Само преди броени дни пленителната Анастасия Ингилизова изигра последното си представление за тоя сезон – „Семеен съвет“ в култовото мазе на Театър 199, а вече си говори с върховете на Родопите и небесата над тях.

С най-важните мъже в нейния живот – синовете Деян и Константин, са решили ваканционната им база да е в Пампорово, откъдето всеки ден поемат в различна посока: Солища, Момчиловата крепост, Снежанка, трите планински езера, Широка лъка, Смилян, Стойките... „Когато застанахме един до друг на високо и на открито на кулата на вр. Снежанка, усещането беше невероятно вдъхновяващо. Почувствахме се на своето място. Всеки от нас го обясни по различен начин, но смисълът бе този“, вълнува се актрисата. 5-годишният Коко веднага кръщава пейзажа – „Високи сини планини“, а тя оприличава вълнистия релеф на море от планини. Семейството преодолява

голямо изпитание, докато стигне Момчиловата крепост

първо мама дълго шофира по някакви ужасно тесни пътища и точно когато вярват, че са стигнали целта, ги упътват, че тепърва ги чакат още поне 40 минути изкачване по стръмното пеша. Но горе е истинско вълшебство и покорителите се снимат сред облаци и хребети във всевъзможни нюанси – синкави, зеленикави, виолетови, сиви. „Имах чувството, че дъхът ни спира. Беше прекрасно. Момчетата бяха много щастливи, като че ли в тоя момент пораснаха и се отвориха към природата“, казва Ася. Деян е на 14 години, учи история и география и ги разбира тия неща, но отскоро и малкият Коко се умилява, като види църквичка с кръст, каручка, животинки. Анастасия се радва, че имат очи за красотите на отечеството. Но не е за учудване – тя ги възпитава така.

Благодарение на своя театър „Българска армия“ и турнетата, които от години трупата предприема из страната през лятото, актрисата е попадала в такива кътчета, в каквито не си е представяла, че ще се озове. А когато веднъж ги види и се влюби в тях, се завръща и продължава да броди навътре и навътре. „Казвам на Деян: мечка страх – мен не страх. Не съм отраснала като планинар, но понякога пътувам сама. Искам и децата ми да заобичат България, а това не става само с учене в училище – трябва и да видят. Щом се докоснат до нейната красота, впечатленията остават завинаги“, убедена е тя.

Този месец Ингилизова имаше повод да се наслади на неустоими гледки с море, крепостни стени, кули и зад граница: на

театралния фестивал в Бутринти, Албания

„Армията“ представи спектакъла „Отело“ по Уилям Шекспир, в който Ася е в мундира на Емилия – жената на коварния Яго. Талантливата актриса за трети път стъпва на сцената на античния амфитеатър в града: преди 4 години го направи с „Декамерон“ в постановка на Диана Добрева, а преди 13, бременна с Деянчо – в „Много шум за нищо“ под режисурата на проф. Красимир Спасов. „Вечерта, когато пристигнахме, имаше буря и не можахме да репетираме, така че на другия ден отидохме много по-рано, за да си преговорим текст, осветление, звук, всичко“, отбелязва тя. Богато хореографираният „Отело“ се играе без превод, но това ни най-малко не пречи на тамошната преса да го обяви за събитие сред спектакли от 10 държави. Иначе фестивалът няма състезателен характер. Но самият му директор е очарован не по-малко от международната публика на форума, а хърватските артисти, чието представление е на следващата вечер, се покланят буквално до земята пред българските си колеги след финалните аплодисменти. Борис – синът фотограф на режисьора Иван Урумов, заснема част от спектакъла, която влиза в документален филм за гастрола. А в свободния си ден Анастасия с други от нашата група отскача до Корфу в Йонийско море. Впечатлява я архитектурата, която сякаш я пренася в Италия, тъй като в бурната си многовековна история островът неведнъж е завладяван от римляни, венецианци, неаполитанци...

Изобщо на актрисата май напоследък й върви по вода. В началото на лятото снимките за

новия игрален филм „Като за последно“

на режисьора Ивайло Пенчев („Летовници“) я позиционират в епицентъра на любимото й южно Черноморие – в Синеморец. „След представление от София ме взимаше кола, заминавах, два дни снимах, връщах се по нощите за представление или репетиции в театъра и после пак обратно. Беше напрегнато, но и много хубаво. Срещнах се с колеги, с които досега професията не ме беше срещала. Работихме здраво, но и много се смяхме. Неслучайно са такива добри актьори – знаят кога да се концентрират и кога – да се забавляват“, хвали ги Ингилизова. А те са Малин Кръстев, Филип Аврамов, Стефан Денолюбов, Китодар Тодоров... От цялата компания Ася е работила по-рано единствено с Геро, редом с когото участва в новия филм на Стефан Командарев „В кръг“. Тук той играе съпруг на сестра й (Милена Аврамова), неин мъж пък е Свежен Младенов от театър „Възраждане“. Двете главни героини отдавна не са се виждали с баща си (Васил Банов) и когато отиват да го посетят, откриват, че той ще се жени за младо момиче, което може да ги лиши от наследство. Следват непредвидими комедийни обрати.

От края на миналия сезон в театъра Анастасия, години след „Братя Карамазови“ и „Нора“ от Ибсен,

пак репетира с режисьора Стоян Радев

– любимец на почти всички актьори от нейното поколение и най-вече на възпитаниците на проф. Крикор Азарян, каквато е и тя. Ася го определя като изключителен. В „Армията“ той ще поставят „Жена без значение“ от Оскар Уайлд – пиеса силно драматична и доста различна от другите творби на ироничния майстор на афоризмите. „Аз играя тази жена. За един мъж вероятно тя е била без значение, но накрая може да се окаже, че и той за нея е без значение“, многозначително открехва завесата Ася. За главните мъже в живота си – Деян-младши, роден от дългата й връзка с актьора Деян Донков, и Константично – плод на не чак толкова дългата с колегата му Христо Петков, Ася е жена с огромно значение. А в спектакъла подобно значение може би ще има за героя на Иван Радоев и техния „син“ – студента от НАТФИЗ Ясен Атанасов, който в живота е син на проф. Атанас Атанасов. Участват още Елена Райнова, Радосвета Василева, Георги Къркеланов, Гергана Плетньова, Луизабел Николова, големият Иван Налбантов. И младата Евелин Костова, известна от сериала „Столичани в повече“, на която Анастасия Ингилизова миналата година стана кръстница.

Последната засега героиня на Анастасия Ингилизова, която се „роди“ в самия край на театралния сезон – от пиесата „Басейнът“ на Щефан Фьогел, е от типа скрита лимонка. За разлика от тази подмолна личност, която в началото се представя за добро и състрадателно момиче, актрисата е твърде прям и открит човек. „Искам да продължа честно напред, без да лъжа никого, без да бъда неискрена, но се опитвам да се уча някои неща да ги запазвам за себе си. Това е път, който все още извървявам, защото винаги първо ми идва да кажа онова, което мисля“, признава актрисата. И в заключение добавя: „Както казва моят изповедник отец Николай, човек трябва да мине през много неща, за да натрупа опит. Мисля, че съм от опитните хора, които непрестанно срещат някакви препятствия, нищо не ми се спестява, но ги преодолявам с гордо вдигната глава. В най-кризисните ситуации си казвам: щом това ми се случва, така трябва да бъде. Такъв явно е моят път и трябва да мина през всичко това, защото само то може да ми даде храна за душата“.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лодката на Изабела плава между спорта и модата

Световното първенство по академично гребане за ветерани и тази година няма да мине без българско участие. Прекрасната Изабела Господинова и съотборниците й участват в Будапеща на смесена осморка – жени и мъже, и стартът им е утре.

Мариус Куркински, Иван Пантелеев и Диана Добрева в Народния театър през новия сезон

Топ режисьорите Диана Добрева, Иван Пантелеев, Мариус Куркински и др. ще работят в Народния театър „Иван Вазов“ през новия сезон, който стартира официално от днес, 13 септември.

Пияният кораб, който още кръжи „Далеч от брега“

Театър в киното – това е основополагащата формула, която изгражда тъканта на новия филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“, който, след няколко фестивални показа у нас, имаше своята софийска гала-премиера в сряда вечер. Животът в театъра като миниатюрен модел на света и светът като театър на абсурда са любопитни сюжети за разказване и в същото време привлекателни метафори, към които родното седмо изкуство неведнъж се е обръщало със заглавия като „Игра на любов“ на Януш Вазов (1980), „Мадам Бовари от Сливен“ „Рапсодия в бяло“ на Теди Москов (2002), „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков (2016), а навярно има и още...