В еликият Ален Делон ще получи почетна „Златна палма“ на тазгодишния филмов фестивал в Кан за значимото си присъствие в историята на седмото изкуство. Той принадлежи изцяло на киното, на неговите най-хубави творби и на неговите митове – така организаторите на фестивала мотивират решението си.
Великият Ален Делон ще получи почетна „Златна палма“ на тазгодишния филмов фестивал в Кан за значимото си присъствие в историята на седмото изкуство. Той принадлежи изцяло на киното, на неговите най-хубави творби и на неговите митове – така организаторите на фестивала мотивират решението си.
„След Жана Моро, Уди Алън, Бернардо Бертолучи, Джейн Фонда, Клинт Истууд, Жан-Пол Белмондо, Маноел де Оливейра, Аниес Варда и Жан-Пиер Лео фестивалът в Кан има честта с гордост да обяви, че легендарният изпълнител от филма „Гепардът“ на Лукино Висконти („Златна палма“ от 1963 г.) се е съгласил да получи признанието на световната филмова общност“, казва се още в официалното изявление.
83-годишният днес легендарен актьор за пръв път се появява в Кан на 13 май 1961 г. като като участник във филма The Joy of Living, който има голям успех. Той е там и за „Затъмнение“ на Микеланджело Антониони (1962), разбира се – за „Гепардът“, за „Господин Клайн“ на Джоузеф Лоузи (1976), а през 1991 г. зрелищно пристига с хеликоптер, за да представи New Wave. През 2010 г. Делон ръка за ръка с Клаудия Кардинале се връща на червения килим по повод показа на реставрираното копие на „Гепардът“ 47 години след създаването на филма. Но отношенията на своенравния актьор с фестивала рядко са били идилични, ето защо президентът на форума Пиер Лескюр и генералният мениджър Тиери Фремо заявяват, че са „радостни за това, че Ален Делон е приел да бъде почетен от фестивала“.
Преди време прочутият французин оповести оттеглянето си от киното след повече от 80 филма в кариерата си, сред които и касови шампиони като „Борсалино“, и авторски арт филми на Висконти, Антониони, Годар, влезли в класиката на седмото изкуство. Делон си е партнирал на екрана с великолепни актриси като Роми Шнайдер, Клаудия Кардинале, Урсула Андрес, Моника Вити, но фестивалните хроники са съхранили и едно негово откровение за неосъществена мечта: „Има нещо, което ми се изплъзна и което винаги ще ме преследва: би ми харесало да бъда режисиран от жена преди да умра“.
Монитор
