ALMA: Мама ми казва, че ме обича, всеки ден

ALMA: Мама ми казва, че ме обича, всеки ден

Скачам от високи скали, гмуркам се в океана и се спускам с въжета от 50 метра

ALMA е онази млада певица, която владее публиката с таланта и разпознаваемия си вокал. Има десетки отличия. Само за последните няколко месеца сред тях се наредиха наградата "Дебют на годината" от Годишните музикални награди на БГ Радио, номинация за "Изпълнителка на годината", авторско участие в международния проект на хитмейкъра Coyot - Devil in Disguise и 16-седмичен престой на последното ѝ парче Be Alright в ТОП 10 класацията на най-излъчвани песни на български изпълнители в родния ефир. Сега наред е петият ѝ самостоятелен сингъл, озаглавен шеговито My Mama Told Me или "Мама ми каза" - песен за бунта на младостта и за грешките, които младите хора правят докато търсят своята идентичност. Ето какво споделя изпълнителката за парчето, творчеството по време на пандемия и случващото се извън сцена в днешния брой на в-к „Телеграф“.

- ALMA, феновете приветстваха новото ти парче, озаглавено шеговито My Mama Told Me, разкажи ни как протече работата по него?

- Миналото лято Павел от дуета Павел и Венци Венц, който ми е любим и е страхотен автор на музика и музикален продуцент, ме покани в студиото, за да ме потренира - да не ме е страх и да се отпускам на сцената. Накара ме да застана на микрофона и без да се притеснявам какво ще се получи, да изпея нещо, и то така, както досега не съм го правила. Така буквално за няколко часа направихме My Mama Told Me. Двамата се влюбихме в това парче. Аз имам много мелодии и текстове в главата си, а Павката много бързо ги улавя и доразвива. Освен това вярва в мен. Толкова е важно, когато си в студиото, другият да те обича и да вярва в теб. Аз пък вярвам в него.


- Това е песен за бунта на младостта, в какво се изразява твоята битка?

- Аз се бунтувам срещу дискриминацията във всичките й видове и срещу агресивните авторитети, които не са готови да поставят под въпрос поведението и разбиранията си за света. Слушам хубава музика и така също се бунтувам (смее се).


- Засяга се темата за привлекателността на всичко, което стои на ръба - колко пъти си се озовавала на границата?

- Обичам адреналина и опасните неща. Скачам от високи скали в морето, научих се да се гмуркам в океана, спускам се с въжета от 50-метрови канари, опитвам се да убедя майка си да ми позволи да скоча и с парашут. Артистите, с които работи, й подариха за един рожден ден ваучер за скок с парашут, но тя не иска да скочи. Аз съм готова…


- „Мама ми каза...“ А какви съвети ти дава твоята майка Саня Армутлиева?

- Майките винаги се опитват да подредят света, така че той да е безопасен и щастлив за децата им. Ние най-често не слушаме или поне така изглежда. Аз обаче вече съм научила доста уроци от нея. Какво ми казва? Да си извоювам независимост и свобода, за да живея по собствени правила и да не съм принудена да понасям места и хора, които не ми харесват или които ме нараняват. Казва ми, че трябва да влагам страст в това, което избера да правя. Ако няма страст, по-добре да търся нещо друго. Казва ми също да не се залъгвам, че талантът е много важен, защото усилието зад него и подготовката са ключът към успеха. Казва ми да чета книги и че онези, които четат, са надеждата за света. Казва ми да се науча да уча, да обръщам внимание на здравето си, да съм организирана, подредена, чиста… Казва ми, че ме обича. Всеки ден.

- Сдоби се с първа мастилена рисунка по тялото ти, какво провокира желанието за татуировка, символизира ли нещо?

- Така е, тайно от родителите си си направих татуировка на слънце и луна. Малката рисунка символизира двете контрастни версии на мен самата - едната е разумна, силна, щастлива и мотивирана, а другата е по-тъмна, тъжна, саморазрушителна и меланхолична. В татуировката има синхрон между двете, а луната всъщност заема по-малка част от слънцето, но допълва неговия кръг. За мен татусите са вид изкуство. Когато си гол, сякаш си облечен в тях и представляват история, която можеш да разказваш…


- Безспорно изразява твоето вътрешно аз. Впечатление правят аксесоарите и тоалетите ти – от какво се ръководи изборът ти в това отношение?

- Когато бях по-малка, не знаех, че можеш да показваш на хората кой си чрез дрехите и стила си. Сега ги възприемам като част от идентичността ми и израз на моето аз. Чрез тях мога да давам знаци на външния свят в какво настроение съм например. Обичам красиви и ярки цветове, необикновени форми.


- Разкажи ни за живота по време на пандемия. Как ти се отрази?

- От март до юли бях при сестра си в Лондон. Отмениха полетите и на двете ни и в най-шокиращия първоначален момент с родителите ни решихме да не се връщаме, а всеки да остане там, където е - ние с Маргарита в Лондон, баща ми в Берлин, а майка ми - в София. По-дълго никога не сме били разделени, въпреки че всеки ден комуникирахме през всички възможни платформи. Със сестра ми учехме онлайн и за доста дълго време само се редувахме да пазаруваме, никой нямаше право да излиза навън. Имаше нещо хубаво за мен в този период на изолация - на първо място се сближих още повече със сестра си, а освен това имах време за себе си - да пиша музика, да рисувам.


- Ти си само на 17 г., а имаш редица признания в музикалния свят, едно от пресните е отличието на БГ Радио - "Дебют на годината". Промени ли те славата?

- Мисля, че ме направи по-осъзната, защото усещам, че вече много очи са вперени в мен. Станах и по-отговорна. Давам си сметка, че онова, което правя, може да повлияе на други хора. Научих се и да отговарям на всякакви въпроси…(смее се)


- Съществуват ли приятелства в този бранш? Какво обединява изпълнителите и обратното?

- Всички артисти във „Вирджиния Рекърдс“ са ми приятели, и то още от преди да вляза в техния кръг, както и екипът на компанията. Дара, Павката и Венци, Мишето, Кристиян Костов… Имам и нови прекрасни приятели, с които е привилегия да общувам - като Мария Илиева и Любо Киров. Обединява ни страстта към музиката и нейното създаване, както и артистичният, по-чувствителен поглед към света. Единственото, което ме разделя от тях, е пространството, докато уча, не ги виждам често.

 

- 2020 г. е към края си, каква беше тя? Какво си пожелаваш до самия финал и през предстоящата година?

- 2020 г. беше необикновена година на крайности. Много неща се промениха в света и то не по хубав начин - Австралия, Калифорния и Бразилия горяха, милиони хора се превърнаха в бегълци от собствените си държави, има хуманитарни кризи къде ли не, на много места се вихрят големи протести, природата се бунтува срещу мръсотията, която създаваме и отгоре на всичко COVID-19 преобърна живота на целия свят. На фона на това най-важно ми е да завърша училище успешно, да овладеем вируса, за да може светът да се отвори отново, музиката и останалите изкуства да заживеят отново пълноценен живот, да има повече радост и по-малко страх.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.