Нито една здравна система не е съвършена. Това каза поредният здравен министър Кирил Ананиев в понеделник по време на поредната кръгла маса, на която за пореден път беше обсъдено бъдещето на здравеопазването в България и необходимите промени в здравноосигурителния модел. Прав е министърът.

Още по темата:

Само че проблемът изобщо не опира до съвършенството. Твърде далеч сме от него, на светлинни години разстояние. Това, от което имаме нужда, е работещо здравеопазване. За съжаление, новите стари идеи на Ананиев и екипа му не само че няма да бъдат реализирани, но дори и да се случи, нищо няма да се промени. Системата е пробита на всички нива и никой от работещите в нея няма интерес дупките да бъдат запушени. Защото през тях изтичат милиони левове, които пълнят джобовете на министри, депутати, лекари, чиновници.

Ще попитате откъде идват тези пари, след като здравеопазването е вечно на минус? От данъкоплатците, разбира се. България е шампион в ЕС по преки и неофициални плащания извън задължителната здравна осигуровка. Те са три пъти над средните за Съюза – 48% или близо половината от общите разходи за здравеопазване. Доплаща се за всичко – от посещение при личния лекар до преглед от специалист, за изследвания, манипулации лекарства. Да не говорим за престоя в болница, където искат пари дори за гледане на телевизия и трябва да си носите сапун и тоалетна хартия, а ако сте тежко болен, за вас се грижат близките ви на смени. Сред богатия набор от платени услуги има и такива, които звучат гротескно, като „Избор на екип” или „Подобрени битови условия”, например. И това е по ценоразпис. Извън него пациентите дават различни суми на ръка, които трудно могат да се пресметнат. Офертата обикновено звучи така: „Операцията е безплатна, но трябва да оставите тук едни пари, ако желаете”. Сумите стигат до няколко хиляди лева. Това е откровен рекет, но смее ли човек да откаже?

За липсата на регистри на отделните заболявания и за милионите, които изтичат от Здравната каса за скъпи лекарства, без да се държи сметка за ефекта от тях, отговорните фактори също си мълчат.

А има начин всички тези проблеми да се решат и той се прилага успешно в цивилизования свят, включително в редица европейски държави. Става въпрос за прословутото електронно здравеопазване. Само то може да обърне модела, да спести огромни средства и да намали значително корупцията в сектора. Алгоритъмът е обективен и не взима рушвети. Но сигурно точно затова съпротивата срещу него у нас е толкова голяма. Обещават ни го вече 14 години и нищо. За последно такъв обет даде през юни миналата година министър Ананиев. Между другото той е десетият на поста за този период.

„Очакваме в средата на следващата година (б.а. – юли 2019 г.) да имаме Национална здравна информационна система, т.е. България да има електронно здравеопазване”, обещаха от екипа му след среща с депутати от парламентарната здравна комисия.

Явно всички са забравили. На кръглата маса в понеделник никой не постави този въпрос. Никой не попита и къде потънаха милионите, които бяха изсипани за отделни етапи от изграждането на информационната система без видим резултат. Да не говорим, че дори да има готови модули, те веча са остарели и едва ли ще влязат в употреба.

Надеждата е в Брюксел. Рано или късно оттам ще ни задължат да въведем електронното здравеопазване. Без него няма как да се свържем със системите на останалите страни членки, за което те вече работят усилено.

За съжаление обаче, има още нещо, което ни спъва и пречи и с което дори Брюксел не може да се справи – нашият манталитет. За него няма и алгоритъм. Трябва смяна на чипа.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

В омагьосания кръг на бюрокрацията

Източва ли се хазната от подозрителни болни и кое доведе до ситуации, в които потърпевш понякога се оказва наистина болният човек? Пет месеца се бави обезщетението за временна нетрудоспособност на жена с тежка форма на дискова херния.

Левчето - мерило за правата на клиента

Левче за бакшиш вече обиждало обслужващия персонал и на места дори се мръщели на подобни жестове. Като влезем в еврозоната, ще чакат цяло евро и, естествено, пак няма да са чак толкова доволни.

 

Седмичен мониtоринг (19 - 23 август)

Търсенето на сензации е стар журналистически прийом. Има обаче някои граници, които не бива да се прекрачват. Има и праг на търпимост и нетърпимост. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ във Фейсбук се възмутиха по повод на жестокото изнасилване и убийство на едно невинно дете. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.