между 60 и 200 лв.

- Г-жо Георгиу, предстои първия ви концерт в България, въпреки че сте родом от съседна държава – Румъния. Познавате ли нашата страна?
- Идвала съм в България само един път. Тогава посетих Балчик, който е бил в границите на родината ми в продължение на 20-30 години в началото на 20 в., и там кралицата на Румъния Мария е построила своя замък и градини - нейно място за бягство, където да се радва на морето и цветята си. Мисля още, че българите и румънците са много близки и споделяме еднакви вярвания и разбирания за света. А когато става въпрос за изкуство и музика – има много талантливи хора у вас, както и в Румъния.
- Ще споделите ли подробности за предстоящия си концерт? Какво да очаква публиката? Може би нещо от „Тоска“?
- Ще има много красиви арии и дуети. Избрах дуетите така, че да звучат добре с тенора, с който ще пея – Стефан Костело. С него сме работили и преди, за последно играхме заедно в „Бохеми“. Но не искам да издавам прекалено много, защото хората имат нужда да бъдат изненадани. Разбира ще има Пучини, Бизе, Доницети.
- А някога излизали ли сте на сцена с български оперни певци?
- Разбира се. Спомням си с голямо удоволствие как изиграх Лиу в „Турандот“ в „Метрополитън Опера“, където участвах заедно с Гена Димитрова – невероятен артист, който ни напусна твърде рано. С моята прекрасна колежка Веселина Кацарова сме пели заедно във „Фалстаф“ във Виенската щатска опера. Тя беше Мег Пейдж, а аз Нанет. И до днес поддържам връзка с нея. Излизала съм на сцена и с вашия бас Орлин Анастасов. Аз бях Маргарита във „Фауст“, а той – Мефистофел, в „Ковънт гардън“ както и в Монте Карло във фантастичната и огромна зала „Форум“.
- А познавате ли нашата гордост – младото сопрано Соня Йончева? Какво мислите за нея?
- Не съм имала възможността да се срещна с нея на живо до момента. Слушала съм я на запис и мисля, че е обещаващ млад артист.
- Вие сте едно от най-добрите сопрана на Пучини за всички времена. Коя обаче от героините на автора ви е най-близо до сърцето?
- Благодаря за комплимента. Обичам всички роли от Пучини, те са силни характери, с много голяма емоционалност. Бих казала обаче Тоска, само защото тя е оперна певица, каквато съм и аз. Но това е единственото сходство между нас и трябваше да изграждам цялостно характера й. Разбира се, оставям малка следа от моята личност и темперамент във всяка роля, която правя. Винаги обаче любимата ми роля и тази, която е най-близо до сърцето ми, е тази, която правя в момента. Мими, Тоска, Магда, Манон или Мадам Бътърфлай са прекрасни музикални върхове и силни жени, всяка по свой собствен начин. За мен е чест, че съм ги пяла както на сцена, така и за запис.
- Какво си спомняте от вашия дебют като Тоска?
- Спомените ми ме връщат до едноименната лента на Беноа Жако от 2001-ва, в която участвах и обиколих филмовите фестивали по цял свят. Това е последният създаден оперен филм. Приемам го за привилегия и късмет, че съм живяла в онези времена – креативни, пълни с любители на операта и хора, които истински се възхищаваха от моето изкуство.
След това през 2005-та, за откриването на сезона в „Метрополитън“ беше организирана гала вечер, където пях втория акт от „Тоска“.

За представление в Лондонската кралска опера бяха създали изцяло нова продукция специално за мен, която направи своята премиера през 2006 г. Спомням си как заедно с всички оперни певци, които участваха и екипа на продукцията работихме внимателно по всеки минимален детайл – от музиката, през декорите, до костюмите.

Само бижутата, които носех на премиерата, които бяха на Van Clef & Arpels, струваха 1 милион лири.

Имахме охранители, които стояха плътно зад сцената. Беше незабравимо. Никога обаче не съм имала съмнения или страхове как пея. Преди да изляза на сцена има много дълъг подготвителен период за ролята.

- Как се подготвяте за роля? Кой образ е бил най-голямо предизвикателство за вас?
- Всяка роля е ново предизвикателство. Няма да ви кажа всички свои тайни „оръжия“, но за всеки образ, който правя, отделям ужасно много време да изуча музиката, перфектно да вникна в историята и характера. Винаги отделям специално внимание на всяка дума, много е важно това. В днешно време има толкова много певци, които дори не знаят какво пеят. Аз не мога така.

Знам перфектно всяка дума от всяка ария, всяка нота, и най-вече – уважавам ги!

Това е и причината да не играя немски роли. Основно пея на италиански и френски, защото перфектно разбирам тези езици.
- Публиката ви обича, камерите също. Снимали сте се във филма „Тоска“, както и в „Ромео и Жулиета“ заедно с бившия си съпруг – големия тенор Роберто Аланя. Как се чувствате като актриса? Имате ли амбиции и в киното?
- Филмите бяха много специални и са голяма рядкост. Всъщност днес не се правят вече такива и съм много щастлива, че успях да се снимам. Мечтая да се появявам във филми отново в някакъв момент от живота ми, но щом не се правят вече ленти по опери, защо не в някой нормален блокбастър?
- Пяла сте пред много политици и кралски особи. Идват ли при вас след представление да споделят емоциите си?
- Винаги. Не се е случвало политик, артист, спортист или друг вид знаменитост да пропусне да ме поздрави. Имам толкова много истории. Спомням си благостта на Лейди Даяна, когато за пръв път дойде при мен след изпълнението ми в „Бохеми“. Беше 1992 г. Идваше често в Кралската опера, но понякога разбирахме чак след представлението, когато се появеше при мен. Сред почитателите ми има и много актьори. Такива са Антъни Хопкинс, Джеръми Айрънс и Джуди Денч. И до днес с тях съм приятелка.
- В дългогодишната си кариера имате дуети и с поп изпълнители. Как например се намерихте със Стинг?
- С него пях в Петра, Йордания, за концерт в памет на Лучано Павароти. Искахме да направим дует. Започнах да прослушвам песните му, за да намеря някоя, в която да звуча добре, когато той ми се обади и каза, че ще пее опера. Това беше експеримент повече за него отколкото за мен. Бях скептична в началото, но мисля, че после стана много сладко. Изградихме едно добро приятелство и много пъти след това се срещахме – в САЩ, Италия и дори в Румъния. Винаги съм мислела извън кутията и винаги съм приемала с удоволствие кросоувър проекти, които са изпипани в детайл. Така направих дует с поп певеца Стефан Баница-младши и с рок бандата Holograf от Румъния. Преди две години пях с Il Volo и Масимо Раниери в „Арена ди Верона“. С много любов се сещам и за дуета, който направих с вече покойния Джерон Уилямс за Кралица Беатрикс в Амстердам. Беше сребърният й юбилей и нейният съпруг беше починал преди няколко години по същото време. Изпяхме „La chanson des vieux aimants“ на френски и холандски. Това беше любимата им песен със съпруга й и много емоционален момент не само за нея, но и за нас. Пяла съм и с моя много добър приятел Андреа Бочели.
- Ако изключим операта, кой стил предпочитате?
- Обичам музиката и когато съм у дома или празнувам рядко слушам класическа. Слушам джаз. Обичам Ела Фицджералд, Луис Армстронг, Били Холидей. Обичам и Стинг, Елтън Джон, Майкъл Бубле, Бруно Марс, Селин Дион, Барбара Стрейзънд и разбира се

в момента харесвам толкова много Лейди Гага.


- Личния и професионалния ви живот бяха тясно свързани докато бяхте омъжена за вашия колега Роберто Аланя. Как си спомняте този период и как се променихте след него? В интервюта сте признавали, че не сте обикновена двойка?
- Периодът с Роберто беше професионален връх, който малко изпълнители някога са успели или ще успеят да стигнат. Бяхме млади и влюбени в началото, имахме два златни гласа, перфектни за това, което пеехме и записвахме заедно. Разбира се, когато бяхме заедно на сцена, трябваше да се боря с нервността не само за моята роля, но и за неговата. Беше ми много трудно. Той нямаше такива проблеми. Но дори и сега, не бих имала нищо против да пеем заедно, защо не? Публиката ще полудее ако се завърнем заедно на сцена, това знам със сигурност. Животът продължава и за двама ни. В мир съм със себе си и съм много щастлива с партньора си в живота в момента. Той ми дава сила и топлина всеки ден вече почти 6 години.
- Нужно ли е да изгориш в живота си, за да гориш на сцена?
- Когато гориш на сцена, трябва да имаш време да се възстановиш във вкъщи, да си починеш, да имаш време да си презаредиш батериите. От друга страна, животът със своите върхове и спадове се отразява на всеки. Когато съм на сцена давам всичко – душата и сърцето си. Винаги съм била и ще бъда честен с публиката си артист, защото мисля, че само така може да докоснеш душата на хората.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Анри Кулев получава Наградата на София

София Филм Фест ще посвети цял ден от своята програма на българския режисьор Анри Кулев. Кинодеецът ще получи Наградата на София на столичната община за приноса си към индустрията на 12 март в зала 1 на НДК, а ден по-късно в Дома на киното ще бъдат представени и най-важните му творби.

Обвиняват Джулиана Гани в измама

Мис Силикон 2013 Джулиана Гани бе обвинена в измама. Става въпрос за участието на русокосата изкусителка в кулинарното риалити „Черешката на тортата“.