0

С ъвременният потребител на пазара е като Алиса в Страната на чудесата. Вместо чудеса обаче нашите главни герои получават отровни сладкиши. Зад всяка глътка сок или хапка шоколад се крие някое опасно Е или канцероген, чийто ефект, за разлика от Алисовите шишенца и сладкиши с надпис „Изяж ме!“, е пределно ясен. И меко казано - опасен.

Съвременният потребител на пазара е като Алиса в Страната на чудесата. Вместо чудеса обаче нашите главни герои получават отровни сладкиши. Зад всяка глътка сок или хапка шоколад се крие някое опасно Е или канцероген, чийто ефект, за разлика от Алисовите шишенца и сладкиши с надпис „Изяж ме!“, е пределно ясен. И меко казано - опасен.

Само в рамките на периода от септември до края на октомври тази година в Системата за бързо оповестяване за опасни храни на ЕС има издадени близо 60 нотификации за опасни храни. Става въпрос за предупреждения с ниво „сериозен риск“ заради наличие на токсичен химикал в различни видове храни. Някои умници ще кажат, че числото не е голямо. Добре, ще се съглася. Елементарна сметка обаче показва, че така в европейската система е получаван по един сигнал всеки ден. Тоест за европейския потребител не е изминал и един ден от тези два месеца, в които той да се храни, без да мисли, че пъха отрова в устата си. Или в тази на своето дете. Замислете се сега и за инфлацията, която продължава да ни удря в джоба, особено когато ни е време да платим в супермаркета за днешната вечеря. Не стига че плащаме повече, пък и си купуваме отрови под формата на уж нормални храни. Изведнъж тия 60 нотификации не ви се виждат малко, нали?

От Българската асоциация „Активни потребители“ излязоха с позиция по въпроса, като определиха казуса като „криза в безопасността на храните в европейския пазар". Ами тази криза си е от години. За никого не е тайна, че ядем боклуци, пък какво остава за българския потребител? На Великден търсим продукти със салмонела, лятото се оглеждаме за сладолед с ешерихия коли, зимата пък погваме потребителските стоки, които уж за подаръци ги приготвяме.

Каквото и да си говорим, съвременният потребител е изложен на множество опасности – от фалшиви оферти, мними търговци, опасни детски играчки, дори дрехи, до отровни храни и продукти. Разбира се, всеки носи отговорност за себе си. Човек трябва винаги да чете етикета, колкото и клиширано да звучи, да търси повече информация за електронния търговец, от който ще си поръчва нови обувки или дори електроуред, винаги да се информира. Четенето му е майката, казано чисто по български. Според мен обаче е време и фирмите да бъдат подведени под отговорност. Да, гафове се случват навсякъде и винаги, но когато твоята грешка може да навреди на нечие здраве, то най-малкото, което можеш да направиш, ако имаш поне някаква капка съвест, е да излезеш и публично да признаеш за глупостта си. Да поднесеш своите извинения, което впрочем е много често срещана практика в Япония. Дори бившият премиер на страната Шиндзо Абе се извини на японския народ при подаването на оставката си, тъй като поради здравословни причини не е могъл да завърши мандата си. Докато това стане и на Запад обаче, потребителите ще си се лутаме като Алиса, чудейки се кой сладкиш какво ще ни направи.